Пандемията COVID-19 се превърна в сериозно предизвикателство за цялата световна икономика и заплашва със сериозни социални последици. Това обаче далеч не е основният фактор, определящ развитието на глобалната икономика.


Епидемията само задълбочи кризисните явления, които застрашават самото съществуване на капиталистическата система. И една от важните причини за това, колкото и странно да е, е научно-техническият прогрес.

На Световния икономически форум в доклада за бъдещето на заетостта се казва, че технологичният напредък ще изхвърли от пазара на труда в световен мащаб около 85 милиона души до 2025 година.

Изследователите стигнаха до такива неутешителни изводи, след като интервюираха 300 ръководители на големи и средни компании от 15 отрасли на икономиката.

От друга страна, според експерти, все още има причина за оптимизъм. Вместо съкратените 85 милиона работни места ще бъдат създадени 97 милиона нови работни места, само че в други области и в съответствие с изискванията на времето.

Новите технологии ще изискват нови умения и тези, които успеят да се преквалифицират, няма да останат без парчето хляб.

Напълно възможно е хората да започнат да гладуват без да го очакват. Самата същност на производството и организацията на работния процес може да се промени драстично, до краха на капиталистическите принципи.

Работата е в това, че всеки капиталист е заинтересован само от увеличаването на печалбите. Но тя никога не пада от небето, а винаги е в резултат на човешкия труд.

Единственият източник на печалба за едно капиталистическо предприятие е добавената стойност, тоест допълнителните часове, които наемният работник дава на работното място, но за които той не получава заплата.

Условно казано, човек работи осем часа на ден и получава заплащане само за четири, а останалото време отива за създаване на добавената стойност.

За да повиши конкурентоспособността на пазара, собственикът на предприятието въвежда нови методи за управление, автоматизира труда. Тенденцията от последно време е замяната на труда на работниците с роботизиран труд.

Но така действа всеки разумен собственик на средствата за производство. Съответно, нормата на печалба от всяка производствена единица непрекъснато пада, и трябва да се произвежда повече. Всъщност така възниква кризата на свръхпроизводството.

За да се обслужва все по-сложното оборудване, квалификацията на работната сила трябва да расте.

Да, необходими са по-малко хора, но на тях трябва да се плаща повече. Производителността на труда непрекъснато се увеличава, но печалбата от всеки произведен продукт спада.

Проблемът на научно-техническия прогрес за капиталистическия модел е, че роботите и никакво друго оборудване не създават добавена стойност. Те пренасят само собствената си стойност върху цената на продукта.

Машината или роботът няма да работят повече, отколкото би трябвало, а неговата амортизация не може да бъде икономисана и той просто по-рано ще излезе от строя.

Поради конкуренцията пазарът е постоянно наситен и в резултат на това стоките трябва да се продават почти на себестойност. Ето защо ръчният труд е по-изгоден за капиталиста. Човек може да получи по-малко заплащане и да бъде принуден да работи все повече и повече.

Благодарение на евтината работна ръка най-големите корпорации в света си построиха фабриките в Китай. Работата там обаче вече не е толкова евтина и затова погледите на най-големите корпорации сега са насочени към Виетнам, Индия, Бангладеш.

Но отново техниката се усложнява, и трудът ще трябва да стане по-квалифициран и високоплатен. Възможно е да се построи автомобилен завод в Югоизточна Азия, но скоро, това ще направят и всичките му конкуренти и ще е необходимо повечето работници да бъдат заменени с роботи. Така  нормата на печалба отново ще падне.

Към това се добавя непрекъснато нарастващото социално неравенство по света. Това намалява потребителското търсене. Милиардерът може да има автопарк от десет автомобила, но масовото търсене ще спадне.

Единственият изход от ситуацията е намесата на държавите, които трябва да осигурят не само печалбата на капиталистите, но и да защитят общественото благо.

Не случайно безплатното образование и високите социални придобивки отдавна съществуват в европейските страни. Но за чия сметка. Отново за сметка на труда в бедните страни, но и в тях прогресът навлиза.

В Китай държавата създава допълнителни работни места в продължение на много години. И това не е шега, и в автобусите на градския транспорт има помощници-кондуктори, а на автобусните спирки дежурят разпоредители, въпреки че в гъсто населената страна няма нужда от тях.

Китайското правителство последователно казва, че замяната на милиони работници във фабриките с роботи няма да доведе до огромна безработица. Националната икономика ще работи за всички.

Но с постепенното развитие на такъв модел, самата концепция за добавената стойност, тоест присвояването на свободен труд на някой друг, ще се превърне в минало.

Разбира се, капитализмът го погребват в продължение на много десетилетия. Но виждаме, че светът става все по-глобален, а кризисните явления само се усилват.

От друга страна, както се е случвало неведнъж, кризата може да бъде разрешена или чрез голяма война, или чрез връщане назад на научно-техническия прогрес.

Превод: "Труд"