Комедията на журналиста Атанас Чобанов

През последните няколко дни станахме свидетели на интересен комедиен сериал

През последните няколко дни станахме свидетели на интересен комедиен сериалв който главната роля изигра журналистът от сайта „Бърд.бг“ Атанас Чобанов.

Първо журналистът обяви пред вестник „Сега“, че миналия петък е получил уведомление от официален представител на чуждо правителство за непосредствена заплаха срещу него, която обаче била локална, т.е. само за България (за незапознатите Чобанов живее и работи от години във Франция), пише "Стандарт".

Напълно възможно е един журналист да бъде заплашван заради медийните му разследванията, но твърдението на Чобанов поставя поне два въпроса – как една заплаха може да е само локална (само за България) и защо официален представител на чуждо правителство ще уведомява него, а не българската полиция или разследващите органи.

Според думите на Чобанов официалният чуждестранен представител му бил казал, че уведомявал него, а не българските власти, защото така било „по закон“. Добре, ще го приемем за вярно и ще продължим нататък.

На второ място Чобанов прави внушението, че заплахата идвала „ ... от първия ред на парламента“ и вероятно била заради последната му статия, в която се замесват американския лобист Тони Подеста и негови контрагенти, за които журналистът твърди, че били близки до депутата от ДПС Делян Пеевски (който между впрочем също седи на първия ред в парламента).

Това внушение също поставя въпроси – много бързо и много точно „заплашваният“ Чобанов успя за идентифицира авторите на заплахата, както и причината за същата. Някак много нагласено изглежда. След едно телефонно обаждане от официалния представител на чуждо правителство (да приемем, че такова наистина е имало), от което реално Чобанов не е научил нищо повече от това, което твърди, същият веднага прави връзка, че заплахата е свързана с последното му разследване, касаещо американския лобист Подеста, в което обаче удобно намесва и Пеевски.

В самата статия също няма нищо особено – твърдения за нерегистрирани по американската процедура лобистки договори (доколко това е така, също не е ясно), като Пеевски нито е страна по такъв договор, нито се предоставят доказателства в такава посока, а само поредните внушения, че този или онзи бил човек на Пеевски.

Това едва ли би било достатъчна причина за някой да заплашва автора на статията. Явно Чобанов прекалено надценява собствените си „разследвания“ и последиците от същите. Но да продължим нататък.

На трето място Чобанов твърди, че е уведомил българските полицейски служби, които нямали никаква представа за заплахите (защото същите били пробити и не се ползвали с доверието на чуждестранния официален представител) и които нищо не били направили по въпроса.

На следващия ден се оказва, че районна прокуратура все пак се е самосезирала и е поискала от Чобанов да даде сведения по твърденията си, което е стандартно процедурно искане.

Следва кулминацията на комедийния сериал. Чобанов обявява публично, че няма да дава сведения на прокуратурата на Гешев, докато последния не бъде сменен, а ще даде такива на следващия главен прокурор и то само, ако се бил убедил в неговия интегритет. До болка позната песен, все едно слушаме Христо Иванов и неговата прословута съдебна реформа свеждаща се единствено до смяната на Гешев с удобен за Иванов главен прокурор.

Но по-фрапиращото в случая е, че „заплашваният“, който обвини институциите, че не правят нищо, сега открито отказва да им съдейства, защото видите ли не им вярвал. Прокуратурата била на Гешев, а районният прокурор по неговия случай бил този, който прекратил проверката за полицейското насилие по време на протестите и също не бил приемлив за журналиста. Толкова неприемлив щял да бъде и следващия главен прокурор, ако Чобанов не се убеди в неговия интегритет (?!).

Едва ли това е поведение на човек, спрямо който има реална заплаха.
Всичко казано дотук насочва единствено към предварително скалъпен комедиен сценарий от страна на Чобанов – една манипулация за извличане на лични и политически изгоди.

