Ку(ту)зов
Така че, място за самохвалство и похвали няма. Народното събрание постъпи толкова естествено, колко ( с обратен знак) е противоестественото задиряне, камо ли пък сексуално малтретиране, на деца.
Но пък, като приключим с тази точка от дневния ред ( на обществото, смея да твърдя), да преминем към следващата, също толкова логична. Не е само гнусотата на деянието, изобличено в случая, колкото съпътстващата факта истина, че остракирането на депутат ( практика дори в древна Гърция, откъдето идва и самият термин остракиране) е голямо и подозрително по тази причина изключение от практиката на българския парламент.
Всъщност Кузов е първият и единствен депутат, комуто се случва това. Излиза, че трябва да се стигне до такава, засягаща емоцията на всеки нормален човек низост, каквото е педофилията, за бъде предприета мярка, за каквато избиратели от най-различни политически цветове от години масово претендират: да бъдат освобождавани от работа ( да, това е работа) неработещите народни представители.
Живеем обаче в държава, в която е наложено като някаква природна даденост, като нещо естествено противоестественото поведение на самия мандатоносител на управляващата коалиция не просто да не ходи на работа, но и да се репчи как това било положението-той така е решил и туй то! Същият развява на показ друга извратеност (която би трябвало, ако не друго, поне с малко свян да поприкрива), като ни заявява, че било нормално за един политик да забогатява от своята позиция във властта и да се обгражда с обръчи от фирми.
Не е чудно, че на този почин се намират последователи ( имам пред вид явни, а не всички останали, за които се говори и дори се знае, но поне не са осветени с точни данни), както депутатът от БСП Стоян Проданов, който участва във фирма, спечелила обществени поръчки за 34 милиона лева, но заявява гордо, че не вижда никакъв конфликт на интереси. И това е само един, най-пресният случай…
Прогоненият Кузов в едно отношение е като всички нас: той знае, че основания да бъдат изхвърлени от парламента още много провинили се „избраници” има колкото щете. А също знае, че това няма да се случи. И това му дава основание да се прави ако не на Наполеон, заточен на Елба ( временно), то на Кутузов- победителя на Наполеон, за когото става ясно, че е победил много след грандиозния сблъсък с французина (доколкото Наполеон първоначално все пак завладява Москва след битката при Бородино, а Кутузов се оттегля).
Тъжното е, че колкото и да не искаме да сме „в един отбор” с него, в това отношение няма как да не се съгласим с Ку(ту)зов, заключава Иво Инджев. /БЛИЦ
0 Коментара: