Прокуратурата свободна от политически натиск

Обществото се манипулира с твърдения за вмешателство, едва ли не по всяко дело 
Битката за независимостта на съдебната власт продължава и за в бъдеще
В настоящия момент България и цялото ни общество преживяват трудни времена.

Не само ние, но и гражданите на обединена Европа, сме изправени пред редица непознати до момента предизвикателства – безпрецедентна пандемия, поставяща системите на здравеопазване на ръба на възможностите им, социални проблеми, икономическа, образователна, политическа криза и т.н. Но може би най-важна за нас е кризата на ценностите, нарушеното доверие в институциите. И естествено обществото търси път за решаване на проблемите. Най-модерните и използвани думи в публичното пространство са промяна и реформа. В нашата държава съдебната система е обект на промени в продължение на много години. За съжаление, професионалистите можем да отчетем, че част от тях не са положителни и едва ли могат да бъдат определени като удачни.

Понастоящем реформирането на прокуратурата се представя едва ли не като панацея, като нещо, което с вълшебна пръчка ще реши всички проблеми на хората. Дали това е възможно? Дали е справедливо? Българските граждани заслужават да получат отговорите на тези въпроси, заслужават да знаят истината. А истината е, че българските прокурори, следователи и съдебни служители съвестно, отговорно, професионално и с отдаденост изпълняват своите задължения. Те защитават интересите на обществото и обикновените хора и преграждат пътя на беззаконието и престъпността. Категорично не приемаме българските прокурори, следователи и съдебни служители да бъдат сочени с пръст като виновници за някакви негативни процеси и да носят чужди грехове по отношение на българската държавност и на обществото.

Прокуратурата е най-гъвкавата и реформирана част от съдебната система в най-новата ни история. Реформата на прокуратурата обаче не може да е самоцел или да обслужва конюнктурни политически, олигархични или друг тип задкулисни интереси.
Реформата в никакъв случай не може да бъде „intuitu personaе“. Нашето разбиране е, че реформата не трябва да е „рекламен“ трик за хвърляне на прах в очите на хората, не трябва да  служи за отвличането на вниманието им от най-дълбоките същностни и структурни проблеми на държавата и обществото ни. Всички промени трябва са плод на сериозен анализ, на професионален и обществен дебат, на отчитане реалните нужди на хората. Те трябва да стъпят на ясни принципи,  да отчетат и запазят всичко добро и позитивно, а то не е никак малко. Те не трябва да рушат постигнатото и могат да имат една-единствена възможна цел - да вървят напред и да усъвършенстват системата, а не да ни връщат назад. 

Правните системи и модели на съдебната власт в Европа са много различни и може би в най-голяма степен това се отнася до сферата на наказателното правосъдие. Различните системи са изградени на база на различна правна култура и традиции. Въпреки това обаче през вековете европейските наказателноправни системи са взаимодействали една с друга, взаимствали са решения. Тази конвергенцията е довела до това, че вече няма „чисти“ системи, всички са базирани на общоприети принципи и ценности.

Редица международни инструменти вече са посветени на независимостта на прокурорите. Основополагащи в това отношение са Становище № 4/2009 г., озаглавено „Съдиите и прокурорите в демократичното общество“ (т.н. Декларация от Бордо), прието съвместно от  Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) и Консултативния съвет на европейските прокурори (КСЕП); Становище № 9/2014 г. на КСЕП,  (т.н.“Римска харта“) и Становище № 13/2018 г. на КСЕП, озаглавено „Независимост, отчетност и етика на прокурорите“. В Римската харта изрично е записано, че „независимостта и автономията на прокуратурата представляват неизменно последствие от независимостта на съдебната власт. Затова следва да се насърчава общата тенденция към засилване на независимостта и ефективната автономия на прокуратурите.

В своята практика Европейският съд по правата на човека в Страсбург е счел за необходимо да се подчертае, че в едно демократично общество, както съдилищата, така и разследващите власти трябва да останат свободни от политически натиск. Следователно прокурорите трябва да са автономни при вземането на решения и при сътрудничество с други институции и да изпълняват задълженията си без външен натиск или намеса от изпълнителната власт или от парламента, като се вземат предвид принципите на разделение на властите и отговорността. В практиката на съда са засегнати и отделни аспекти на правото на независимост на прокурорите, като показателно в това отношение е например знаковото дело „Кьовеши срещу Румъния“, а по отношение на независимостта на съдебната власт от законодателната - делото „Ninn-Hansen v. Denmark“.

