Политиците се провалиха на първия изпит. Това пише проф. Кръстьо Петков в коментар за Агенция БЛИЦ по повод организираната вчера дискусия от Българската стопанска камара с политици и експерти по повод икономическите програми на партиите.
Вчера Българска стопанска камара подложи политиците на първи предизборен изпит. Всички партии с шанс да влязат в следващия парламент бяха поканени да представят икономическите си програми. Явиха се БСП, ДПС и НДСВ - от управляващата коалиция; СДС, ДСБ, БНД - от парламентарната опозиция; ГЕРБ и НАПРЕД - като нови претенденти /АТАКА отказа участие/.
Замисълът на БСК е повече от добър: в тежък предизборен период и в кризисна ситуация да провери управленската готовност на устремените към властта. Ходът е и коварен, защото дискусията се записва, за да се припомни в първите месеци след изборите. С което бизнесът направи изпреварващ ход, без да се намесва пряко в чисто политическата надпревара.


Политиците влязоха в клопката. И се провалиха! Техният първи дебат беше от ниско качество /като визия и стилистика/ и неадекватен, с оглед на настъпващата криза. Защо мисля така?

Липсващите програми

Политолози-теоретици твърдят, че в изборите печелят партии с ясни и атрактивни програми. Прагматиците залагат на обещания - красиви приказки, които залъгват електората и остават без покритие след изборите. Днес България има нужда от друга алтернатива: спасителна антикризисна програма, последвана от оздравителен пакет и визия за конкурентна национална икономика. Какъвто е например планът „ОБАМА”; или националните антикризисни стратегии на Германия, Франция, Англия.

Само две формации се позоваваха на защитен план, видян като пакет от спешни антикризисни мерки: БСП и ДСБ.
Първата застана зад плана „Станишев”, рекламиран седмица по-рано от премиера на елитен пиар-форум с участие на удобни панелисти. Екипът на Костов подреди и обнови предложенията си от края на м.г., спазвайки изискването на организаторите да покрие фискалната, инвестиционната, банковата, кредитната политики. ДПС и НДСВ бяха пресметливо лоялни към партията-камикадзе на премиера Станишев, но не пропуснаха да рекламират различния си профил: мандатоносителите - на стожер на консервативното управление; царистите - на активист на неолиберализма.
Учудващо ГЕРБ и НАПРЕД изпратиха експерти от младежката кохорта, чиято задача по-скоро беше да не се провалят пред „батковците” в политиката. Очакванията, че герберите ще се отблагодарят за доверието на ЕНП да бъдат флагман на българската десница, като натикат в ъгъла управляващите и покажат превъзходство над старите десни партии, не се оправдаха. Бизнесформацията на Ковачки заложи на овехтял икономически патриотизъм, предизвикал иронични реплики от десните глобалисти.
Останалите се задоволиха с откъслечни интервенции, което поставя под съмнение потенциала на СДС да играе самостоятелна роля; БНД очевидно не е завършила адаптирането като опозиция на доскорошните си партньори в управлението.

Лесният консенсус

Не е трудно да се досетим по какво си приличаха участниците в икономическия дебат. Това е преклонението пред Валутния борд. От бивши леви, през популисти, до показно десни - всички се кълняха, че няма да мръднат нито на милиметър от мястото му този 11-годишен динозавър на монетарната доктрина, чието единствено убежище в ЕС е България. Увлечени в състезанието по вярност към Вашингтонския консенсус, претендентите за властта подминаха архиважния въпрос за валутния курс и фактическата девалвация на лева спрямо силното евро; останаха безсилни пред въпроса как ще свалят дефицита по текущата сметка, достигнал рекордните 23,5%; нито пък дадоха смислени предложения как да се направят банковите кредити достъпни за бизнеса, задушаващ се от недостиг на оборотен и инвестиционен капитал. За сметка на това говорителите се надпреварваха да определят дата за влизане на България в еврозоната, въпреки че ЕС категорично заяви: днес дори не мисли за подобна перспектива.

