Днешните твърдения на народния трибун и бивш земеделец Яне Янев за енергийна мафия по оста Борисов-Първанов и мащабен заговор на парламентарни и проруски сили от целия политически спектър за разпадането на РЗС, не оставиха никакъв шанс и на най-комбинативната журналистика.
Световната конспирация беше издигната на ново, още по-високо ниво в неистовите напъни за печелене на общественото внимание. А на обществото изобщо не му пука ни от Яне, ни от Тагарински. То не се интересува дори от хода на конференцията в Копенхаген и от глобалното затопляне. Обществото се интересува от насилието в училище, редовното изплащане на детските надбавки, безработицата, лихвите по кредитите и разбира се акциза на ракията. Както и ще има ли коледни добавки за пенсионерите…
Не знам за генно модифицираните организми и храни, но генно модифицираните партии или парламентарни групи, създадени „ин витро” май не са от най-жизнените. Истеричният тон и закани само потвърждават подозренията за нещо сглобено с много пари и малко идеи.
В този ред на мисли колегата Валери Найденов се опитва да бръкне далеч по-дълбоко. „Eдинственият разумен извод от казуса с г-н Тагарински е, че пропорционалната избирателна система е пълен боклук и трябва незабавно да бъде изхвърлена” – пише той в „24 часа”.
Това е много стар спор с две диаметрално противоположни позиции. Другата (за изцяло пропорционална система) най-усърдно се защитава от Андрей Райчев. За разлика от Валери аз мисля, че на последните избори всъщност имахме почти изцяло мажоритарен вот. Целия ГЕРБ го избраха заради Бойко, както и всички от „Атака” заради Волен или екипът на РЗС – заради Яне. За ДПС да не говорим.
Точно както през 2001 година 120 души станаха депутати заради харизмата на Царя. Та именно, защото почти всички депутати висят на въдицата на своите лидери би трябвало да са верни и лоялни към тях. Случаят с Тагарински само потвърждава правилото.
Изобщо, ако прехвърлим цялата зависимост на депутатите от избирателите им в конкретните райони, къде остава ролята на партиите като основни носители на демократичното начало (не, че у нас всичко не е наопаки) ? Ако във всеки район депутатите от различни политически сили започнат да се обединяват около исканията на избирателите си, парламентът може да се превърне в бурно море от плаващи мнозинства. Така, че въпросът е най-меко казано спорен.
Що се отнася до екстравагантните идеи на Яне за Велико народно събрание и разпускането на парламента, по време на криза, те са не само нелепи, но и опасни. Както и сънуването на сюжети от световната конспирация, белите мишки и розовите слонове.
Ето заради такива приказки не оценяваме истинската новина, че за първи път от 30 години след 8 декември в „Пирогов” не е постъпил нито един пиян студент!
Евгени Петров, БЛИЦ