В Становище № 13/2018 на КСЕП е очертано съдържанието на понятието „независимост на прокурорите“. В т.15 е закрепено, че „под независимост се има предвид, че прокурорите са свободни от незаконна намеса при изпълнение на своите задължения, за да гарантират пълното зачитане и прилагането на закона и принципа на правова държава и че не са подложени на какъвто и да е политически натиск или незаконно влияние“, а в т.16 изрично е подчертано, че „независимостта се прилага, както за прокуратурата като цяло, така и за отделните прокурорски органи и за отделните прокурори“.

Никога прокуратурата не е била подложена на такива атаки и  агресия, както пред последните 2 години. Асоциацията на прокурорите в България, понякога съвместно с Камарата на следователите в България, е сезирала редица европейски институции. Виждаме конкретни форми на посегателство към независимостта на прокуратурата, случаи на вербална агресия към прокурори от страна на представители на различни политически субекти и то по конкретни дела. Опити прокуратурата да бъде вкарана в изкуствен конфликт с нашите естествени партньори в борбата с престъпността – разследващите органи, МВР и т.н. Виждаме насаждане и нагнетяване на напрежение в обществото и опити да бъде уронен престижа на българските прокурори.

Най-голямата опасност, пред която би се изправило цялото българско общество, е изваждането на прокуратурата от съдебната власт.  И това трябва да бъде осъзнато от всички - от политическите субекти, от законодателната власт, от гражданското общество, от медиите, от всеки гражданин. Преди 30 години българският конституционен законодател прояви огромна мъдрост,  че в конкретния исторически контекст, при съвременните условия, мястото прокуратурата може да бъде само едно – в независимата съдебна системата.
Аргументите, че съществуват и други модели, че в редица европейски държави прокуратурите са ситуирани като автономни органи, извън системата на трите власти или че те са самостоятелна структура към изпълнителната власт, за нашите условия са крайно неподходящи. В тези държави и тези системи са били нужди много десетилетия да се създадат механизми, да се създаде реакцията на гражданското общество, за да се предотврати именно нерегламентираното вмешателство и натиск върху прокуратурите и съдебната система. Това при нас, при нашите политически нрави, при нашата ситуация, би довело до катастрофа.

Другият фокус на реформата - лансираните идеи за промяна статута на Висшия съдебен съвет и неговото разделяне на два отделни органа - Съдебен съвет и Прокурорски съвет: Първо ясно е, че те няма как да бъдат извършени без промяна в конституцията. Но с какво подобна промяна би довела до утвърждаването на върховенството на правото? Необмислени и вредни са и предложенията за превръщането на ВСС от постоянно действащ орган във временен. Това сме го виждали назад в миналото. Би било въртене в омагьосан кръг и не би довело до по-добро управление и администриране на съдебната власт.
Какво налага да бъде предсрочно прекратен мандатът на ВСС. Конституцията и устройствените закони въвеждат един сложен, фин и носещ дълбок смисъл модел на мандатност на съответните органи. Неговата цел е да гарантира, че няма да се стигне до постоянно политическо вмешателство и разстройване на определени системи от постоянни конюнктурни атаки и промени. Не е налице никаква разумна необходимост от неговото предсрочно прекратяване. Това евентуално би сочело само едно – конюнктурен политически стремеж за подмяна на състава на ВСС.

През последните месеци в публичното пространство, наред с професионалните мнения и разумните предложения, се лансират всякакви екзотични, а нерядко и откровено противоконституционни  идеи. Бяха надигнати гласове за своеобразна „лустрация“ на прокурори, на което ние категорично се противопоставяме. Това напомня сходни стремежи в Полша, които магистратската общност в цяла Европа остро осъди и които се изправиха пред твърдата реакция на Европейската комисия.