Валутният борд навремето озапти недисциплинираните банки и сложи прегради пред източването на депозитите и националния паричен резерв. Този стартов резултат по-късно породи безкритично отношение към регулаторния потенциал на Валутния борд. Сега всички във властта сляпо вярват, че и при динамика, и при трусове в икономиката той /Бордът/ ще върши перфектна работа - стига да не му пречат. Което е израз на управленска ленност. Не е учудващо, че днес, когато всички водещи държави се обръщат с лице към финансовата експанзия /препоръчвана дори от МВФ/ у нас папагалски продължават да говорят за бюджетен излишък, растящ фискален резерв, самоцелна финансова стабилност. Кому са нужни те, при настъпваща тежка рецесия и масово обедняване - така и не стана ясно след тричасови дебати!

Различия в детайлите - мълчание по новите предизвикателства!

Извън партийните пререкания /този път дозирани /, за отбелязване са споровете по техническите параметри на предизборните намерения. Отбелязвам ги само за протокола, защото скоро ще ги забравят и техните автори, стига да се доберат до следващия парламент. Те са: намаление /с колко?/, или запазване на данъците и осигурителните тежести; какво да се прави с парите в Сребърния фонд; къде да се насочат инвестициите от държавния бюджет, кой и как да ги контролира; да се актуализира или не Бюджет’2009.

Времето, а по-вероятно компетентността не достигна, за да се обсъди посланието на международните финансови институции и богатите държави от ЕС към новите членове от централна и източна Европа, изпратено в навечерието на българския дебат. Сърцевината на това послание е: вие сте наред във вълнообразното напредване на глобалната криза. Предупредиха ни на чист финансов език, без излишна дипломатичност, че най-тежкият удар ще е върху банковия сектор, с неговите слаби звена: малко национални банки и чуждестранни клонове, чиито банки майки са застрашени от ликвидна криза. МВФ и Световната банка, загрижени за своите неолиберални ученици в източния регион, на свой ред призоваха Стара Европа да не допусне той да се върне 20 години назад. Спасението се вижда в специален финансов пакет за Нова Европа - стига да го иска и да е в състояние да се пребори за него.

Непонятно е защо българските политици отминаха с лека ръка тези влиятелни гласове. От неинформираност - едва ли! Заради липса на време за осмисляне на брюкселските решения - възможно е, но с малко интелект можеше да се заеме позиция! Подозирам обаче, че неглижирането на международните послания се дължи най-вече на инерцията в мисленето и поведението на домораслия български политически „елит”. Той е свикнал да чака инструкции от някакво високо място, но такива във вчерашния ден нямаше.

Абсурдната ситуация

Тя се състои в следното. Правителствен антикризисен план има - сглобен със закъснение от 6 месеца и след упорит отказ да се признае, че криза има и тя вече нанася поражения върху българската икономика. Планът беше представен на показен форум, не е приет от парламента и не е превърнат в закон - както например сториха в САЩ. Което значи, че ако иска, правителството ще го прилага; ако прецени, може да го отмени. А дали ще е в сила след изборите, това никой не знае. При това положение да се спори дали е добър или лош планът „Станишев” е безсмислено. До изборите остават два месеца чисто време за управленски труд...

Екзотичен детайл от абсурда е изявлението на ексминистър Румен Овчаров, който заяви в неделя, че България още през 2008 г. работела по местен план „Обама” /изглежда е бил нелегален, защото никой не го е усетил; а как се е прилагал, като не е имало криза, един Господ знае!/.

Към абсурдността на ситуацията се отнася и отсъствието на две трети от социалните партньори - синдикатите и работодателските организации на едрия и чуждестранния бизнес. Което озадачи присъстващите и придаде малко театрален вид на стартиралите ДЕБАТИ. /БЛИЦ