„Лихварите“ от „Капитал“

Кръгът „Капитал“ е финансирал през 2018г. с над 2 милиона лева фирма „Артекс“ за строежа на „Златен век“, разполагал е с конфиденциална информация по повод на сключения договор за заем, бил е пряко заинтересован от увреждане имиджа на фирмата, а впоследствие придобитата информация е била използвана за избирателен „удар“ по ГЕРБ преди евроизборите, с така наречения „Апартаментгейт“, реакцията на Иво Прокопиев и Теодор Захов, ако изобщо последва такава, ще е напълно предвидима. Това разкриха преди време от в. "Труд" в своя обширна статия.

Обикновено двамата посрещат всяко разкритие за собствените им (или на любимия им съдия № 1 Лозан Панов) прегрешения, или с пълно мълчание (помним стенограмите „Арго“, разкриващи връзките между задкулисието, грантово зависимите НПО-та за уличен натиск и жаждата за политическо влияние), или с опит за неглижиране на това разкритие, често пъти с даване на елементарни обяснения (луксозната двуетажна вила на Панов на морския бряг, закупена за смешните 26 хиляди лева, беше представена в „Капитал“ като „едноетажна барака“).

В случая, очакваното обяснение на скандалния факт, че фирми на Захов са дали заем точно на „Артекс“, вероятно ще се ограничи с поръчкова статия в някой от собствените им сайтове „Дневник“ или „Капитал“, впоследствие препечатана в „Клуб Зет“, „Медиапул“ и „Фрог“, с рефрена „какво толкова – касае се за напълно нормална бизнес практика – заем срещу лихва“. Намек за това е и краткото интервю, което телевизия „Канал 3“ е успяла да вземе от Захов и в което той твърди именно това – че е обикновен заем, който бил удължен, а бизнесменът нямал никакъв интерес да страда имиджът на „Артекс“, защото нямало да си получи парите.

Лихварство обаче, точно в тази ситуация, изглежда не само твърде постно на фона на „Апартаментгейт“, но и няма как да отговори на вече поставените от обществото към „Капитал“ въпроси:

1. Принудени ли са били да вършат услуги за „Капитал“ собствениците на „Артекс“?

2. Защо едно толкова печелившо дружество като „Артекс“ ще взима заем именно от Теодор Захов, а след това свързани с кръга „Капитал“ хора като Николай Стайков от НПО-то „Антикорупционен фонд“, ще създадат скандала „Апартаментгейт“, в чийто център е „Артекс“?

3. Защо договорът за заем съдържа повече от неизгодни клаузи за „Артекс“ и защо Пламен и Веселя Мирянови са лични поръчители по този заем на фирмите на Захов?

4. Как са се отразили репутационните щети върху „Артекс“, провокирани включително и от публикациите в изданията на „Капитал“, и каква е изгодата за Прокопиев и Захов от това?

5. Осъществява ли в момента „Капитал“ корпоративно рейдърство спрямо „Артекс“?

6. Защо фактът на дадения заем от 1.2 милиона долара, беше упорито премълчаван от изданията от кръга „Капитал“, които иначе толкова „обективно“ отразяваха всичко около „Артекс“?

Докато Захов и Прокопиев се подготвят по тези въпроси, не е лошо да направят и консултация с адвокат. Защото договорът за заем между фирмите на Захов и на Мирянови, освен неизгоден за вторите, може да се окаже с неприятни последици от наказателно-правно естество и за заемодателя Захов. И както е в случая с другия вече подсъдим съиздател на “Капитал” Иво Прокопиев, евентуалното разследване срещу Захов не би имало нищо общо със “свободата на словото”, а единствено с необходимостта да се установи – дали е извършвана незаконна лихварска дейност „по занятие“ (освен на „Артекс“, може да се окаже, че фирмите на Захов или самият той, са раздавали заеми срещу голяма лихва и на други лица), чрез финансови сделки без разрешение и без лиценз (уговорена лихва от цели 6% при пазарна такава 3% за 2018г. и приходи от 72 000 евро на година от лихварство, са твърде сериозно основание), както и дали не е налице укриване на данъци. Така в крайна сметка, не е изключено “Златен век” да окаже прекалено висок, ако не за “Артекс”, то за „лихварите“ от кръга “Капитал” или поне за половинката от него.