Хампарцумян заговори за черен сценарий пред България, заплете драма с кабинета
По думите му в България има и служебни правителства, които са постигали важни стратегически цели
Няма директен паралел между управлението в корпорациите и управлението в политиката. Политиците трябва да са честни брокери на интересите на хората.
Това заяви в ефира на Нова тв банкерът Левон Хампарцумян.
"Представянето на българските политици, ако беше в корпоративния свят, щяха да са изхвърлени преди години. Хората са изморени от предложенията, които те им отправят. Те се питат колко пъти да гласуват, щом формациите им не събират достатъчно обществено одобрение", каза той.
"Когато текат вътрешнопартийни скандали ние научаваме частици от истината, а не удобните неща. Обществото ни е рационално и, ако някой си мисли, че тези 500 000 неграмотни са обществото и лесно се манипулират, то той се лъже. Обществото е от интелигенцията, от тези, които създават работни места и т.н.", смята експертът.
По думите му в България има и служебни правителства, които са постигали важни стратегически цели. Той даде пример с това на Стефан Софиянски.
"Не е важно дали едно правителство е служебно или редовно, а какви цели може да постигне", категоричен е той и по думите му това е категоричен отговор на спора.
Според мен трябва да ходим на избори, докато нещата се изчистят, така че да се сглоби нещо работещо. В момента коалиции, сглобки или каквото и да е, сякаш не работят достатъчно ефективно.
Трябва да поставим национални приоритети и цели и да се решават нещата. Когато бутнеш първото домино, всички падат. Когато обаче вдигнеш последното, другите не стават", перифразира Хампарцумян.
По думите му здравеопазването, образованието, сигурността са неработещи системи.
"Надявам се, че независимо от всички политически турболенции, има достатъчно разум във всички и ще направим последните необходими стъпки, за да се присъединим към еврото. Това може да стане в началото на 2026 година. Търсенето на вина е безсмислено, трябва да се направи програма за действие и да се види какво трябва да се направи, за да влезем на 1 януари 2024 г.", каза Хампрарцумян.
"Стресът да се преместим на еврозоната е точно толкова голям, колкото на тези, които пресичат гръцката граница, за да отидат на почивка", сравни банкерът.