Манипулирала ли е България ключови държавно контролирани цени, за да сведе инфлацията до допустимите нива и така да се класира за членство в еврозоната?
През април страната обяви (доста потайно) неочаквано драстично намаление от 82.8% в дневната такса за болничен престой. Дори водещите по държавната телевизия признаха, че причините зад тази стъпка са неясни. Какво всъщност цели българското правителство?
София е на път да получи зелена светлина следващия месец за приемане на еврото от 1 януари 2026 г., но успя да покрие инфлационния критерий едва „на косъм“ – а спадът в здравните разходи изигра ключова роля. Това се казва в материал на Politico, специално преведен от БЛИЦ.
Това насочи вниманието към държавния контрол върху цените и тяхното влияние върху потребителския индекс на цените.
„Единствената причина България да покрие критерия е, ако погледнете инфлационните данни – заради държавно регулирани цени“, коментира пред POLITICO бивш български правителствен служител, запознат с данните. „Добре известно е, че статистическите данни бяха нагласени, за да изглеждат по-добри от реалността – особено в сектори като пощенски услуги, транспорт и здравеопазване.“
Макар здравеопазването да е основният фактор, и цените на влаковите билети бяха намалени с над 9%, а пощенските такси – почти толкова. Общият ефект от тези намаления свали хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP) с 1.2 процентни пункта през април спрямо март, което позволи на България да влезе в допустимите граници.
Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета „Джон Хопкинс“ и създател на валутния борд в България през 90-те, заяви, че данните будят съмнения:
„Смятам, че има голяма вероятност инфлационните данни да са били манипулирани“, каза Ханке пред POLITICO. „Като бивш съветник на президента на България (1997–2002) и наблюдател на процеса по присъединяване към еврозоната, не бих се доверил на тези данни.“
Всяко обсъждане на статистиката, свързана с присъединяването на бившата съветска сателитна държава към ядрото на ЕС, бързо придобива политически оттенък. Прокремълски и антиевропейски политици отдавна обвиняват властта, че „наглася числата“, за да вкара страната в еврозоната преди да е готова, рискувайки да „внесе“ западноевропейските цени.
Българското правителство твърди, че промяната в болничните такси няма връзка с евроконвергенцията, но експерти, икономисти и Европейската комисия подчертават важната роля на регулираните от държавата цени за покриването на инфлационните изисквания.
Постигане на критерия
За да отговори на изискванията за приемане на еврото, инфлацията в България трябваше да бъде в рамките на 1.5 процентни пункта от средната стойност в трите страни от ЕС с най-ниска инфлация.
Икономисти изчисляват, че само спадът в болничните такси е свалил инфлацията с 0.89 процентни пункта – като така годишната инфлация е достигнала 2.7%, точно под референтната стойност от 2.8%.
Европейската комисия открито признава значението на намалението на болничната такса от 5.8 лв. на 1 лв. в основния ценови индекс.
„Спадът в HICP през април 2025 г. се дължи основно на значително намаление на болничните такси“, пише в конвергентния доклад на ЕК. „През април таксата беше намалена от 5.8 на 1 лев, което доведе до спад от 2.9 процентни пункта в инфлацията при услугите.“
България отдавна се счита за подходящ кандидат за еврозоната заради стабилния си бюджет и валутния борд от 1997 г., обвързан с еврото. Но инфлацията остава проблем.
„Увеличението на инфлацията през 2025 г. в България е временно и се дължи основно на повишения на данъци и регулирани цени през януари, частично компенсирани от понижените болнични такси през април“, допълни ЕК.
Общият отчет за периода май 2024 – април 2025 отчита 2.7% средногодишна инфлация. Най-голям спад е отчетен при здравните услуги – 11.5%.
Финансиране на болниците
Никой не отрича, че спадът на болничните такси е повлиял върху инфлационните данни, но остава въпросът как това се отразява реално на болничната система.
Сумите изглеждат малки, но оставят финансови дупки. Например Университетската болница „Св. Екатерина“ в София губи около 40 000 лв. годишно заради тази промяна.
Българското здравеопазване и без това е слабо и мнозина плащат от джоба си.
„При 34% от всички здравни разходи, личните плащания са най-високи в ЕС (средно 15%), основно за лекарства и услуги извън пакетите“, отбелязва доклад на ОИСР от 2023 г.
„Дезинформация и слухове“
Финансовото министерство отхвърля обвиненията, че болничните такси са били намалени заради критериите за еврото, като подчертава, че няма да позволи „дезинформация и слухове“ да подронват институционалния авторитет.
Говорител на Националния статистически институт добави: „НСИ предоставя само статистически данни, решенията се взимат от други органи.“
Икономистът и бивш служебен вицепремиер Атанас Пеканов коментира, че регулираните цени не са нещо необичайно: „Има такива цени и в много други страни от ЕС. Това не са пазарни цени, които изведнъж държавата е започнала да регулира.“
Той добавя, че България може би щеше да покрие критериите по-рано, ако в други страни от еврозоната не бяха приложени извънредни антикризисни мерки.
Въпреки това, Ханке остава скептичен: „От април 2023 г. годишният темп на растеж на паричното предлагане в България надвишава 6.3%. При такъв ръст изглежда, че данните за инфлацията са били направени да изглеждат по-ниски, отколкото реално са.“
Очаква се окончателното решение за приемането на България в еврозоната – включително фиксирания курс – да бъде взето от Съвета на ЕС на 8 юли.1
