NI: Как ще приключи конфликтът в Украйна

Може да изглежда, че дипломацията не е най-убедителният вариант за разрешаване на украинския конфликт. Но алтернативата - още по-ожесточени битки с перспективата за географско разширяване - е още по-лоша, пише The National Interest.

Ако историята ни учи на нещо, то е, че прекратяването на войните е много по-трудно, отколкото започването им.

Това важи изцяло за настоящия конфликт между Русия и Украйна, който започна в края на февруари 2022 г. След два месеца боевете стигнаха до безизходица и страните се прегрупират преди руската офанзива в Донбас.

Очаква се сраженията да бъдат интензивни, продължителни и скъпи за двете страни.

Усеща се, че военните цели на Русия включват създаването на сухопътен коридор към Крим и пълното „освобождение“ на Луганск и Донецк от украинския контрол.

Украйна от своя страна се стреми да запази режима и контрола върху своята суверенни територии, включително тези, населени с рускоезично мнозинство.

Как може да бъде прекратен този конфликт? Има четири алтернативи, които могат да бъдат повлияни както от руското, така и от украинското ръководство, и от световната общност:

(1) едната страна нанася решително военно поражение на другата и диктува следвоенен ред, отговарящ на собствените й интереси;

(2) продължителната военна патова ситуация с постепенното въвеждане на нови сили и нарастващите жертви увеличават натиска за дипломатическо уреждане;

(3) ескалацията променя драстично естеството на конфликта – или хоризонтално (в бойните действия участват повече страни), или вертикално (използват се оръжия за масово унищожение); или

(4) едновременна криза в друга част на света засяга ключови американски и международни интереси (например Китай заплашва или дори извършва атака срещу Тайван).

Първият вариант - пълна капитулация от едната страна и решителна победа от другата - изглежда малко вероятен в момента. НАТО може да въоръжава Украйна безкрайно, а дипломатическата изолация на Русия няма да й помогне по отношение на глобалната подкрепа.

Може да се очаква, че устойчивостта на украинските бойци и техните бойни умения ще се подобрят с опит. Украйна обаче едва ли ще успее да спечели решителна победа над Русия и да прогони организираните руски въоръжени сили от цялата си територия.

Близостта на Русия до Източна Украйна гарантира, че тя може да продължи да поддържа турбуленцията в региона, ако намери цената на военните действия в обсега си.

Това води до втория вариант – продължителен конфликт, последван от договорено прекратяване на огъня и мирно уреждане – което изглежда по-вероятно от пълна победа или поражение на една от страните.

Въпреки това, за да се осъществи тази опция, в уравнението ще трябва да влязат умела дипломация от НАТО, Русия, Украйна и квалифицирани международни посредници.

Засега дипломацията зае задната седалка на сраженията – въпреки че нейният мащаб и поредица от зверски видеоклипове вбесиха международните наблюдатели. Въпреки това, сраженията ще продължат, докато съперниците и международната общност като такава не приемат сериозно дипломацията. 

Първата цел на дипломатическите преговори между Украйна, Русия, НАТО и други трябва да бъде споразумение за прекратяване на огъня.

Това не е непременно окончателно решение за подреждането на бойните сили, а така нареченото примирие „застанете там, където сте“, което ще сложи край на кръвопролитието.

Временното примирие ще бъде последвано от договорена поредица от професионални конференции с участието на Украйна, Русия, НАТО и други – във формат, приемлив за всички страни.

Втората задача на дипломацията ще бъде да се споразумеят политически и военни разпоредби, приемливи за НАТО, Русия и Украйна.

Има две алтернативи, които могат да послужат като отправна точка за по-нататъшна дискусия. Първата е формулата Минск-2, която позволява ограничена автономия на анклавите Луганск и Донецк в рамките на суверенна Украйна.

Другият е австрийският държавен договор от 1955 г., който предопредели нейния неутралитет по време на Студената война.

Във всеки случай организираните руски въоръжени сили ще бъдат изтеглени от територията на Украйна - както и всички украински сили от територията на Русия.

Първоначално партизани и други нередовни сили от двете страни може да са на враждебна територия, но спорните зони ще бъдат патрулирани от международни миротворци от ООН, ЕС или ОССЕ.

