Разкритие! Кралете на социалните мрежи дърпат конците зад победата на Макрон във Франция

Политологът, доцент и френски експерт Игор Игнатченко разказа в свой материал за „Лайф ру” кой е помогнал на кандидат-президента на Франция Емануел Макрон да се разпорежда с неограничения си бюджет и да спечели на първия тур срещу Марин Льо Пен.

Според резултатите от първия тур на изборите във Франция двамата кандидат-президенти са рамо до рамо. Но ако за Льо Пен ни е известно много, тя все пак не е от една година във френската политика, то Макрон изскочи на френската политическа сцена буквално от нищото. Кой все мак сте вие, мосю Макрон?
 
В предизборния щаб на Макрон всичко се управлява от консултантската компания Liegey Muller Pons, създадена след победата на социалиста Оланд на изборите през 2012 година от трима „бостънци” – младите френски политически консултанти Гийомом Лиеге, Артур Мюллер и Винсент Пон. Екипът им се сформира в САЩ през 2008 година. Лиеге и Мюлер са учили в Харвард, а Пон в Масачузетския технологичен университет. Зад гърба си имат участия в успешната предизборна компания на Барак Обама през 2008 година и в президентската кампания на Франсоа Оланд през 2012 година.
 
Те изграждат много грамотна в политтехнологичен план кампания, активно използвайки богат американски инструментариум. Екипът на Макрон активно проучва персоналните страници във Фейсбук – така се формира списък със социалните и политически заявки на различните фокус групи. След това щабът на Макрон адресирано предлага комплект от обещания лично на всяка социална група. Тоест, всеки потенциален избирател чува това, което иска да чуе.
 
Например, Макрон обещава да намали цената на труда за предприемачите и да намали социалните осигуровки за работниците, повишавайки по този начин тяхната покупателна способност. Той обещава на жените равноправие, на бежанците – опростена процедура за получаване на убежище, радикално настроените пък са заплашени със закриването на религиозните организации, които носят потенциална заплаха за Франция, а на националистите се гарантира засилване на мерките за сигурност. При това засега Макрон успява да избегне острите теми като мултикултурализма и сигурността. В крайна сметка цялата програма на Макрон е построена върху това, да се удовлетворят потребностите на всичките ключови социални категории. При това в постулатите на Макрон няма ярки противоречия между обещанията, дадени на различните социални групи.
 
Като цяло, Макрон е отличен и изключителен за европейската страна политтехнологичен проект с необграничен бюджет. Наскоро Макрон написа книга с гръмкото заглавие „Революция”, но нищо „революционно” в нея няма, освен самолюбие и пиар. Противниците на Макрон от десния лагер не се уморяват да повтарят, че Макрон, например, е „медиен балон”, непременно обречен да се спука. Но всичките френски вестници са учудващо благосклонни към Макрон. Никой в медиите не го критикува, на него сякаш му се разчиства пътя, а лявата интелектуална Франция му ръкопляска с надеждата, че на власт няма да дойде десен политик.
 
Макрон, безусловно, е кариерист, при това непрофесионален политик, който няма голяма „кредитна история” в политиката. В случай на победа той послушно ще изпълнява волята на политическите и икономически кръгове на елита, който е стоял зад него. Интересно е, че в момента границата между десните и левите политици във Франция действително се размива.
 
Например, в арсенала на лозунгите на Макрон присъства увеличението на числеността на армията и полицията за засилване на сигурността – това си е чисто десен лозунг. Льо Пен на свой ред е заимствала цялата си икономическа програма от социалистите и френските леви сили. По този начин, на преден план в момента излизат не политическите програми, дори не личностите и харизмата, а, по-скоро, компроматите и фотогеничността.
 
Превод и редакция: БЛИЦ