Кузман Илиев проговори за немислима тема, която вече завладява света!

Приключи тазгодишната среща на върха в Давос. За първи път в своята история Световният икономически форум (WEF) се проведе в друг месец освен януари.

От 23 до 26 май швейцарското градче Давос посрещна държавни лидери от 50 държави, 300 представители на правителството и приблизително 2500 представители на световния бизнес, които се срещнаха, за да обсъдят настоящето и бъдещето.

Вместо облекчение и надежда за по-светло зелено бъдеще, доминирано от новите технологии, в което растежът и развитието се обединяват с устойчивостта, на срещата се усещаше по-скоро мрачно настроение, а във фокуса на разговорите бяха заплахите, пред които са изправени развиващите се страни днес – продоволствена, финансова и криза с горивата и надвисналата над нас сянка на войната.

На фона на всичко това една тема, която през последните 3 десетилетия ни се струваше немислима, си проправи път и се превърна във водеща сред участниците – деглобализацията.

Днес гост на lider.bg е Кузман Илиев – икономист, преподавател и бизнес консултант, с който изданието обсъжда възможен ли е подобен сценарий днес и какви са рисковете от неговото реализиране.

- Здравейте, г-н Илиев. Радваме се, че отново сте наш гост. Деглобализацията се превърна в основна тема на тазгодишната среща на върха в Давос? Ставаме ли свидетели на началото на края на глобализацията? Възможно ли е след 30 години на нарастване на икономическите, социални, технически и културни взаимовръзки и отношения между отделните страни, сега да наблюдаваме промяна в посоката?

- Категорично да. Де-глобализацията в икономически смисъл е нещо лошо и опасно. И вече видимо се случва. Двата лагера – източен и западен – вече се обособяват. А в следствие на това избуяват зависимости – енергийни, продоволствени и суровинни. Това е жалко, защото означава, че няма да ползваме ефикасността на другите и ще трябва да произвеждаме неща, в които нямаме сравнително предимство – на климат, на залежи, на ноу хау.

Рецепта за обедняване и заместване на продуктивното мирно сътрудничество в посока на антагонизъм, международна враждебност и милитаризъм.

- Вече станахме свидетели на огромни инвестиции пренасочени към производствени бази близо до дома в сектора на полупроводниците, след глобалния недостиг на чипове, предизвикан от пандемията. Остава ли ефективността на заден план, за сметка на надеждността?

- Така е – локализация и политизация на веригата на доставки, това се случва действително. При батериите забелязахме как Китай чрез свои компании де факто държи добива и преработката на кобалт в Демократична Република Конго, навлиза и при самите батерии обаче.

В САЩ чухме гласове за национализация на петролно-газовата индустрия, за да влязат по-лесно в геополитическата логика на енергийната война. Впрочем от 13 нови разрешителни в САЩ за заводи за втечняване на газ за Европа, засега няма направени инвестиции.

Нужни са 7 години, за да се върнат загубите, 20 за да е печелившо предприятието стопански. Няма как европейците да отговорят на тази икономическа логика – те правят ускорен Зелен преход. Дори на Стария континент говорят за край на двигателя с вътрешно горене до 2030г., което е меко казано авантюризъм.

Подобна липса на икономическа логика срещаме продоволствено сега в Украйна. Няма как да се създава инфраструктура, когато пристанищата в Черно и Азовско море може да отворят след някой друг месец. В света на бизнеса не електоратът е важен, а собствеността на акционерите. Когато някой се опита да промени това с политическа цел, за всички става по-зле икономически. Ресурсите са съсипани, а те винаги са оскъдни.

- Глобализацията има пряка връзка с ниската инфлация, на която повечето страни се радват в последните десетилетия. Според Доминик Асам, главен финансов директор на Airbus деглобализацията е „опустошителен сценарий“, криещ реален риск от повишаване на инфлацията и голяма, продължителна рецесия, който трябва да бъде спрян. Така ли е наистина?

- Така е. Но малко трябва да се изчистят понятията. Високите цени са първо функция на безобразното печатане на пари – Ковид-19, социалната държава на благоденствието.

Харчеше се като за световно, за да потребяват хората, но производството бе де факто смазано със забрани и локдауни. Големите централни банки на САЩ, еврозоната, Китай и Англия за 15 години раздуха балансите си от 5 на 32 трилиона долара. Добавете и банковия кредит – ето я инфлацията.

Факт е, че цените зависят и от предлагането на стоки, от това дали кръвоносната система на търговската мрежа доставя стоката от точка А до точка Б. И веригата на доставки преживя няколко тежки трансформации, пак политически – Брекзит, търговската война САЩ- Китай, пандемията, а сега войната и санкциите.

И за двете неща – много пари и одържавяването на търговията, гарнирано с истерия при всяка криза, всъщност имаме съвсем реални политически погрешни действия, вследствие на безумни идеи. 

- Ползите от глобализацията не са еднакви и еднозначни за всички и не за първи път чуваме призиви за деглобализация, особено през последните години. Кои ще са големите губещи и ще има ли печеливши от подобен сценарий?

- Като цяло, губят всички. Някои са по-готови, защото все пак имат шанс да оцелеят енергийно и калорийно, други са в по-неизгодна ситуация. Близкия изток, Северна Африка – те са застрашени от глад. Буквално. САЩ имат изкопаеми горива и долара – световната резервна валута към момента, с около 70 процента от валутните резерви на света в нея. Китай и Русия имат суровини, редкоземни елементи и храни.

В най-странната позиция е Европа, която внася от Китай едни 98-99% от редкоземните си елементи за батериите, с които ще прави Зеления преход, например. Все пак Европа има стратегически суровини като ценни и индустриални метали, които обаче не проучва, не добива, не разработва. Всъщност дори не знае, колко са точно.

Една България е трета по добив на индустриална мед в Европа, своеобразен лидер в това, но и ние не знаем точно колко от нея имаме, колко цинк, злато, волфрам, олово… Все важни неща, които следващите десетилетия ще са ключови за целия континент. Бих казал, че проблемът е подценяване, арогантност и отказ да се погледне реалността в очите.

Досега лесно се изнасяха проблемите и производствата навън, темите бяха „неравенството“ и „броят на половете“. Сега говорим за енергийна и суровинна бедност, за стратегическа сигурност. Обля ни леден душ или направо градушка.

- Ще забави ли деглобализацията развитието на новите технологии и иновации или именно те направиха възможно децентрализирано производство и изпълнение на място, правейки скъпият и все по-несигурен транспорт на стоки непривлекателна опция, принуждавайки по този начин глобализацията да премине в отстъпление?

- Технологията е рецепта. Въпросът е да можеш да я внедриш за масово производство. Това става когато имаш натрупан капитал – машини, суровини, човешки ресурс. Де-глобализация на икономиката има и друго лице – политическата глобализация – решенията ще се вземат на централно политически ниво в съответните блокове.

А това неизбежно води до хаос и неефективност, тоест декапитализация и по-малко икономическа мощ. Няма как тези процеси да не се отразят изключително негативно на всички ни – в локален и глобален план. Единственото лечение е добрите идеи отново да вземат превес, но с редки изключения на медии като вашата, по-скоро виждам надмощие на паниката и пропагандата, за които ще платим висока цена.