„Ние имаме най-голям реален ръст на доходите, а в същото време сме с най-пълните ресторанти, най-високите цени и най-недоволните хора“, заяви пред БНТ Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
По думите му проблемът в страната не е толкова материален, колкото ценностен, като той говори за „духовна бедност“ въпреки видимото увеличение на доходите.
Изказването му идва на фона на противоречиви сигнали от икономиката. Темата отново извади на преден план напрежението между статистиката и усещането на хората.
Велев подчерта, че българската индустрия губи позиции и конкурентоспособността е отслабена. Според него основна причина за това е политиката около зелената сделка, която натоварва бизнеса с допълнителни разходи. Той настоя, че част от мерките трябва да бъдат преразгледани, за да се облекчи натискът върху производството.
По думите му една от възможностите за ограничаване на инфлацията е преразглеждане на санкциите срещу Русия. Велев смята, че тези фактори оказват пряко влияние върху цените и конкурентната среда. Според него без подобни корекции икономическият натиск ще продължи.
Различна перспектива представи Христина Христова, която прогнозира, че поскъпването ще се запази. Тя посочи, че минималната заплата и пенсия са нараснали с около 80% в периода от 2022 до 2026 г., а средната заплата - с около 60%. Въпреки това според нея цените продължават да изпреварват възможностите на домакинствата.
Христова предупреди, че предстоят сериозни предизвикателства пред управлението на Румен Радев при изготвянето на бюджетите за 2026 и 2027 г. Според нея разходите трябва да бъдат ограничени, но без да се засягат уязвимите групи и бизнесът. Тя настоя за внимателно търсене на антиинфлационни мерки.
В същото време Христова се обяви против въвеждането на таван на цените и намаляване на ДДС като инструмент за справяне с инфлацията. Според нея подобни решения не биха дали устойчив резултат и могат да създадат допълнителни изкривявания на пазара.
НСИ: Инфлацията в България расте, стигна 7,1%
Националният статистически институт (НСИ) представи експресната си предварителна оценка за април 2026 година. Годишната инфлация в България се очаква да достигне 7,1% според данните на институцията. Това е най-високата стойност от началото на годината.
Месечната инфлация за април вероятно ще бъде 2%, което е значително повишение спрямо март.
Основните причини за това поскъпване се крият в няколко ключови стокови групи. Най-голямо увеличение се наблюдава в сектор „Транспорт“, където цените скачат с 10,6%. Групата „Облекло и обувки“ също отчита сериозен ръст от 7,9% спрямо март.
Хранителните продукти и безалкохолните напитки поскъпват с 2,1% през април. При алкохолните напитки и тютюневите изделия се очаква повишение от 0,8%.
Единственият спад от 1,5% е регистриран при развлеченията, спорта и културата.
България вече публикува данни за флаш инфлация, като пълноправен член на еврозоната. Страната ни се присъедини към валутния съюз на 1 януари 2026 година. Този механизъм позволява ранно сравнение с останалите 20 държави в съюза.
Механизмът на флаш инфлацията беше въведен официално от НСИ на 3 февруари. Обикновено разминаването между експресната и окончателната оценка е минимално.
За сравнение, окончателните данни за инфлацията през март 2026 г. показаха годишен ръст от 4,1%. Месечната инфлация за същия период беше фиксирана на 0,9%. В началото на годината месечната инфлация у нас се очакваше да бъде около 0,7%.
През февруари годишният индекс на потребителските цени беше 3,3%. Статистиката за инфлацията през ноември 2025 г. сочеше стойност от 5,2%.
Цените на стоките от малката кошница също отчитат повишение през април.
Тази група обхваща нуждите на най-нискодоходните 20 процента от домакинствата. Хранителните продукти за тези потребители поскъпват с 2,4 на сто. Нехранителните стоки в малката кошница бележат ръст от 1,8%. Услугите за тази категория граждани се увеличават минимално с 0,1 на сто.
Изследователските данни показват разминавания в прогнозите на различните финансови институции. БНБ очаква годишна инфлация от 3,7% при своя базов сценарий за годината. Фискалният съвет прогнозира средни нива от 4,2 на сто за цялата 2026 година.
Тези стойности са значително по-ниски от текущата флаш оценка на НСИ. Самият статистически институт очаква окончателната годишна инфлация за април да бъде 4,7 на сто.
