Да вдигаш нож на умрял депутатски мандат не е много храбро, но случаят с прогонването на Владимир Кузов от парламента е повод за размисъл. Казусът „Кузов”, що за казуистика! Толкова е ясен и…удобен за демонстриране на „принципност”, коментира в блога си журналистът Иво Инджев.
На гордите с постижението си в пречистването на парламента ( и съвестта на мнозина, замесени в какво ли не) трябва да е ясно: само да бяхте посмели да не го направите?! При всички останали върхове на наглостта, достигнати от вас, щяхте просто да построите нов, невиждан по своята арогантност, ако се бяхте направили на ударени, за да не си „цапате ръцете” с прогонването на един колега.

Така че, място за самохвалство и похвали няма. Народното събрание постъпи толкова естествено, колко ( с обратен знак) е противоестественото задиряне, камо ли пък сексуално малтретиране, на деца.

Но пък, като приключим с тази точка от дневния ред ( на обществото, смея да твърдя), да преминем към следващата, също толкова логична. Не е само гнусотата на деянието, изобличено в случая, колкото съпътстващата факта истина, че остракирането на депутат ( практика дори в древна Гърция, откъдето идва и самият термин остракиране) е голямо и подозрително по тази причина изключение от практиката на българския парламент.

Всъщност Кузов е първият и единствен депутат, комуто се случва това. Излиза, че трябва да се стигне до такава, засягаща емоцията на всеки нормален човек низост, каквото е педофилията, за бъде предприета мярка, за каквато избиратели от най-различни политически цветове от години масово претендират: да бъдат освобождавани от работа ( да, това е работа) неработещите народни представители.

Живеем обаче в държава, в която е наложено като някаква природна даденост, като нещо естествено противоестественото поведение на самия мандатоносител на управляващата коалиция не просто да не ходи на работа, но и да се репчи как това било положението-той така е решил и туй то! Същият развява на показ друга извратеност (която би трябвало, ако не друго, поне с малко свян да поприкрива), като ни заявява, че било нормално за един политик да забогатява от своята позиция във властта и да се обгражда с обръчи от фирми.

Не е чудно, че на този почин се намират последователи ( имам пред вид явни, а не всички останали, за които се говори и дори се знае, но поне не са осветени с точни данни), както депутатът от БСП Стоян Проданов, който участва във фирма, спечелила обществени поръчки за 34 милиона лева, но заявява гордо, че не вижда никакъв конфликт на интереси. И това е само един, най-пресният случай…

Прогоненият Кузов в едно отношение е като всички нас: той знае, че основания да бъдат изхвърлени от парламента още много провинили се „избраници” има колкото щете. А също знае, че това няма да се случи. И това му дава основание да се прави ако не на Наполеон, заточен на Елба ( временно), то на Кутузов- победителя на Наполеон, за когото става ясно, че е победил много след грандиозния сблъсък с французина (доколкото Наполеон първоначално все пак завладява Москва след битката при Бородино, а Кутузов се оттегля).

Тъжното е, че колкото и да не искаме да сме „в един отбор” с него, в това отношение няма как да не се съгласим с Ку(ту)зов, заключава Иво Инджев. /БЛИЦ