Реформи в правосъдието - политически лозунг, зад който липсва съдържание
Ден преди откриването на 48-ото Народно събрание главният прокурор Иван Гешев заяви пред новоизбраните депутати готовността на прокуратурата за активен диалог по възстановяване на законността в държавата. Направи го в писмо до всеки от тях, позволи си и да предложи как да подходят към необходимата съдебна реформа – с широк професионален дебат между институциите и гражданското общество, с участието на академичната и научна общност, с вслушване в гласа на магистратите.
Използването на израза „позволи си“ не е случайно. Години наред Гешев беше сатанизиран, чегъртан, „уволняван“, а всяко нещо, казано от него, се приемаше с демонстративно пренебрежение. Цели две години депутати от три парламента деряха ризи за смяна на главния прокурор, за реформа в прокуратурата, за „дълбока съдебна реформа“ и накрая – нищо. Днес някои поставят „реформата“ като условие за сформиране на редовно правителство. За определени политически сили воденето на война срещу съдебната власт се оказва същност на тяхната политика, смисъл и средство за съществуване на политическата сцена – хибридна политическа идеология. За какво Христо Иванов и „Демократична България“ биха се борили, ако го нямаше главния прокурор, без значение дали е Цацаров, Гешев или някой друг?
Две години стремежът за реформи в правосъдието се оказва политически лозунг, зад който липсва съдържание. Нито една политическа формация досега не посочи от каква точно реформа имат нужда прокуратурата, следствието и съдиите, правосъдието като цяло. И най-вече - как тази реформа да се случи.
Мнозинството в предходния 47-и парламент тръгна да налага промени от позиция на силата на мнозинството – вече ние сме на власт, каквото решим, това и ще направим. Разчерта червени линии и определи противниците, с които да не говори. В крайна сметка свърши само едно – закри специализираното правосъдие. Нужно бе политическо решение и то бе взето. Без правен анализ за произтичащите ползи и вреди. Важното бе, че обслужи нечии тясно партийни, лобистки и финансови интереси. Е, престъпността се увеличи, незачитането на закона и нелепите загуби на човешки животи станаха всекидневие, но уви, както се казва, няма пълно щастие!
За други реформи в правосъдието мнозинството се оказа недостатъчно, а и нетрайно. А и какви биха били те, след като бе ясно, че Законът за съдебната власт отдавна е опоскан откъм възможности при настоящата конституционна уредба. Нима не бе ясно на провъзгласилите се за съдебни реформатори, че без промени в Конституцията са с вързани ръце, а за квалифицирано мнозинство не може и да се мечтае? Защо последното Народно събрание създаде комисия за промени в Конституцията, но тя не проведе нито едно заседание, ако не за политическа парлама? Не е ли зовът за реформа прах в очите, за да прикрие неистовия стремеж за овладяването на съдебната власт и окичването й с „наши хора“?
Кой от гласовитите съдебни реформатори досега каза поне една дума за належащи промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс? Във всеки европейски доклад за напредъка на България се съдържа препоръка за премахване на формализма в процеса, който не само бави, но и задушава ефективно правосъдие. Съзнателно ли се кара прокуратурата да пише обвинителни актове от по 50 или 500 страници, а съдът да търси в тях процесуални грешки, за да бъде върнато делото отначало. Защо не се гласува друго - актовете за предаване на съд да са кратки и ясни, да не се налага да се описва всеки детайл на извършеното престъпление, конкретната вина на извършителя, неща, които така или иначе ги има в делото и т.н.
Някой да е предложил нов Наказателен кодекс (на който т.г. честваме 54-та годишнина), основан на адекватна за днешните реалности наказателна политика? Да иска да запуши десетките дупки и законови вратички, които позволяват измъкване на виновни от заслужена отговорност. Вместо това след всяка по-голяма трагедия, политиците се активират за откъслечни промени в НК и толкова. Работи се на парче.
Към какво правосъдие ни водят политиците, след като насъскват една срещу друга институциите, в т.ч. разследващите органи, които са призвани да осигуряват реда и законността в държавата? Срещу прокуратурата се водят непрестанни политически атаки, правят се и всевъзможни опити да се изземат нейни функции - от създаването на паралелни структури (за борба с корупцията), през нелогичното и противоречащо на европейските принципи увеличаване на правомощията на разследващите полицаи и много други.
Доколко хората се интересуват от войната срещу прокуратурата и политическите битки показаха данните от скорошните социологически проучвания. В навечерието на изборите само 4% (колкото е прага за влизане в НС) от анкетираните поставиха съдебната реформа като свой приоритет, а в навечерието на новия парламент - над 60 % поискаха съставяне на редовно правителство.
На този фон е напълно обяснимо това, за което Гешев призовава новите депутати. И си заслужава този път да не пренебрегват думите му. Не от благоприличие, а заради българските граждани. Те вече са отвратени от червени партийни линии и нестихващи скандали, имат нужда от спокойствие, ред, законност и закрила в кризисните времена.
Не е нужно дори да се припомня написаното от Гешев до депутатите. Всеки нормално мислещ човек може да го формулира сам за себе си. И то е кратко - да спрат да мислят партийно, лобистки и в лична полза, а да подходят поне веднъж държавнически. Особено за предстоящите реформи в правосъдието. В държавната съдебната уредба и закони политика не може да има. Да, законите се коват от политиците, но трябва да се изработват съвместно с магистрати, с академичната общност, с обществени организации, с активните граждани. В непрестанен диалог и със съвместни усилия за постигане на поставената цел - справедливост за всички.
Дали има мнозинство от народни представители, които ще разчетат посланието, или поне ще опитат, скоро ще разберем.