В българския политически живот в момента има ясна разграничителна линия – към НАТО или към Русия, а във всички политически партии има както евроатлантици, така и евразийци.

Това каза в интервю за БНР проф. Татяна Дронзина от Катедра "Политология" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и очерта червената линия и с оглед на предстоящи предсрочни избори.

"Червената линия, която не трябва да се прекрачва, ако искаме да бъдем благоразумна нация, е да не позволим разединението на политическите дейци, които настояват за евроатлантическата ориентация на България", заяви тя.

"Изгонването на персонал може да предизвика ответна реакция, може да бъде неприятен случай, но не е причина за скъсване на дипломатически отношения. И ако такова е било предложението на руския посланик, толкова по-зле за него", подчерта проф. Дронзина.

Според Татяна Дронзина някои изявления на руски представители по темата с изгонените руски дипломати и служители от София подкопават доверието на българите в законността на действията на правителство "Петков".

"И да създадат впечатление, че нашият суверенитет е под въпрос, защото, видите ли, тук си разигравали коня американци, англичани и кой ли още не."

Преподавателката отбеляза, че "българските руски проксита не престанаха и продължаваме да слушаме, че затварянето на руското посолство, дори когато е ясно, че няма да се случи, ще бъде национална катастрофа, национално предателство".

"Това, което се случи, има една позитивна черта – то добре очерта и показа кои са руските проксита в България, кой е сред обществените говорители, които получават пари, за да провеждат интереси, различни от националните."

"Оповестяването на имената им не е нарушаване на техните права", смята Татяна Дронзина.

"До този момент не сме видели името на нито един обществен говорител, който е получавал руско финансиране. Не разбирам защо ДАНС слага гриф "Строго секретно", защо медиите не получават достъп и аз като гражданин не мога да зная кой е работил против националните интереси на моята страна", заяви тя.

"ЕС прави достатъчно, но говори за перспектива отвъд войната. Докато свърши войната има да се направят много други неща, а те все още не са достатъчни", коментира проф. Дронзина