Ако всеки знае, че Кремъл се асоциира с властта в Русия, Лубянка е по-малко известен събирателен образ на органите на Държавна сигурност в бившия СССР и наследниците й днес в руската федерация. Изразът идва от местонахождението на централната сграда на КГБ в миналото, а днес ФСБ – площада „Лубянка” в Москва.
Сянката на „Лубянка“ обаче ясно се вижда и в България. Достатъчно е само да се вгледаме в родната номенклатурна олигархия и техните подопечни, за да видим, че наръчниците на КГБ все още активно се ползват за организиране на активни мероприятия срещу неудобните.
Така например от години пешките на укриващия се зад граница от българското правосъдие банкер Цветан Василев и каолиновия олигарх Иво Прокопиев работят неуморно за каляне на имиджа на лидера на ДПС и председател на ПГ на ДПС-Ново начало Делян Пеевски. Пускат доноси срещу него у нас и в чужбина с несъществуващи афери, пришиват му греховете на собствените си босове и организират всякакви активни мероприятия срещу Пеевски.
Най-ухаещите на стила „Любянка“ безспорно обаче са „специалните операции“ на руския зет Атанас Чобанов, представящ се в цивилния живот като главен редактор на „независимия“ сайт BIRD. Последният апотеозен компромат, който руският зет сготви срещу Пеевски бе активното мероприятие, в което му пришиха несъществуваща фирма във Великобритания.
На 17 септември той пусна „бомбата“, че Пеевски бил „придобил през 2024 г. дружество, регистрирано във Великобритания“. Според информацията, която – вероятно далеч не случайно не фигурира в сайта на Чобанов bird.bg, а е публикувана само във Фейсбук страницата на сайта, вписването на Пеевски в британските регистри е заявено през месец май 2025 г. като директор на G NED ltd. Тогава била направена и промяна на адреса на управление на фирмата, която дотогава била собственост на друг българин-Григор Неделчев.
След като „новината“ на Чобанов не предизвика очаквания от него шум в системата, той реши да се опита да претопли доноса като пусна втори материал, в който твърди, че въпросният мистериозен Григор Неделчев „не отрекъл за фирмата“. Всъщност записът от т.нар. разследване на хората на Чобанов показва съвсем друго – анонимен и неразпознаваем човек, сниман в гръб, който повтаря-при това на запис от телефон, „не ме занимавайте“.
Извън фалшификацията на цялата случка, още при първия компромат Чобанов индиректно признава, за да се „застрахова“, че Пеевски може да е станал мишена на злонамерена атака като посочва, че „всеки може да регистрира“ фирма, в която да пише което си пожелае лице за управител без нужните за това документи. Както се оказва и в действителност.
Друг жокер към публиката се оказа и фактът, че самите автори на „бомбастичната новина“, в опита си да докажат, че информацията им е истинска, заявяват, че предишният собственик Григор Неделчев бил от Павликени. Подобна информация обаче не може да бъде открита никъде из публично достъпните информационни масиви по фирменото дело, нито из други – български, регистри.
Явно платените пешки на олигархията у нас и в частност първоизточникът на фейка - сайта bird.bg на Атанас Чобанов, нямат нужда да проверяват кой е въпросния Неделчев, защото много добре го познават… Как това е възможно, може да се досетите и сами. Те са най- вероятните създатели на компромата или по- точно, те са регистрирали промените във въпросната британска фирма използвайки малкото и фамилно име на Пеевски.
Всичко това би било много странно поведение за човек, представящ се за независим журналист, демократ и защитник на евро-ценностите, нали? Не и ако знаете цялата история на Чекиста от Париж. Чобанов всъщност никога не е имал про-западен уклон. Още в края на комунизма у нас, младият Атанас се е пробвал да пробие към върха на партията-майка като се цани за комсомолец. През 1989-а кандидатства за членство в Българската комунистическа партия (БКП) - но не го приемат.
А след падането на комунизма се преориентира към новия тренд и става десен. След това заминава за чужбина, но не пропуска да отправи оферта към българските служби да заработва „на частно“ при тях. След като и тази опция отпада, Чобанов минава към следващото ниво на голямата игра.
Жени се за рускинята Мария Онучко, дъщеря на бившия кореспондент в Париж на държавната „Риа новости“ Виктор Онучко. Самата Мария също като татко си заработва за руската пропаганда в задграничното „Русия отвъд“.
Българският еквивалент на този шедовър на Кремълската машина за промиване на мозъци пък се държи от жената на наградения от Путин бивш соцдепутат Николай Малинов. А между всички тези звена „грее“ името на кремълския олигарх и дясна ръка на Путин в прокарването на интересите на Москва зад граница – Константин Малофеев.
Към целият този чуден букет от руски връзки трябва да добавим и само още една кратка, но съвсем поучителна история от битието на Чобанов. Случката е от преди 2-3 години и буквално сваля маската от лицето на Чекиста от Париж. В началото на мандата на правителството на Кирил Петков, когато у нас беше много модерно да се получават „заплахи за живота“, сред „посочените“ се оказа и Чобанов.
Поне така съобщи самият той във Фейсбук като заяви, че е получил предупреждение, че животът му бил заплашен, а жокерът дошъл от представител не на друг, а на американското посолство у нас. Сигналът дошъл по телефона, а Чобанов по стар (кагебейски) навик взел, че го записал. И след това се похвалил пак във Фейсбук. После пусна и ядосан пост в социалната мрежа. Ядосан, защото според него никой у нас не бил обърнал внимание на случая.
Само че посолството на САЩ като всяка друга мисия, лъжи на собствен гръб не толерира. Камо ли примесени с ченгеджийски похвати. Още повече кагебейски. И изпрати опровержение до медиите в страната. Публично. Вярно, по дипломатски маниер, не посочи кое точно човече е сгазило лука, но така да се каже едва ли има някой, който да не е схванал намека.
На този фон едва ли са останали хора, които да не са разбрали кой в действителност е Атанас Чобанов и кой говори през „журналистическите“ му разкрития и публикациите му в социалните мрежи. Както и каква е причината да се активира това ченгеджийско мероприятие сега.
И доколко то е свързано с друга атака срещу Пеевски, развиваща се под командването на друг персонален „боец“ на Цветан Василев – Георги Георгиев. Последният вече няколко дни прави неуспешни, но видимо добре подплатени с кеш опити да организира „революция“ срещу Пеевски.
Подобно на първата провокация обаче и залповете на Жоро „Боеца“, известен още като Гошо „Тъпото“, бият на кухо и той трудно събира повече от 50 души под знамената на платената от Белград Цветан Василев и замислена по руски модел атака срещу Пеевски.
Защото София не е Москва (както публично скандират платените пешки на номенклатурните олигарси с кремълски връзки) и подобни активни мероприятия по модел „Лубянка“ само още повече засилват усещането на хората, че дълбоката държава у нас никак не обича Пеевски, затова търси всякакви методи да го закопае публично. Но без успех. И ще бъдат много прави в това си наблюдение.