Лични, защото цели да върне обществения интерес към личната персона на журналиста, а политически – защото удобно намества в случая ДПС и Пеевски, което през последните години винаги е служило за трамплин на бездарни общественици, политици или журналисти, които просто нямат какво друго да кажат или покажат.

Неочакваното действие в комедията обаче бе декларацията на председателя на ДПС Карадайъ и депутатите Цонев и Пеевски, че ще сезират ДАНС с искане да проверят твърденията на Чобанов, защото в едно демократично общество свободата на словото и неприкосновеността на журналистите трябва да бъдат гарантирани.

С това „заподозрените“ по внушенията на самия Чобанов направо заковаха с пирон за стената журналиста. Какво пък, след като Чобанов се оплаква от бездействието и незаинтересоваността на институции, нека да му се помогне, да се размърдат институциите и да проверяват.     

Остава въпроса защо му е на Чобанов да разиграва тази зле скалъпена комедия. Може би защото се изхаби и в последно време интересът към него и така наречените му „разследвания“ рязко затихна. Какъв по-удобен начин да предизвикаш отново интерес към собствената си персона от твърдението, че си заплашван защото „разследваш“, и не просто си заплашван, а си заплашван от „първия ред на парламента“ (където седят и депутатите от ДПС).

С подобно твърдение, изказано публично, с основание можеш да очакваш, че рейтингът ти ще скочи до най-горната скала. Въпреки че и тази нова слава на Чобанов ще е мимолетна, защото е създадена върху глинени крака, на основата само на манипулации и внушения.

Но пък временно медиите ще въртят журналиста по студията и по страниците на вестниците и сайтовете, като слушат елементарните му обяснения за мнимата „заплаха“, на която станал жертва, докато и най-доверчивите се убедят в комедийния характер на пиесата.

Не за първи път Чобанов работи по поръчка срещу Пеевски. Причината може да се корени в десетките през годините разобличаващи статии на „Телеграф“ и „Монитор“ насочени срещу Атанас Чобанов и сайта „Биволъ“. Но най-яркия пример за манипулация беше „Пандора пейпърс“ и твърденията на Чобанов за стотици българи, собственици на офшорни фирми, милиони транзакции и тонове разобличаващи документи.

Помним шумната реклама на събитието, но какво се оказа в крайна сметка – много шум за няма нищо. Цялата кампания с „Пандора пейпърс“ бе само добре организирана манипулация и опит за дискредитиране на Делян Пеевски.

Чобанов извади две офшорни фирми (третата, за която Чобанов развяваше само един неподписан сертификат, въобще не се нуждае от коментар), които били на Пеевски и които според журналиста не били декларирани. Оказа се обаче, че офшорките са прекратени преди години, без дейност и без парични транзакции и не са в нарушение на изискванията за деклариране, тъй като са дъщерни на дружество майка, което е било надлежно декларирано от страна на депутата.

Просто и ясно, няма никаква сензация, но това не попречи Пеевски да бъде развяван по медиите и да бъде разхождан за обяснения в ДАНС и къде ли още не. След като истината за т.н. „офшорки на Пеевски“ излезе на бял свят, темата с „Пандора пейпърс“ някак безславно и тихомълком потъна (да, за да не е съвсем без нищо повече, „изтече“ и Николай Младенов).

Сега да сте чували нещо за милионите транзакции и стотиците български собственици на офшорки, както и за чудовищните разкрития, които щели да последват от документите по „Пандора“. Не сте и вероятно никога повече няма да чуете. Защото целта на Чобанов бе само една, да се опита да компрометира Пеевски с невярни твърдения, внушения и манипулации, които обаче се спукаха един по един като сапунени балони.

И Чобанов потъна в заслужено забвение, та чак до днес – до момента, в който журналистът обяви, че е „заплашван“ по информация на официален представител на чужда държава, с надеждата, че сътворената от него „сензация“ ще му помогне отново да изпълзи от шкафа с нафталина и да се порадва на мимолетен обществен интерес. Всеки клоун си има публика. „Finita la Commedia”.