Турското влияние на Балканите и в целия регион се засилва заради геополитическата ситуация и трансакционното поведение на президента Реджеп Тайип Ердоган. Това заяви историкът от Софийския университет доцент Светослав Живков в ефира на телевизия NOVA, коментирайки енергийното и дипломатическо присъствие на Анкара на световната сцена.
Според експерта съществува ясна приемственост между настоящия турски държавен глава и неговите предходници. „Турция е малка велика сила и трябва да го приемем. Малка велика сила, която е наш съсед, за щастие или не" посочва доцент Живков. По думите му държавата с население от 85 милиона души притежава силна икономика и стратегическо предимство чрез контрола над проливите.
Историкът отбелязва важна промяна в курса на Анкара. Докато през 90-те години на миналия век Турция се е позиционирала основно като водач на тюркските народи, днес наблюдаваме завръщане към стари имперски концепции. „Ердоган възражда стария отоманизъм. Това е свързано с опитите за налагане на влияние в нетурските региони на Балканите - Косово, Босна, Албания", допълва университетският преподавател.
Анализът показва, че разривът в отношенията между Запада и Русия работи в полза на турската дипломация. Доцент Живков е категоричен, че президентът Ердоган извлича максимална полза от ситуацията, капитализирайки географското положение на страната си.
Добрите отношения между Анкара и Москва често изглеждат нелогични за българското общество заради историческите стереотипи. Историкът обаче припомня, че двете държави имат опит в съвместните действия на международната сцена, давайки пример с договореностите между Мустафа Кемал Ататюрк и Съветска Русия през 1920 година. Преди управлението на Ердоган, по време на Студената война, Турция е била ключов съюзник на Запада, което е гарантирало демократизация и чужди инвестиции. Днес обаче фокусът е изместен към експлоатиране на имперското минало.
Един от основните лостове за влияние на съвременна Турция остава религията. В миналото турската армия често се е намесвала в политическия живот чрез преврати, за да гарантира светския характер на държавата. „Това, което направи Ердоган е, че успя да се справи с фактора армия и това отвори пътя му на този негов - не авторитарен, но поне хибриден режим. Той експлоатира тези чувства" разяснява доцент Живков.
От телевизията подчертават мащаба на турската мощ в момента – държавата разполага с втората по големина армия в НАТО, участва в споделянето на ядрени оръжия в Алианса и служи като ключов транзитен газов коридор между Русия, Каспийския регион и Европа. Управлението на Ердоган се характеризира със силна концентрация на власт и трансформация на републиката от парламентарна в президентска, изграждайки мрежи от икономическо и политическо влияние на Балканите.
