Разузнавач от "Стратфор" посочи какво бъдеще чака Китай и САЩ в условията на COVID-19

Болестта COVID-19, която изглежда ще остане дълго време с нас, даде принос за хода на историята. Но не е спряла историята. Въпреки че все още нямаме знания за болестта, ние знаем, че всички страни са били засегнати от нея.

Смъртността е значителна, но не заплашва да унищожи популацията, както други болести. Тя обаче нанесе щети на икономиките, за чието възстановяване ще са нужни години. Или науката ще я победи, или светът ще се приспособи да живее с нея. Това пише в свой анализ Джордж Фридман, от „Геополитикал фючърс”, цитиран от БГНЕС.

Откакто съществуват нациите, съществува и недоверието между тях, като в много случаи то се засилва. Докато нещата се развиват, отношенията между нациите ще се върнат към традиционната си роля.

Тъй като засега за вируса може да се кажат малко неща, които вече не са казани, трябва да се върнем към геополитиката, която подобно на болестите може да доведе до големи жертви. Ако това беше бубонна чума, трябваше да се върнем към отношенията между Рим и Флоренция. Днес ще се върнем към отношенията между САЩ и Китай.

Когато за последен път обсъждахме тези две държави, САЩ бяха наложили мита за някои китайски стоки, изнасяни за САЩ, с което ядосаха Китай и не му дадоха възможност за полезен ход. Китайците изградиха икономиката си по същия начин, както Съединените щати между 1890 и 1929 г – изнасяйки евтини промишлени стоки и селскостопански продукти.

Международната система се нуждае от евтини продукти, а износителят трябва да изнася, за да повиши вътрешното благосъстояние и да създаде самоподдържащо се общество.

Предимството на износителя е, че прави пари. Недостатъкът е, че зависи от желанието и способността на клиентите му да купуват. Така например, когато след Първата световна война депресиите превзеха Европа, способността на Европа да купува американски продукти стана основна причина за появата на Голямата депресия.

Китай претърпя удар през 2008 г., когато световната рецесия вследствие на кризата с кредитите, намали драматично износа на Китай. Наскоро наложените от САЩ мита заплашиха да създадат сериозен дисбаланс в китайската икономика.

Китайската промишленост значително превъзхожда вътрешното търсене, като произвежда повече, отколкото китайските потребители могат да купят. Ходът на САЩ е предназначен да дестабилизира Китай, който се очертаваше като основна, но много уязвима сила. И САЩ се възползваха от това.

Приблизително по същото време, когато в Хонконг избухнаха демонстрации и безредици, стана известно, че китайците са позволили функционирането на концлагери за уйгури – тюркско мюсюлманско население в далечната западна провинция Синцзян. Можете да си представите, колко трудно ѝ беше на отличната пропаганда на Китай да убеди света, че изпреварва САЩ като велика сила.

Брутният вътрешен продукт на Китай беше около 14 трилиона долара, а този на Съединените щати – малко под 22 трилиона долара. А населението на Китай е значително по-многобройно. Американските военни могат да действат в световен мащаб. Китайците се опитват да намерят лост за влияние в Южнокитайско море.

Като оставим настрана пропагандата, за САЩ Китай беше това, което бяха САЩ за Великобритания през 1900 г. Погледнато от тази гледна точка, САЩ можеше да са амбициозни, но трябваше да бъдат предпазливи. Докато Великобритания може да рискува да бъде надменна.

Китай по никакъв начин не е равен на САЩ нито икономически, нито военно. Пропагандата не е тривиална, но не може да бъде определяща. Или по-точно, тя все още не може да бъде решаваща. Великобритания през 1900 г. празнува своята истинска слава. До 20-те години на ХХ век тя се провали с огромния си дълг към САЩ, в разгара на икономическата агония, борейки се да задържи позицията си в Европа и опасявайки се основателно, че империята й е застрашена.

Разбира се, има много разлики между трите държави, но основната динамика имаше прилики. Едно от тези сходства е, че британските инвестиции в Съединените щати бяха в основата на икономическите стратегии на двете страни. Британската столица беше критична за индустриализацията на САЩ и за фермите на Запад.

По подобен начин американските инвестиции в Китай бяха от решаващо значение за индустриалното развитие на Китай, както и вносът на китайски стоки. Съединените щати и Китай бяха свързани икономически, както бяха САЩ и Великобритания.

