Проф. Петър Иванов: Искам закон срещу отричането на турското робство

„Отричането на Холокоста е престъпление и трябва да се разглежда като такова!“ - възмущават се с най-голямо основание от израелското посолство заради едно предаване по БНТ. Моят въпрос е: А отричането на турското робство не е ли същото престъпление и не поругава ли паметта на убитите и измъчваните българи през петте века преди Освобождението?, заявява пред "Труд" проф. Петър Иванов

В редица страни на ЕС отричането на Холокоста се счита за престъпление, наказуемо според съответните закони. ЕС работи над предложения за широк общ европейски антирасистки закон. Законът ще предвижда и наказания за отричащите Холокоста.

Редно е ние да имаме и закон за носене на наказателна отговорност за отричането на петвековното турско робство и за отричането на съществуването на Национално-освободителното движение, в което участват иконите на България: Раковски, Левски, Ботев, Баба Тонка Обретенова, Хаджи Димитър, Стефан Караджата, Волов, Бенковски, Стамболов, Райна Княгиня, Панайот Хитов и много други, за чиито подвизи и героична смърт пишат Иван Вазов, Любен Каравелов, Захари Стоянов, Димитър Страшимиров и др.

В последно време самозвани учени от БАН, както и други родоотстъпници, соросоиди, майцепродавци, отцеубийци и отявлени българофоби изписаха тонове хартия да доказват, че турско робство въобще не е имало, а имало съжителство, присъствие, владичество, поданство, обща история и др. Нямало кланета, нямало Батак, нямало Кочо Чистеменски, нямало Стара Загора, нямало осакатения Балканджи Йово без крака и ръце, който „не дава Хубава Яна на турска вяра“, нямало три синджира роби, нямало джезие, нямало девширме, нямало опълченци, нямало Шипка и т. н.

Нищо нямало! Имало само имам баялдъ, кючеци, рахат локум, баклава и ходене на гости по празниците, както пише в учебниците на МОН. Пък нашите възрожденци просто са били тъпанари и гадни разбойници (като разбойниците Васил Левски и Георги Бенковски, например).

Наскоро „учени“ от БАН обявиха официално: „Изразът турско робство е терминологично непригоден!“ Какво казват те с тази прокламация, насочена към МОН? Казват публично, че всъщност всички възрожденски песни - „Стани, стани, юнак балкански“, „Боят настана, тупкат сърца ни“, пламенните стихове на Ботев, националната епопея „Под игото“, тефтерчето на Васил Левски, „Записките“ на Захарий Стоянов и др. са всъщност негодна работа, да се махат от учебниците по история и български език, тъй като са пълни с терминологичните непригодности „турско робство“, „свобода или смърт“, „тоз, който падне...“ и т. н. Тези бюджетни „учени“ искат да се ползва неуместният термин „владичество“, или даже „съжителство“.

Мисля, че подобни действия са всъщност най-голямо престъпление, и даже държавна измяна, доколкото оскверняват паметта на наши светци, на най-видните синове и дъщери на България, дали живота си за Освобождението на България от 500-годишното турско робство, и внушават антиродолюбиви чувства и просташки нихилизъм.

Подобно на законите за търсене на наказателна отговорност при отричане на Холокоста, у нас следващото Народно събрание, надявам се то да не е продажно като сегашното, трябва да приеме най-спешно Закон против отричането на турското робство. В него да се предвиждат наказания, съпоставими с наказанията за отричане на Холокоста в ЕС.

В 11 от 27-те страни-членки на ЕС (Германия, Италия, Белгия, Франция, Словакия, Румъния, Литва, Полша, Австрия, Унгария и Чехия), както и в Швейцария, се присъждат наказания до 20 години лишаване от свобода (затвор) за отричане на Холокоста. Ако такъв подобен закон е налице и у нас, то той ще пази от поругаване националната памет на България и нейната национална идентичност, която в момента е силно заплашена по много линии и от много субекти отвън и отвътре.

Искам Закон срещу отричането на петвековното турско робство и на турските зверства! Мъките на българите в общ план са по-големи, далеч по-дълготрайни и по-жестоки от Холокоста, представляват демоцид, и имат несравнимо по-тежки последствия за българската нация.
Законът е нужен!