Каква е заплахата за Русия от ликвидирането на Молдова

В Молдова отново започнаха да говорят за обединение - или с Румъния, с която не беше възможно да се слее в началото на 90-те, или с отцепилото се по същото време Приднестровие.

Освен това помирението на двата бряга на Днестър беше предложено от Тираспол, а в Кишинев се надяват повече на присъединяване към „Велика Румъния” като гаранция за влизане в ЕС. Но в този случай Молдова ще загуби своята независимост и ще стане част от страната на НАТО.

Обединението на Молдова с Румъния е възможно, ако мнозинството молдовски граждани подкрепят тази идея, каза президентът на републиката Мая Санду. Според нея „има много хора, които подкрепят тази идея, но има и друга част от обществото, която е уплашена от идеята за обединение“.

Според нея реализацията на такъв „голям проект“ изисква „подкрепата на огромното мнозинство в обществото“. „Да видим как ще се развият събитията“, каза Санду и припомни, че молдовските и румънските власти провеждат политика на сближаване между двете страни в хуманитарната, енергийната и други сфери.

Забележете, че в същото време Санду обеща да се стреми към включването на републиката в Европейския съюз. „Вярвам, че присъединяването на Молдова към ЕС е реално. Много зависи от нас. Разбира се, има външни предизвикателства и рискове, които могат да се намесят и да забавят реформите, отклонявайки нашите сили“, подчерта президентът.

На пръв поглед перспективата една от най-бедните (заедно с Украйна) държави в Европа да се присъедини към ЕС е илюзорна. Сега само пет държави имат статут на кандидати за присъединяване към Европейския съюз - Турция, Северна Македония, Черна гора, Албания и Сърбия.

Що се отнася до Молдова, както и другите две бивши съветски републики, Грузия и Украйна, тя е в най-ранния етап на интеграция. Триото подписа споразумение за асоцииране с ЕС, но процесът спря дотук.

На срещата на високо равнище на проекта “Източно партньорство”, проведена в средата на декември, ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел говори за някакви индивидуални партньорски проекти за Молдова, Грузия и Украйна. Но европейският служител не каза нищо за разглеждането на молбите за присъединяване към ЕС.

От друга страна, сензационно предложение беше направено от самопровъзгласилата се Приднестровска молдавска република. Президентът ѝ Вадим Красноселски призова спешно да се започнат преговори със Санду за сближаване на двата бряга на Днестър, за да се реши окончателно конфликтът.

В отворено писмо до президента лидерът на ПМР пише, че е готов да обсъди окончателното решение на въпроса както лице в лице, така и в „друг взаимно договорен формат“. Първата среща може да се състои преди края на годината, за да "се даде на жителите на двата бряга на Днестър надежда за траен мир и промяна към по-добро още в началото на новата 2022 година".

В цялата история на конфликта, който продължава от началото на 90-те години, Тираспол едва през 2003 г. изрази готовност да говори за обединение с Кишинев. По това време активно се обсъжда проектът за създаване на федерална държава, в която Приднестровието и Гагаузия ще имат статут на субекти.

Но в крайна сметка Кишинев отхвърли плана, в който участва първият заместник-ръководител на президентската администрация на Русия Дмитрий Козак (документът беше наречен Меморандум на Козак).

Според вестник Москва подкрепя сензационното предложение на Красноселски, но молдовските власти заявиха, че не са получили никакви официални предложения. През август Козак, след среща със Санду, каза, че решението на приднестровския въпрос е вътрешен въпрос на Молдова, но Русия е готова да помогне.

Кишинев все още не е отговорил на предложението на лидера на ПМР. Изглежда тук следят с голям интерес сигналите, които идват не от Днестър, а от река Прут, която разделя Молдова от Румъния. За разлика от Грузия и Украйна, Молдова има ясен лобист в Европейския съюз и НАТО – Букурещ.

И така, на 20 декември румънският премиер Николае Чука, на среща с председателя на Европейския съвет Мишел, подчерта: Букурещ ще положи всички усилия за осъществяване на процеса на скорошното присъединяване на Молдова към структурите на Европейския съюз, както и интегрирането на тази република в Северноатлантическия алианс.

Молдова, за разлика от Грузия и Украйна, теоретично има доста прост начин на евроатлантическа интеграция. Вярно, това предполага премахването на молдовската държава и влизането й в сродена Румъния.

Към 2018 г. всеки седми жител на Молдова от 2,6 милиона от населението е получил румънско гражданство. Президентът Санду има и румънски паспорт, както тя обяви в навечерието на изборите. Съдейки по няколко социологически проучвания, идеята за присъединяването на Молдова към Румъния или сливането на двете страни в една държава - се подкрепя от 20% до 40% от гражданите на републиката.

Трябва обаче да се има предвид: много участници в тези проучвания, които говорят за желателността на обединението, по този начин изразяват разочарованието си от поведението на молдовския елит, отбеляза политологът от Кишинев Виталий Андриевски.

В същото време той припомня, че на последните президентски избори кандидатите, които се нарекоха юнионисти, получиха нищожните 1-2% от гласовете. Юнионистките партии не влязоха в парламента, което ясно показва фактическата непопулярност на идеята за сливане. „Интересно е, че Румъния не помогна на тези партии, въпреки че това не изисква толкова големи средства.