И трябва да помним, че когато Великобритания по време на Втората световна война се бори да спаси империята си, именно САЩ принудиха британците да следват военна стратегия, която направи загубата на империята неизбежна. Уинстън Чърчил обвини Франклин Рузвелт в опит да унищожи Британската империя. Рузвелт беше шокиран и обиден от обвинението.

Китай изостава от САЩ по всички критерии, но се опълчи в момента, в който САЩ отказаха да приемат военните амбиции на Китай и да финансират китайската икономика. Китай трудно може да възобнови икономическите отношения със Съединените щати, като същевременно накара САЩ да приеме необходимостта да доминира първо в Южен и Източен Китай, а след това и в Тихия океан, като същевременно проектира икономическата, а по-късно и военната сила в световен мащаб.

САЩ са доминиращи в Северна Америка. По време на Втората световна война те се борят за контрол над Тихия и Атлантическия океан. От гледна точка на Китай, географията на Западния Тихи океан и способността на САЩ да блокират Китай е екзистенциална заплаха.

Китай не е настроен да поема рискове. Започването на война носи със себе си шанса за загуба. Китай също не може да се довери на САЩ, което поставя основите за възможност или за агресивно решение от страна на Съединените щати. Изправени пред исторически врагове като Япония и Южна Корея, а отскоро Тайван и Индонезия, китайците нямат смислена структура на съюза.

Северна Корея е полезен, но опасен инструмент, който да бъде насочен срещу САЩ. Освен това, Пекин има стратегия за извършване на произволни инвестиции по целия свят, за да демонстрира нарастващата си мощ. Като пропаганда работи. Използването на инвестиции например в Сърбия е по-неясно от стратегическа гледна точка.

Ето защо Китай има три основни стратегически проблема. Опонирането на САЩ за господство на морето е опасна игра. Докато страни като Русия може да се страхуват от САЩ толкова, колкото Китай, географията пречи на сътрудничеството, така че на Китай липсва значима структура за съюз. И накрая, основният противник на Китай САЩ също е незаменим за китайската икономика.

Китай има две възможности да реши тази дилема. Първата е да се надява САЩ да се включат във война, както го направи Великобритания по време на Първата световна война. Втората е да се изправи срещу САЩ в друга област – космоса. Успехът там на последния може да създаде възможност за първия вариант. По този начин космосът и ракетите осигуряват на Китай вариант за военни действия, но не решават икономическия проблем.

САЩ очевидно са наясно с военното предизвикателство. Те обявиха масово изтегляне на сили от Близкия Изток, за да се отдели повече време и внимание на Русия и Китай.

Ракетите “Патриот” са извадени от Саудитска Арабия, а базите в Ирак са затворени. В същото време САЩ изтеглиха B-52 от Гуам, което показва, че се съсредоточават върху космическия ракетен вариант срещу Китай. Но в крайна сметка и двете държави са в режим на възпиране. Нито една от тях не може да си позволи да загуби война срещу другата.

Основното американско оръжие срещу Китай е икономическото. Вирусът отваря възможности. САЩ са зависими от Китай при вноса на огромно количество продукти и верига за доставки, което даде на САЩ ползата от евтино производство, а на китайците – индустриална база. Китайският ход е изключване и блокиране на американските вериги за доставки, но Пекин не може да го направи и да поддържа в същото време социална стабилност. А САЩ имат опции да заменят китайската верига за доставки.

Решението от двете страни е да си нанасят обиди. Американците намекват, че китайците са отговорни за коронавируса. Китайците полагат глобални усилия да покажат, че вирусът е осакатил Съединените щати за постоянно и че Китай сега е водеща сила.

Пропагандните войни може да са забавни за гледане и нанасянето на обиди може би трябва да е олимпийски спорт, но властта не е въпрос на възприятие, поне не когато бомбите започват да пада и да се увеличават фалитите. САЩ ще продължат да нанасят обиди, докато подкопават китайците, като изместват веригата на доставки. Китай ще продължи да търси военно предимство.

Китай и САЩ са били удряни от вируси. Надеждите, императивите и ограниченията на двете страни по отношение на една към друга са леко променени, но не са нарушени от епидемията. Както беше преди, така ще бъде и в бъдеще.