Огнян Минчев: Нарастват съмненията за готовността на ИТН да предложи правителство

Акцентът в кратката реч на Тошко Йорданов бе поставен върху спешната необходимост да се променят елементи на изборното законодателство и изборната администрация в посока, която би подпомогнала партията и нейния кръг избиратели да постигнат значително по-д

В профила си във Фейсбук политологът Огнян Минчев анализира първия работен ден на 45-ия парламент на България. 

Ето какво написа той: 


Ако от краткото изказване на Тошко Йорданов - представител на партия ИТН - могат да се правят изводи, те биха могли да бъдат следните:

Първо, ИТН няма намерение да лапа въдицата, пусната от Бойко Борисов за бързо въвеждане на „мажоритарна система“.

Timeo Danaos et dona ferentes - мисли си Йорданов, макар и не на латински, справедливо подозирайки, че щедрият подарък на Борисов няма да бъде безплатен.

На „мажоритарната система“ ще ѝ дойде времето, когато Йорданов няма да вижда „такъв парламент“ - разнороден - а стройна кохорта депутати в мнозинство на ИТН.

Второ, този парламент едва ли ще си завърши мандата – сигурно, защото като композиция той не устройва амбициите на ИТН.

Оттук - нарастват съмненията относно готовността на ИТН да предложи правителство в този парламент.

Трето, акцентът в кратката реч на Йорданов бе поставен върху очевидно спешната необходимост да се променят елементи на изборното законодателство и изборната администрация в посока, която би подпомогнала партията и нейния кръг избиратели да постигнат значително по-добри резултати на едни следващи избори.

Каквото и да означава „по-добри резултати“. Мисля, че президентът Радев харесва това - по свои си причини. Депутатът Хаджигенов не харесва това.

Премиерът в оставка Бойко Борисов харесва „мажоритарната система“ - веднага. Той обича да се шегува с другите, но накрая ще вземе да се пошегува със себе си – „мажоритарната система“ е най-прекият път към формулата „всички срещу ГЕРБ“.

Надлъгването започна. Ако демократичният процес се състои - тарикатите трябва да се разотидат с празни ръце, а гражданите - поне с отчасти пълни. Гледайте, гледайте си в ръцете!