Лъже сърбинът Вучич! Това заяви Орлин Филипов, д.м. и обясни думите си:
„На 24.12.2025 в БЛИЦ поместиха статия със заглавие "Режимът на Вучич обяви България за исторически враг", където сръбският президент Вучич заявява: "във Втората балканска война, България нападна Сърбия", както и че Сърбия била силно ощетена на Берлинския конгрес.
Лъже сърбинът Вучич. Първо, на 16 юни 1913 г. части от българската армия не нападат Сърбия, а навлизат на територията на Македония, която тогава е част от Османската империя и е окупирана от армиите на Сърбия и Гърция. Второ, Вучич забравя защо български части навлизат в Македония, а причината е, че в онзи момент сърби и гърци ИЗБИВАТ българско население в Македония, а конкретният повод за българското нападение на 16 юни е избиване и опожаряване от сръбската армия на поредното българско село - с. Злетово.
Орлин Филипов, д.м.
Лъже сърбинът и за Берлинския конгрес, като казва колко била ощетена Сърбия от конгреса. Долна лъжа! Именно на Берлинския конгрес (1878 г) на Сърбия е подарена голямата българска област Поморавие (подарена - с руска помощ, естествено).
Сърбия е най-кръвожадната държава на Балканите. Цялата територия на днешна Сърбия южно от Белград е върху заграбени БЪЛГАРСКИ земи: първо заграбват българската Тимошка област през 1833 г., а сетне на Берлинския конгрес (1878) и областта Поморавие.
Да не забравяме заграбването на старата българска област Македония, която след 1913 е поделена от Сърбия и Гърция.“
Филипов допълва:
С това кръвожадният възход на Сърбия не приключва.
През Първата световна война България воюва на страната на Четворния съюз, включващ Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България. До последния момент на войната България е на страната на победителите, в края на 1917 г. Русия е изкарана от войната разгромена и болшевизирана, германската и австроунгарската армии жънат успехи на Източния и Западния фронт, а България държи здраво Македонския фронт и вече е разширила територията си до големината на империята на Калоян. Мощният германски флот започва своята „неограничена подводна война“, когато германски подводници потопяват огромно количество кораби на Антантата.
Идва обаче внезапната, от никого неочаквана намеса във войната от страна на Съединените щати. В началото на 1918 г. на Западния фронт са стоварени 1,5 милиона американски войници. Западният фронт започва да се пропуква, а заради свежите американски войски Франция успява да освободи от Западния фронт и да прехвърли огромни свои части на Македонския фронт, за да се бият срещу българската армия.
Централните сили губят войната. Идва Парижкият конгрес, който от мирна конференция се превръща в тържество на човешката алчност и безпощадност. От висотата на статута ѝ на нова Велика сила, за каквато е призната България от германския император Фридрих Вилхелм ІІ през 1912 година, Конгресът в Париж я снизява и превръща за дълго време в държава от второстепенно значение. Същото извършват палачите от Антантата и с Германия и Австро-Унгария.
Обаче геополитиката се променя. Угоената с български и унгарски земи Сърбия, през 1995 година се стопи до размера на футболно игрище. Днес Франция е подложена на огромен натиск от милиони африкански мигранти и от все по-западащите възможности на собствените ѝ граждани и икономика, радикални ислямисти избиват и изнасилват и, дори футболният отбор на страната е съставен от африканци. Геополитическият център вече е изместен от Лондон и Ню Йорк в Шанхай, Пекин и Москва. Гърция трепери от Турция, а България помни всичко и добре знае, че е бивша империя с история от близо две хилядолетия.
