Проф. Божидар Димитров за шпионските убийства или защо в МИ-6 и МИ-5 ходят с наведени глави

Убеден съм, че от две-три седмици колегите от МИ-6 и МИ-5 (английското разузнаване и контраразузнаване) ходят из коридорите на управленията си с наведени глави. И като се видят, теглят по една майна на своите политици, които ги поставиха в смешно положение пред цялата световна общественост и, разбира се, най-вече пред техните колеги от цял свят. За какво става дума. Това каза проф. Божидар Димитров, цитиран от в."Труд".

Английското правителство тръгна, включително и за моя голяма изненада, на практики, които мислех за отдавна забравени. А те са: чрез недостоверни и невъзможни изпълнения на смъртни присъди да се обвинява една държава с оглед постигане на други цели. Мобилизация в обществото, повод за война, повод за санкции, за репресии и т.н.

Руският агент Скрипал, отдавна забравил, че е бил агент, тъй като той престава да бъде такъв през 2006 година, отива в Англия, живее си там и изведнъж Путин решава да го отрови като предател. Нищо, че е бил в ръцете му и в затвора е бил и е било възможно още там да го ликвидират – да умре от тежка бронхопневмония, да речем. Но идва дъщеря му, в куфара си носи флакон със страшния газ „Новичок“ – описаха ни колко е страшен. И той е толкова страшен, че макар и двамата добре да са се нагълтали, са си живи и здрави и в момента. И, естествено, в нарушение дори на правото – още не е свършило следствието, не е ясно кой го направил, няма осъдени и т.н., се обвинява Русия и директно Путин, и естествено, върху гърба му ще се стоварят санкции.

В моя живот съм наблюдавал 4 такива случаи, поне единият е разобличен напълно (опитът за убийство на папата). И всичките 4 бяха нарушение на основния принцип на отделите за мокри поръчки в световните разузнавания – източни, западни, средни, антични, средновековни и т.н. А той е: Когато ще се убива един човек (казва се физическа елиминация на по-красив език), той се проучва внимателно от отдела, натоварен с това, и се установява как може да стане. Винаги той се застрелва. Или с пушка с оптически мерник от разстояние с куршум – дебалансиран, намазан с отровата „кураре“, или някоя по-специална, ако са измислили вече, или от упор с пистолет в тила. Така можеше да бъде застрелян, например Георги Марков, който се е движел без охрана – в гъстата лондонска мъгла няма никакъв смисъл сложният ход да се бучи с рицин или с рициново масло. Дори и така да бяха го измислили, нямаше да бъде монтирана тази сачма в сложния чадър. А в най-обикновена писалка пистолет, каквито съществуват дори отпреди Вората световна война – бързо, лесно, удобно и приятно.

Същото е и с папата. Известно е, че всяка сряда е излизал в 10 часа, за да обиколи народа, събран на площад „Сан Пиетро (“Свети Петър“) и след това от един прозорец да произнесе молитва или реч. Но към този прозорец и този площад гледат стотици прозорци на жилищни апартаменти на улица „Виа Кончиолционе“ и всяко разузнаване би наело един такъв апартамент – колкото и да струва, както и един човек с оптически мерник – разстоянието до площада е не повече от 250-300 метра. Дори обикновените армейски снайперски пушки „Драгунов“ бият на 1500 метра. Така че точно такъв би избрало едно сериозно разузнаване, каквото беше нашето, да го ликвидира.

Същата работа е и със Литвиненко. Имаше 10 000 начина да се ликвидира един агент, който е изстискан до последно от англичаните и се занимава с частен бизнес в Лондон. За какво да му наливат полоний в чашата и да го чакат един месец да умре, като през това време той псува Русия, Путин, ФСБ и т.н. Просто единще отиде ище го застреля у тях. Както направиха с Политковская на входната й врата.

Нито едно от тези убийства, за които говоря – макар че само за папата вече имаме пълно опровержение, не е извършено от съответните служби. Както казах, те имат друг начин на действие – за 3 секунди човекът трябва да бъде мъртъв. И началник на отдел, който не изпълни този основен принцип, и остави Литвиненко, Марков или Скрипал да говорят на поразия колко е лоша Русия, Путин или тайните им служби, светкавично бива уволнен. Не съм чул някой от нашите или от руските служби да е уволнен навремето.

За писателя Георги Марков имам личен спомен, макар и много косвен и страничен. Като млад разузнавач по време на убийството му бях в Рим. При мен по една случайност беше моят водещофицер, професор от Софийския университет, който очевидно му е бил приятел. Беше весел, пиехме в хотела кафе, когато му позвъниха от България в хотела и му казаха, че Марков е убит. Аз нито знаех кой е Марков, нито нищо. Той дойде – много се беше смръчкал, запали цигара – а той вече три месеца ги беше отказал. Попитах го какво става, кой е този човек, но той махна с ръка и каза, че не е нужно да знам. Принцип в разузнаването е колкото по-малко знаеш, толкова по-добре. Но след като помълча малко ми каза: „Ще ти дам един съвет като твой началник. Никога, каквото и да предлагат, няма да ставаш двоен агент. Двойните агенти живеят максимум пет години.

Дали има някаква връзка с това – не знам. Просто казвам, знам и какво чух.

Ето някои от най-интересните случаи в световната практика, които се използват за дискредитация и дори като повод за война. Най-известният е как президентът Рузвелт се оставил да го ударят в Пърл Харбър с цената на живота на 3000 американци, само и само да може да ликвидира изолационизма, който господстваше сред американския политически елит.

„Но има един друг случай, който е повод за Втората световна война. В края на август 1939 година на 36 германски престъпници, осъдени на смърт или на доживотен затвор, им е обещана свобода, ако изпълнят една акция – облечени в полски униформи да нападнат една германска радиостанция „Дуайвит“ и да избият там журналистите и радиооператорите – около 15-ина човека. Тези престъпници го правят това нещо, въоръжени с полско оръжие и облечени в полски униформи. Но откъде да знаят, че наблизо има специално разположен отряд от СС, който ги избива до последния човек! За да няма информация. На другия ден германските медии гръмват: Нападение на полски командоси над нашата радиостанция, убити всички журналисти. Германското обществено мнение е възмутено и Германия обявява война на Полша. Датата е 1 септември 1939 година.

Случаят „Скрипал“ е най-смешният от всички други случаи. Нека не ни учудва, че руснаците, общо взето, по идейни съображения стават офицери в секретните служби. В бившия Съветски съюз са живели над 100 народности, разузнавачите са от всички тях. Много от тези народности се отделиха като държави и станаха врагове на Русия, както Украйна. Например – Литва, Латвия и Естония. Ако се съди по името му, Скрипал може би е украинец. Може по тези съображения да е започнал да върши предателства. Но има и други, които са предавали за пари. И те са всеизвестни. Имаше много любопитен случай през 80-те години, когато руски агент избяга на Запад, носейки със себе си списък с имената на секретарките на всякакви натовски и европейски учреждения в Брюксел. Руснаците правилно са се ориентирали към секретарките – противниците им там имали сексуални проблеми, защото мъжете са малко – част от тях са джендъри, т.е. педераси и истинските жени трудно могат да си намерят мъже. А те са много повече, защото секретарките са хиляди. Понеже бяха с кодови имена, американците започнаха една по една да ги разсекретяват. При което те използваха времето преди да ги разсекретят и масово се върнаха в Русия и в Германия – там, откъдето бяха. И тогава брюкселските вестници поместиха карикатури: началник от НАТО отива на работа и казва на секретарката си: „И като избягаш в Москва, да ми изпратиш картичка от Червения площад“.