Спекулациите и безпочвените обвинения за едва ли не безконтролната власт на главния прокурор стигнаха дотам, че се лансираха предложения дори за отпадане на самата фигура на главния прокурор. Следва да се има предвид, че йерархичното изграждане на структурата на прокуратурите е принцип в почти всички европейски държави. То носи своя дълбок смисъл. И това е изрично подчертано в международните актове, включително и в Римската харта и в Декларацията от Бордо. През 2017 г. законодателят и тук предприе реформи. В Закона за съдебната власт отпадна изискването и принципа за централизация на прокуратурата (чл.136, ал.1 от ЗСВ).

Упорито и трайно се създават внушения, че за българските прокурори върховенството на закона е само принцип, останал написан на хартия. Обществото се манипулира с твърдения за някакво вмешателство, едва ли не по всяко едно дело.

Независимият анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България, извършен от Службата за подкрепа на структурните реформи през 2016 г., категорично сочи, че  прокурорите работят по делата си със съвсем малка или без никаква намеса отгоре. Нещо повече, експертният екип е изненадан, че административните ръководители нямат никаква роля в потвърждаването, изменянето или отмяната на решения на прокурорите, които контролират.

Според европейските експерти по принцип няма проблем по-горестоящ прокурор или дори главният прокурор да дава разпореждания или да взема решения по особено чувствителни дела, стига да действа в рамките на закона и да носи отговорност за решенията си. Отправена е дори препоръка административните ръководители да имат проактивна роля в процеса на вземане на решения при работата по делата. Т.е. ние сме в парадоксалната ситуация да бъдем обвинявани за нещо, което не е така.

Другият актуален въпрос – упреците за липса на резултати в борбата с корупцията. Противодействието на този феномен трябва да е приоритет на цялото общество, като се започне от всеки български гражданин и се стигне до държавен орган и институция, да се създаде среда на нетърпимост към подобни прояви. Огромната отговорност тук пада и върху  оперативните и разследващите служби на МВР и ДАНС. Буквално преди дни европейският главен прокурор г-жа Лаура Кьовеши в свое интервю заяви, че от случаите, с които се занимават в Европейската прокуратура, „не личи в Източна Европа да има повече корупция, отколкото в Западна. Не може да делим Европа на Източна и Западна или на Северна и Южна. Всяка страна- членка има проблеми, които трябва да се решават. Посегателства срещу правосъдието има във всички части на континента.“

няколко думи за специализираното правосъдие. Като прокурор на мен ми е болно за ситуацията, в която са поставени колегите от специализираните органи. Знам какъв труд полагат, какво жертват, какво всеки един от тях дава не само в професионален, но и в личен план. И да бъдат подложени на натиск, без професионални аргументи, е абсурдно в една правова държава, която уважава разделението на властите и държи да има резултати в борбата с корупцията.

Българският народ е мъдър и в една своя поговорка той е казал, че трябва три пъти да се мери, преди един път да се отреже. Европейската модерна тенденция е именно за специализация, защото ние няма как да борим тази все по-усъвършенстваща се престъпност с остарели средства. Там са необходими специфични умения, опит и капацитет, който се натрупва. И когато сме го създали, когато сме започнали да го натрупваме, когато започваме да берем плодовете му, да унищожим с лека ръка постигнатото, едва ли е най-правилният подход. Можем да стигнем до абсурдната ситуация да закрием, да унищожим работещи органи и след време да осъзнаем грешката и да са наложи да ги създаваме отново.

Основен проблем е, както е записано в в т.30 от Становище № 13 /2018/ на КСЕП, че „правният статут на прокурорите, на който се основават техните дейности, твърде често е непознат за обществеността и поради това е погрешно разбиран. Следователно съответната информация следва да бъде публично достъпна, за да се избегне всякакво погрешно тълкуване на тяхната роля. Прокуратурата трябва да участва в този процес“.
Битката за независимостта на съдебната власт, на прокуратурата не е спечелена. Тя ще продължава и за в бъдеще. Всички ние трябва принципно и последователно да се борим за нея и да я отстояваме. И то не заради самите нас, а заради правото, законността и справедливостта.

Изказване на председателя на Асоциацията на прокурорите в България Владимир Николов пред международната конференция "Съдебна реформа. Специализирано правосъдие", проведена в гр. София /със съкращения/