Отвисоко се пада най-болезнено. Знаят го всички, които са чели вечната класика на Христо Смирненски „Приказка за стълбата“. Цветан Василев - бившият мажоритарен собственик на КТБ, забегнал в Сърбия, след като източи депозитите на вложителите в банката и я фалира - явно не е сред тях.
Василев, който в годините преди избухването на аферата КТБ се изживяваше като господар в сянка на държавата и дотолкова си беше повярвал, че дори се пробва (безуспешно) да си поръча костюм при шивача на британското кралско семейство, от един месец изскача от треторазрядни телевизии и YouTube подкасти с абсурдни твърдения, чиято цел е да изкара, че не той бил виновен за ограбването на КТБ.
Поредната му порция защитни опорки всъщност са претоплени лъжи, които през годините множество пъти се е опитвал да пробута на обществото с надеждата, че някой ще му повярва.
Напразно, предвид факта, че едни от най-големите световни икономисти и няколко одита, сред които и разследването на наетата от Народното събрание международна кантора AlixPartners, доказаха, че дупката в трезора е била над 4 млрд. лева, като огромната част от тях са изтекли към кухи фирми, свързани именно с Василев. Факти, върху които стъпи наброяващият стотици страници обвинителен акт на прокуратурата срещу бившия банкер и съучастниците му и въз основа на които Василев е съден задочно, защото отказва да се изправи пред родното правосъдие.
Сега бившият мажоритарен собственик на КТБ обаче отново изтупва същите защитни тезиси с искания да бъде прекратено делото срещу него. Очевидно вярвайки, че след като не успя да подведе предните дузина правителства, ще успее да пробие при новите управляващи в лицето на кабинета на „Прогресивна България“ с апел да разгледат мистификациите му, наречени „разширен доклад за злоупотребите на синдиците на КТБ“.
Защо мисли, че кабинетът може да спре дело, водено от независимата от изпълнителната власт Темида не е ясно.
На какво отгоре вярва също, че нискокачествената медийна клоунада, която финансира и изпълнява посредством платени интервюта, давани от удобния му офис в Белград, ще има по-голям успех при „Прогресивна България“, засега също остава енигма.
Очевидното обаче е, че височинната болест продължава да го държи в плен, защото проявява всички остри нейни признаци. И най-вече – халюцинации, които впрочем водят и до спорадични самопризнания.
В резултат на тях в най-новото си изпълнение – едночасово интервю, дадено пред YouTube-ър, известен с навика си да припечелва с даване на трибуна и с удобни въпроси към разследвани и подсъдими, Цветан Василев се опита отново да изкара, че не бил източил депозитите на вложителите, а че с тях бил придобил активи, които надвишавали стойността на отпуснатите за покупката им кредити от КТБ. Банката обаче била не директен, а индиректен собственик на въпросните активи, защото – видиш ли за сделките с тях били създадени специални дружества. А техен собственик, съвсем случайно, бил той. Което впрочем си е чиста проба самопризнание, че съвсем умишлено е източил средствата на вложителите в КТБ.
Още повече, че въпросните активи дори не са били заложени като обезпечение срещу отпуснатите кредити.
Още по-интересен е въпросът кои са тези активи. В интервюто Цветан Василев се фокусира върху БТК, НУРТС, „Дунарит“, „Авионамс“, а също и „Петрол“, като твърди, че те били „иззети от синдиците на КТБ чрез фиктивни цесии и целенасочени прехвърляния през междинни фирми“, а стойността на така „присвоените активи“ била поне 4 млрд. лева.
Това са две твърдения, които безспорно заслужават специално внимание, защото са огледален образ на реално случилото се. Причината е, че веднага след фалита на КТБ наистина стартира процес за вторично ограбване и на малкото реални активи, закупени с многомилиардните кредити, отпуснати от банката, но той отново беше режисиран от Василев и хора от обкръжението му.
Част от схемата наистина успя и съответно „Дунарит“ и „Петрол“ попаднаха именно по такъв начин съответно при оръжейния търговец и агент „Димов“ на ДС Емилиан Гебрев, както и при петролния бос Гриша Ганчев. „Авионамс“ беше спасен от държавата от опитите на Василев да го прибере през едно от дружествата си и в момента е собственост на Българската консолидационна компания, а БТК и НУРТС бяха придобити от чуждестранното дружество VTB Capital след международен търг, продължил 15 часа.
Сега да видим другото твърдение – че въпросните активи стрували 4 млрд. лева. Ако наистина е така, то тук идва съвсем резонният въпрос защо именно Цветан Василев се опита да ги продаде през март 2015 г. за невероятната сума от 1 евро?!
Защото именно това е цената, за която твърдеше, че е закупил от него БТК, мултиплексите НУРТС и „Фърст диджитал“, военните заводи „Дунарит“ и „Авионамс“ и пийпълметричната агенция ГАРБ белгиецът с московски паспорт Пиер Луврие, оказал се подставено лице (едно от многото появили се при вторичния грабеж на КТБ) на приближения до руския президент Владимир Путин олигарх Константин Малофеев.
Сделката не се осъществи само заради намесата на службите, които откриха връзката между Луврие и Малофеев.
Въпросът кога точно излъга Василев -когато „продаде“ тези активи на Луврие за 1 евро или сега, когато твърди, че те стрували поне 4 млрд. дори не е релевантен. Защото отговорът е, че бившият банкер доказано и безотказно лъже патологично при всяка своя задгранична изява.
Проблемът е, че продължава да е недосегаем за българското правосъдие и ужилените от него вложители в КТБ вече 12 години не могат да получат възмездие за пладнешкия грабеж, на който ги подложи. А сметката за въпросния пладнешки обир, извършен от Цветан Василев я платихме всички ние – данъкоплатците, предвид факта, че докато банкерът-беглец прави медийни клоунади от Белград, държавата така и няма да си върне сумата, с която покри защитените по закон влогове до 196 000 евро (100 000 евро).
За тяхното покриване тя извади над 3,2 млрд лева от хазната, от които не е успяла да си върне дори една трета. Защото – противно на всички лъжи на Василев – след ограбването от негова страна на КТБ и вторичния грабеж, отново дирижиран от него, аверите и покровителите му, реално нямаше почти никакви ценни активи, които да бъдат осребрени и да бъде покрита оставената от него печална сметка.