Третият вариант ще влезе в сила, ако някоя от страните ескалира чрез разширяване на военните действия към други страни или въвеждане на оръжия за масово унищожение на бойното поле.

Руска атака срещу друга държава - например Молдова или още повече членка на НАТО - ще изисква силен отговор от страна на алианса.

Тогава ще получим обявен конфликт между НАТО и Русия, а ситуацията в Украйна ще стане само част от него.

Предизвикателството за НАТО в тази ситуация ще бъде да поддържа политическо единство и съгласие по военната стратегия на фона на предстоящите военни действия с използване на конвенционални оръжия с голям обсег.

Още по-голяма несигурност ще дойде, ако Русия е първата, която използва ядрено оръжие в Украйна.

Дори руснаците да използват само оръжия с малка мощност, изстреляни от пускова установка с малък до среден обсег, политическото и психологическото въздействие върху Украйна, НАТО и международната общност ще бъде дълбоко — и не напълно предвидимо.

Повечето правителства и техните граждани разбираемо ще бъдат ужасени.

Но как трябва да реагира НАТО на ограниченото използване на ядрени оръжия от Русия? Теоретично има три варианта:

(1) мащабен ответен удар срещу руски цели с конвенционални оръжия, като световната дипломация представя Русия като злодей, невиждан в историята, и предупреждение, че по-нататъшната употреба на ядрено оръжие ще провокира ядрен отговор на НАТО;

(2) пропорционален ядрен отговор срещу подобни цели в Русия, като тези които са били унищожени от самата нея; или

(3) асиметричен ядрен отговор срещу повече военни и други цели. Всички опции на НАТО може да бъдат придружени от необявени, но значителни атаки срещу руски космически активи и офанзивна кибервойна.

Проблемът как да се запази контрол над ескалацията и да се остави пътят към края на войната отворен е остър при третия вариант и може би по принцип е непреодолим.

През годините на Студената война видяхме как НАТО и Съветският съюз разполагат ядрени оръжия в Европа в продължение на десетилетия, но въпросът как да спре ядрена война, ако прагът бъде прекрачен, се оказа досаден както за военните стратези, така и за политиците.

От гледна точка на учените-теоретици, ядрените оръжия могат да доведат до рискова конкуренция и изкачване по така наречената „стълба на ескалация“.

Но по време на Студената война политиците както от НАТО, така и от Съветския съюз гледаха на ядрената война с предпазливо око — дори в „ограничен“ мащаб.

Истината е, че нито тогава, нито сега е имало и няма шаблон как да започнем и прекратим ограничена ядрена война. Вместо опит, имаме само спекулации и симулации.

Ако приемем, че третият вариант може да бъде избегнат, четвъртият вариант представлява още една потенциална пречка в усилията за прекратяване на конфликта при условия, приемливи както за Украйна, така и за Русия.

Движенията на Китай срещу Тайван, които могат да доведат до смяна на режима, ще създадат втора голяма криза за американските политици и техните военни съветници. Очевидно е, че американският военен потенциал позволява едновременно решаване на няколко регионални военни задачи.

Но дали американските политици могат да се съсредоточат върху ограничаването или победата на Китай, като същевременно ръководят усилията на НАТО за защита на Украйна от Русия, зависи от това колко далеч Китай и Русия са готови да стигнат във военните си кампании.

Ситуацията, когато Китай атакува Тайван, а Русия едновременно провежда хоризонтална или вертикална ескалация в Европа, ще доведе до предела на американското управление на кризи и военния капацитет.

Объркването в Конгреса и сътресенията в медиите затрудняват още по-трудно лидерите да приемат съвета на Ръдиард Киплинг: „Бъдете в състояние да се задържите в часа, когато всичко е наоколо / Загубете главите си, обвинявайки вас за всичко“.

Може да изглежда, че дипломацията не е най-убедителният вариант за разрешаване на украинския конфликт. Но алтернативата – още по-ожесточена битка с перспективата за географска експанзия – е още по-лоша. И ако китайските и руските кампании се развиват едновременно, всички прогнози са безсмислени.

*Стивън Симбала е изтъкнат професор по политически науки в Пенсилванския държавен университет в Brandywine.