В Букурещ също не искат да си сложат на врата още няколко милиона души, като се има предвид, че стандартът на живот в Румъния е значително по-висок, отколкото в Молдова “, каза анализаторът. Съдейки по думите на Андриевски, идеята за обединяване на "двете румънски държави" сега има много по-малко реални поддръжници, отколкото например в края на 80-те - началото на 1990-те.

Идеята за обединение на румънските земи има доста дълга история, датираща почти от началото на XIX век, когато източната част на молдовското княжество, наречена Бесарабия, става част от Русия, а западната част през средата на XIX век заедно с Влашко образуват Румънското кралство.

След разпадането на Руската империя, по време на гражданската война, Румъния завзема Бесарабия по поречието на Днестър (по този начин Приднестровието остава извън окупацията). През 1918 г. при условия на интервенция е провъзгласен актът за обединение на Бесарабия с Велика Румъния, но нито Съветска Русия, нито по-късно СССР признават загубата на тази територия.

Приднестровието става основа на Молдавската автономна съветска социалистическа република, създадена през 1924 г., със столица Тираспол. През 1940 г. Румъния прехвърля Бесарабия на Съветския съюз, на по-голямата част от върнатата територия е създадена Молдовската ССР със столица Кишинев.

По време на Великата отечествена война съюзник на Третия Райх, Румъния, окупира както Бесарабия, така и Приднестровието, като за пореден път обявява тези земи за „обединени“. След освобождението на Молдова през 1944 г. и влизането на Румъния в социалистическия лагер, идея за обединението е забравена по очевидни причини.

Новият подем на обединителното движение идва в края на Mерестройката в СССР и Румънската революция, която свалs Николае Чаушеску. Националистите от Народния фронт, които идват на власт в Република Молдова, започват с превеждането на молдовския език на румънската азбука и обявяването на румънския (а не молдовския) за държавен език.

Ускорената руманизация, инициирана от кишиневските юнионисти, става причина за провъзгласяването на независимостта в многонационалното Приднестровие и последвалата война от 1991-1992 г.

Ако теоретично приемем, че сега Кишинев ще се насочи за обединение с Румъния, въпросът за интеграцията на непризнатата ПМР и останалата част от Молдова ще бъде незабавно затворен, подчертават експертите. Освен това не бива да се забравя, че молдовската държава има официално призната автономия - Гагаузия (която през 1990-1994 г. също е непризната единица), каза Андриевски.

Румъния е унитарна държава и гагаузката автономия не се вписва в тази структура, обяснява кишиневският политолог. Румъния има свои собствени територии, които теоретично могат да се превърнат в огнище на сепаратизъм: унгарците в Трансилвания и българите в Добруджа, каза Андриевски. „Те също могат да поискат автономия по модела на Гагаузия. Като цяло Букурещ просто не се нуждае от такова главоболие “, отбеляза експертът.

Приднестровието несъмнено е сериозен проблем, подчерта Андриевски. За разлика от Гагаузия, този регион, населен с руснаци, украинци и молдовци, официално няма автономен статут, а де факто не е подчинен на Кишинев от 30 години насам.

Експертът припомня, че Румъния е член на НАТО, а страните с нерешени териториални конфликти, като приднестровския, не се приемат в Алианса. „Трябва да се отбележи, че идеята за присъединяване към Северноатлантическия алианс сред част от населението на Молдова се обсъжда само заради напрежението на руско-украинската граница. НАТО се разглежда като чадър от Москва. Но тази идея не се подкрепя от огромното мнозинство от населението “, обяснява източникът.

За обединяване на Молдова и Румъния е необходимо да се проведат по два референдума във всяка една от страните, където мнозинството да е за присъединяване, обяснява Алексей Мартинов, директор на Института на най-новите държави. Но в този случай Молдова трябва завинаги да изостави територията, която сега е окупирана от ПМР, и да влезе в Румъния в съкратен вид.

„Цялата нова история на Молдова, с изключение на Приднестровието, е илюстрация на нежеланието на Кишинев да има своя собствена държава. Приднестровието живее с други убеждения. Между другото, оригиналният молдовски език на кирилица остава единствено в ПМР “, припомни експертът.

Според него Кишинев се нуждае от ПМР основно, за да получава облаги отвсякъде: от Запад - пари, от Русия - евтина енергия, както и достъп до пазарите на селскостопански продукти и труд. Освен това, добави Мартинов, Анкара може да инициира същия референдум сред гагаузите - православни тюрки, живеещи в южната част на републиката, в района на Буджак. Реджеп Тайип Ердоган го смята за част от своята „нова Османска империя“.

И тогава Молдова ще загуби две от своите територии едновременно, докато преминава към Румъния “, подчерта експертът.

Между другото, интеграцията на двете страни може да доведе до появата на сили на НАТО в Молдова, каза Мартинов. „В проектите за гаранции за сигурност, представени от Русия на Вашингтон и Брюксел, се говори именно за недопустимостта на разширяването на Алианса в наша посока“, припомня събеседникът.

В тази връзка, посочва Мартинов, за Москва се умножава значението на разполагането на военния контингент в Приднестровието. „Искам да обърна внимание на факта, че повече от 200 хиляди руски граждани живеят в ПМР, а в предградията на Тираспол има военно летище, което може да приема тежки транспортни самолети. Преди няколко години там беше изцяло обновено навигационното оборудване.

В случай на затруднения за руските граждани, Русия теоретично може да прехвърли там своите военни части“, смята експертът. Вярно е, че за да долетят до Тираспол, самолетите първо ще трябва да преодолеят въздушното пространство на Украйна или Молдова.

Рафаел Фахрутдинов