Вътрешно проучване на НАТО, до което е получило достъп изданието „Политико“, показва чувствителен спад в доверието на американците към Северноатлантическия алианс. Спадът се наблюдава на фона на продължаващите критики на президента на САЩ Доналд Тръмп към пакта.
Проучването показва, че само 43% от пълнолетните граждани на САЩ вярват, че НАТО действително би застанало зад задължението си да защити страната при въоръжено нападение. Това е най-слабият резултат сред всичките 32 членки на алианса и остава осезаемо под средната стойност за НАТО, която възлиза на 57%.
Намаленото доверие се появява след серия публични изказвания на Доналд Тръмп, в които той многократно поставя под въпрос принципа на колективната отбрана, регламентиран в член 5 от Северноатлантическия договор. Освен това той отправя критики към европейските партньори за недостатъчния им финансов принос към общата сигурност.
Герлинде Нийхус, независим експерт по въпросите на сигурността и бивш служител на НАТО, смята, че тази тенденция е вероятно пряка последица от риториката на американския президент.
„Това може да е реакция на реториката на Тръмп, че той поставя под въпрос солидарността с клаузата за взаимна отбрана по член 5 на НАТО“, коментира Нийхус. Според нея това е „логичното обяснение за този спад“.
В последните месеци Тръмп е насочил нееднократно критики към алианса, наричайки го „хартиен тигър“, и е упрекнал европейските държави за размера на военните им бюджети, поставяйки под въпрос готовността им да подкрепят САЩ.
Той отправи и заплахи за реципрочни мерки към съюзниците, изрази съмнение относно суверенитета на Канада, спомена възможност за присъединяване на Гренландия към САЩ, а също и критикува приноса на партньорите от НАТО във военните действия в Афганистан.
Миналата седмица, малко преди насрочената среща на върха на НАТО в Анкара, Тръмп отново засили тона на критиките си, публикувайки следното изявление:
„Нелепо е САЩ да продължават по този едностранен път, когато отношенията не са реципрочни.“
Макар изследването да не предлага пряко съпоставяне с данните от предишни години, дипломат от НАТО, както и друг източник, запознат с резултатите, уточняват, че средната подкрепа за организацията е спаднала с около 8 процентни пункта в сравнение с 2025 г. Най-силно изразен е спадът именно в Съединените щати.
Независимо от това цялостното възприятие на НАТО остава благоприятно. Според анкетата 62% от анкетираните са убедени, че принадлежността към алианса намалява опасността страната им да бъде нападната, 65% са за оставането на държавата си в НАТО, а 72% възприемат трансатлантическите отношения като важни.
В изследването се напомня още, че Член 5 е бил приложен само веднъж в цялата история на НАТО – след атентатите срещу Съединените щати на 11 септември 2001 г.
Проучването, в което са участвали над 31 000 души през периода март–април, показва и промяна в общественото отношение към Русия и Китай.
Дела на хората, гледащи положително на Русия, е нараснал до 17% при 12% преди година, а негативните оценки са намалели от 62% на 56%.
В същото време подкрепата за Украйна е намаляла от 59% на 55%. Хуманитарната помощ остава предпочитаната форма на съдействие, следвана от дипломатическите инициативи и санкциите срещу Русия.
Отношението към Китай също се е подобрило. Положителните мнения са се увеличили от 17% на 22%, а отрицателните са спаднали от 47% на 39%. Въпреки тези промени НАТО продължава да определя Русия като главна заплаха за сигурността, докато Китай остава окачествен като „системно предизвикателство“.
Герлинде Нийхус смята, че тази промяна в общественото мнение може да се дължи както на разклатения образ на САЩ сред европейците, така и на евентуалното въздействие на руска дезинформация и пропаганда.
От проучването става ясно и че сред страните членки на НАТО най-благоприятно отношение към Русия и Китай се наблюдава в Черна гора, България, Северна Македония, Турция и Гърция.
