Гледайки към вота на недоверие, който правителството му беше обречено да загуби, българският министър-председател Кирил Петков въздъхна, докато се включваше към видеовръзка. "Предстоят ни няколко трудни дни. Ние се борим упорито, за да останем от правилната страна на историята", каза българският премиер във видео интервю за The Guardian ("Гардиън").

Петков посочи два проблема за неприятностите в своята коалиция: корупционните интереси и проруското влияние в България, които, според него, са "обединили сили", за да свалят правителството му.

Член на НАТО и ЕС, България зае неочаквано силна проукраинска позиция въпреки традиционните си връзки с Русия, която преди войната доставяше около 90% от природния й газ, пише The Guardian.

"Изненадахме всички в Европа и изненадахме Русия с тези силни политики", каза Петков и добави, че вътрешнополитическата криза означава, че България сега рискува да се върне към "традиционната си роля на мека държава" по отношение на критиките към Русия.

Депутатите от опозицията свалиха правителствената коалиция, след като тя се сблъска с вътрешни спорове относно бюджета и ветото върху преговорите на Скопие за присъединяване към Европейския съюз (ЕС). Петков и неговите съюзници нарекоха тези въпроси димна завеса.

Но с разпадането на правителствената коалиция, след само шест месеца на власт, един от резултатите ще бъде рискът за позицията на България срещу инвазията на Кремъл, която може да стане жертва на политическите вълнения.

Ако Петков не успее да сглоби нова коалиция, той се опасява от "драстична промяна" в подкрепата на България за Украйна.

"Страхувам се, че тя ще стане много по-плаха, мека държава по отношение на реториката срещу войната и че част от нашия износ [на помощи] за Полша ще бъде рязко намален", каза той в интервюто, което се състоя преди гласуването на вота на недоверие и допълни: "Опасявам се, че твърдата позиция на ниво Европейска комисия и Европейски съвет ще се превърне в много повече предпазна мярка, отколкото в силен глас срещу Русия".

Тази промяна в политиката не е сигурна, тъй като по-голямата част от неговата коалиция изрази подкрепа за предоставянето на оръжия и друга военно-техническа помощ за Украйна. Но Петков заяви, че едно временно правителство би могло бързо да сключи сделка с "Газпром", в резултат на която България ще се съгласи на схема за плащане на газа в рубли и ще бъде по-внимателна в противопоставянето си на войната.

"Русия наистина иска да свали това правителство, защото така ще покаже, че ако не играеш с нея, правителствата падат", се оплака той пред TG. "Това ще бъде чудесен пример за това как стратегията за диверсификация на газа не работи. А един не толкова силен глас срещу тях по отношение на санкциите и подкрепата за украинците е нещо, което те биха предпочели", уточни Петков.

Той, който водеше кампания на реформатор за прочистване на политиката, оглави делегация в Киев за среща с украинския президент Володимир Зеленски в края на април.

Премиерът се прицели и в Кремъл, като в един момент се договори със съседните Северна Македония и Черна гора да блокират полета на външния министър Сергей Лавров до съседна Сърбия, което го принуди да отмени посещението, припомня TG.

Петков заяви: "Това беше просто решение. Аз взех решение, че той няма да лети. Това е толкова просто".

Разривът във връзка с войната го постави в противоречие с президента Румен Радев, пенсиониран генерал и командир на военновъздушните сили, който заяви, че доставките на оръжие за Украйна само ще удължат войната.

Петков заяви, че двамата не са се разбрали за отказа да се изпълни искането на "Газпром" за плащане в рубли - политика, която в крайна сметка доведе до спиране на износа на газ от Русия за България в края на април. А Радев е бил "много категорично против" доставката на оръжия за Украйна чрез трети страни. "Ние бяхме много категорични за това", каза Петков.

Петков, който е на 42 г. и е получил образование на Запад, заяви, че според него руската пропаганда е създала силен стимул за политици като Радев да изберат неутралитет, и 20% от българите са подкрепили Русия във войната, а други 60% "не искат да заемат силна позиция" по отношение на инвазията.

Петков хленчи и пред "Ди Велт" заради Путин, 20% от българите и...

"И може би президентът просто се вглежда в популистките възгледи. Личните му възгледи може би съвпадат с тях и той не вижда същия стремеж, какъвто имаме ние, да дадем лидерство по тези теми и да бъдем на едно мнение с европейските членове и да бъдем възможно най-силен съюзник в НАТО", каза Петков.

Политическата криза има по-непосредствени причини от войната. Въпросите за корупцията, обвиненията в лошо управление и разширяването на ЕС в Западните Балкани играят важна роля. Петков заяви, че няколкодневните масови протести показват, че на улицата има силна подкрепа за неговото правителство. Но в залите на властта, каза той, войната допълнително е поляризирала страните.

"Войната всъщност показа много ясно кой на чия страна е", каза той и допълни: "Но за съжаление на правителството тя създаде все по-голяма нестабилност, защото трябва да се вземат трудни решения." /БГНЕС