Заради политиците – съдебната власт е на автопилот. Близо две години и половина – правителството на Темида функционира с изтекъл мандат. Това се оказа причина за прекратяване на процедурата по избор на нов главен прокурор. Няма избран и титуляр като председател на Върховния административен съд.
Причината – парламентът не може да събере 160 гласа, колкото са нужни за избор на „гражданската“ квота във Висшия съдебен съвет. Защото преди десет години „реформатор №1“ на държавата Христо Иванов, успя да изнуди мнозинството да вдигне прага за избор на съдебни кадровици. Трети мандат, без да е избиран дори за втори, карат и съдебните инспектори, нищо, че подобно на ВСС и те са в намален състав.
Конституционният съд, който последните години е затрупан от дела, пак заради абсурдно законодателство, ясно обясни с две решения, че въпреки изтеклите мандати, ВСС и ИВСС могат да продължат да изпълняват задълженията си. Но политиците това не ги интересува, с ясно съзнание приемат противоконституционни законопроекти, писани от лобисти в адвокатски кантори.
Правят го, за да не бъдат упреквани, че пазят „лошите“ в съдебната власт от „реформаторите“, в лицето на розово-лилавите „Добри сили“ – Надежда Йорданова, Кирил Петков, Лена Бориславова, Ивайло Мирчев, Атанаска Дишева, Владислава Цариградска, Мирослава Тодорова, Ина Лулчева, техните медии, анализатори, протестъри и НПО-та.
Живият живот обаче не се интересува от властовата жажда на жълтопаветниците, защото той е суров, а потърпевши от това са обикновените хора.
Новият министър на правосъдието Георги Георгиев обясни пред ВСС, че ще работи за ускоряване на правораздаването. Нещо, което сме чували от много министри и магистрати, но на само декларативно. Защото никой не се заема с истинската съдебна реформа, различна от тази – кой ще е главен прокурор, председател на ВКС, на ВАС или на n-тия съд. Вместо това две десетилетия слушаме мантрата за „черната прокуратура“ и „белият съд“, за „лошите“ в червени тоги и „добрите“ в черни тоги.
Не минава и ден без да чуем подобни внушения, при това от активно ангажирани в правораздаването, управлението на съдебната власт и участници в съдебни процеси и законодателна дейност госпожи. Тези дни един сайт, на един медиен олигарх, тиражира за два дни, два пъти, акценти от 40-минутно интервю с градската съдийка Мирослава Тодорова. Сетила се съдия Тодорова за хората. Обяснява, че българите можело да станат гневни и „да пометат“ всичко. Каква изненада – съдия от политическото крило на „Продължаваме промяната – Демократична България“ в съдебната власт – т.нар. Съюз на съдиите в България, забелязала, че хората страдат от липсата на справедливост.
Философските размисли за обществените процеси са поети от адвокат Ина Лулчева, която последните години прекарва дълги часове в парламента, за да ликвидира неудобните за олигархията съдебни структури, да реже от правомощията на прокуратурата и да пробва да прокарва една след друга лобистките поправки, обслужващи конкретни интереси.
Кадровикът Атанаска Дишева, която не пропуска медийна изява, пък страдала, че е като „заточена във ВСС“, но не мисли за оставка. Вероятно, защото още няма свободна позиция, която близките й политици от ПП-ДБ или политизирани съдии от ССБ могат да й осигурят. Да не забравяме и Владислава Цариградска, която само временно е останала извън прожекторите, за да изгрее отново в близките дни и да продължи да тиражира всевъзможни твърдения за кръгове и кръгчета в прокуратурата и вечно добрите съдии.
Цялата тази словесно-пропагандна мъгла няма нищо общо с реалността. Тя е паралелен свят, в който умишлено се опитват да вкарат обществото. За да няма истинска съдебна реформа. Тази, за която Дишева, Цариградска, Тодорова и Лулчева, не говорят, защото, ако тя се случи – те ще останат без влияние, без трибуна и без жаждата си за власт.
Няма българин, който да не помни протестите – „Нито една повече“, които заляха страната след случая със зверски обезобразената Дебора от Стара Загора. Протести, които макар и идеологично съвпадащи с розово-виолетовите либерали, надминаха по мащаби техните маргинални сборища. Защото бяха автентични и гневни, защото на хората им втръсна да слушат фалшиви лозунги за реформи, а правосъдие да няма.
Ето, сега виждаме, че съдебната реформа не е тази, която Христо Иванов, Дишева, Цариградска, Лулчева, Тодорова и т.н., ни карат да харесаме вече 20-години. С едно искане на защитата на подсъдимия за обезобразяването на Дебора – Георги Георгиев, делото пред състав на Окръжен съд-Пловдив бе приключено, за да започне отначало… Една от съдебните заседателки била участвала в гражданските протести в защита на Дебора, била член на партия ГЕРБ, която пък била инициатор на поправки в закона, свързани със защита на жертвите на домашно насилие. Право на адвокатите е да търсят начини да шиканират делото, да защитят клиента си по позволените от закона начини.
Какво обаче следва? Тепърва ще се определи нов съдебен състав, който отново ще се запознава с материалите, ще има нови разпити на свидетели, част от които може да забравят досегашните си показания. Ще се правят още купища ходове, с които делото да се отлага. И тук вина няма прокуратурата, формално нямат и съдиите в Пловдив.
Всъщност, трябва да се отбележи, че именно прокуратурата в Стара Загора, след първоначалната намеса на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, направи всичко необходимо разследването да приключи в кратки срокове и да се повдигне достатъчно тежко обвинение към сочения за извършител на обезобразяването на момичето.
Цяла година обаче сега е зачеркната. Сега ще станем свидетели на следващ адвокатски трик – година и половина Георгиев е в ареста. Аргумент, който ще бъде ползван от защитата му, за да му осигури по-лека мярка за неотклонение.
„Нито една повече“, нали това искаха хиляди българи по площадите в цялата страна лятото на 2023 година. Същите българи, които Мирослава Тодорова предупреждава, че можело да се разгневят. Дано го направят. За да пометат фалшивите борци за реформи и справедливост.
