Медийната глутница на Прокопиев потъна в собственото си безсилие

След като Пеевски даде импровизирано интервю миналата седмица пред великотърновския журналист Симон Милков, това се оказа такъв проблем за прокопиевите „журналисти“, че същите вече достигат невиждани висоти в безсилието си да отговорят по някакъв начин на кандидат – депутатът от ДПС. Който каза твърде нелицеприятни истини за главата на олигархичния кръг „Капитал“ и задкулисната му роля в политиката.

Първо капиталци тръбяха, че интервюто било нагласено, защото Милков задавал удобни въпроси, без обаче да пояснят как може да са удобни въпроси, които преповтарят едно към едно всички опорни точки на самия Прокопиев през годините – дали Пеевски стои зад ГЕРБ, Бойко Борисов и Иван Гешев, негов ли е проектът „Лафка“, какви са отношенията му с Васил Божков, продължава ли да има или да контролира медии, засегнат ли е от „Магнитски“ и прочие.

И това ако са „удобни“ въпроси, здраве му кажи. Все едно бяха зададени от Полина Паунова или  Силвия Великова - видни представители на медийния кръг „Капитал“. Ако Пеевски беше избягал от подобни въпроси, тогава сигурно нямаше да го обвиняват в „нагласеност“, а щяха да го питат защо не е дал интервюто. Нещо като „защо си с шапка, защо си без шапка“. 

Но, естествено, проблемът далеч не бяха въпросите, а думите на Пеевски насочени към Прокопиев и към прокситата му в политиката – Христо Иванов, Асен Василев и Кирил Петков. Именно затова медийната глутница продължава да дъвче вече няколко дни темата с интервюто, с надеждата да бъде изместен фокуса от самия Прокопиев.

Сега, изпаднали във френетична радост, присъдружните на разградския олигарх медии и инфлуенсъри обвиняват Милков, че щом бил говорил на някакъв митинг през 2019г. в подкрепа на главния прокурор, то това доказвало, че интервюто било „нагласено“. Пълни глупости, родени от невъзможността на псевдожурналистите да оборят по същество казаното от Пеевски по адрес на  ментора им Иво Прокопиев.

Какво значение има дали Милков подкрепял преди две години главния прокурор или не? Все едно човек не може да има собствена позиция? Или щом позицията му не съвпада с тази на „Капитал“, то тя не е правилната? Типично комунистическо или по-скоро фашистко мислене, но нагледно показващо не само за каква „свобода на словото“ се борят „моралните стожери“ на Прокопиев, но и какво би настъпило, ако превземат окончателно държавата.

Всъщност Симон Милков не от вчера преследва всякакви политици от целия спектър и им взема неудобни интервюта, но досега никой не го беше обвинявал в пристрастност. Макар че няколко дни преди интервюто с Пеевски, нахалният журналист сгащи и Иво Мирчев от „Да България“ на магистралата към София.

Тогава обаче очевидно нямаше проблем за глутницата, нито пък когато интервюира друг виден кадър от партията на Прокопиев – Калоян Янков, също депутат от Велико Търново. Не видяха проблем и при скандала му с Костадин Костадинов от партия „Възраждане“, нито в този с Явор Божанков от БСП.

По сходен начин, затъващи в безсилието си, присъдружните на Прокопиев медии се захванаха и с ваксинацията с трета доза против Ковид 19, която Пеевски си направи публично. Според тях, видите ли, медицинската сестра, която го ваксинирала, била същата, която избрали Бойко Борисов и Мустафа Карадайъ при поставянето на своите ваксини.

И кое е скандалното тук? Разбира се, няма нищо укорително в това, че трима известни политици са избрали едно и също медицинско заведение, за да се ваксинират, както със сигурност са направили и още хиляди хора.

Но инсинуациите на „Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“ прочие „морални“ медии не спират вече трети ден и дори въпросната болница беше принудена да направи официално изявление по темата. Все едно тя е най-важната в обществото, докато същевременно болниците са препълнени, а стотици хора се борят със заразата и са в тежко състояние в интензивните отделения.

Но за Прокопиев (който не само не се е ваксинирал публично, въпреки претенциите му да е „визионер“, нито пък дари средства за медиците от първа линия, както го направи Пеевски миналата година), важно е очевидно не здравето на обществото, а търсенето на измислен скандал дори и в този акт на съпричастност на Пеевски.

Твърде жалко, но от друга страна показва истинското лице на олигархията и задкулисието – не грижа за хората (в разрез с гръмките приказки и предизборни обещания на Христо Иванов, Кирил Петков, Асен Василев и компания), а търсене на всяка възможност да паразитират върху българските граждани.

Дори и в тези тежки времена, когато политиците, бизнесмените и журналистите са длъжни да застанат до обикновения човек и с личен пример да помогнат кризата да бъде преодоляна. Каквото именно прави Пеевски, за разлика от медийния и политико-олигархичен кръг „Капитал“.