Русия решително увеличава бойните възможности на своята ПРО в Сирия

ВКС разположили недалеч от морската база Тартус ЗРК С-400 „Триумф”

Загадката около американското ракетно нападение в Сирия на 7 април 2017 г. още е забулено в тайна. Тогава 23 от всичките 58 ракети BGM-109E „Томахоук”, стартирали от ракетните разрушители Ross и Porter, не достигнаха до авиобазата Шайрат. По всяка вероятност те станали жертва на руските средства за радиоелектронна борба, твърди topwar.ru.

Руски военни експерти все по-често признават, че американските експерти са прокарали грамотно траекториите на ракетите да заобиколят зоните за действие на руските ЗРК С-300В4 и C-400 „Триумф”, отчитайки сложния релеф на планинския хребет Джебел-Ансария, разположен на 25 км от Средиземноморското крайбрежие.
 
Руските ВКС не пропиляха напразно изминалото време и проведоха широкомащабни оперативно-тактически мероприятия по създаване на най-мощната в своята история задгранична противоракетна зона за ограничаване и възпиране на достъпа и маневрирането A2/AD, пише topwar.ru.
 
Сега въздушно-космическите A2/AD-рубежи се изграждат над западните и централните сирийски мухафази (провинции) Латакия, Тартус и Хама), където са разположени основните подразделения за РТР (радиотехническо разузнаване), РЕБ и ПВО на руския военен контингент в Сирия. Този район трябва да е под безпрецедентна защита при евентуално избухване на външна ескалация.
 
Командването на руските ВКС правят значителни стъпки за увеличаване на бойните възможности на ПРО над Сирия: ешелониране на рубежите за прехват на средствата за въздушно нападение на противника, прикриване на нисковисочинни участъци в района на хребета Джебел-Ансария. Особено внимание се отделя на неговия ливанско-сирийски участък, любимо място за пробив при далечни рейдове на израелските тактически изтребители.
 
Авиационното издание Jane`s Defence Weekly публикува снимки на разположени допълнително ЗРК С-400 „Триумф” на 13 км северозападно от град Масяф (между Хама и Тартус) в състава на универсалния по височина обзорен търсач 96Л6Е, радарът за насочване 92Н6Е, а така също 4 пускови установки 5П85СМ. Ако радарите на комплексите С-300В4/400 в Тартус и Латакия не са способни да видят какво става в източните склонове на Джебел-Ансария, то батарейните радари на С-400 край Масяф ще се справят отлично със задачата. Внезапното появяване на крилати ракети иззад Ансария вече няма да е нещо стресиращо.
 
Споменатият по-горе радар 96Л6Е ще може да оповестява командването на ВКС за приближаване на средства за въздушно нападение от източно и югоизточно оперативни направления (Ирак и Йордания), където ВВС на САЩ имат транзитни пунктове като Ел Удейд (Катар), Ал-Дафра (ОАЕ) и Ал-Джафар (Йордания). Разполагането на батарея С-400 „Триумф” на няколко стотици метра надморска височина значително ще увеличи радиохоризонта по откриване и прехват на такива свръхнискополетни цели като авиационните тактически крилати ракети с голяма далечина AGM-158B JASSM-ER.
 
Първото реално изпробване на новата противоракетна система стана преди седмица, когато руският зенитен ракетно-оръдеен комплекс „Панцир-С1” прехвана и унищожи два 122-мм неуправляеми реактивни снаряда от РСЗО „Град” в провинция Хама. (За случая БЛИЦ съобщи на 3 октомври.) Въпросните НУРС-ове имат нищожна за радарите ЕОП (ефективна отразяваща повърхност), но използването на радиокомандно насочване заедно с радарите от сантиметров/милиметров диапазон „Шлем” и оптико-електронния прицелен комплекс 10ЭС1-Е доказаха пълноценната способност да съперничат на активното радиолокационно самонасочване, например на израелските противоракети Tamir от ЗРК Iron Dome.
 
Превод и редакция: БЛИЦ