Може ли министър на вътрешните работи да разпореди на подчинените си да спрат достъпа на законно действащ и.ф. главен прокурор до кабинета му – т.е. да погази и Конституцията, и цяла поредица закони, само и само да попречи на въпросния обвинител №1 да си изпълнява функциите?
Сигурно може. Ако е в някоя страна от Третия свят, в която управлява хунта, а върховенство има силата, а не законите.
Но не и в България, която продължава да се води демократична държава. Колкото и на хора като настоящия служебен МВР шеф Емил Дечев да им се иска тя да е само фасадна демокрация, а на практика институциите й да са в ръцете на задкулисието, което го инсталира на поста му.
И него, и останалите членове на служебния кабинет на Андрей Гюров, бъркащи функциите си на служебни министри с ролята на бухалки на формацията, към която принадлежат – ПП-ДБ и на създателите й от корпоративно-олигархичните среди в лицето на кръга „Капитал“ на Иво Прокопиев и ментора му Джордж Сорос.
Тук е моментът да се посочи, че Дечев може и на хартия да е български министър, но реално се държи като член на някоя хунта. Както лъсна днес – за пореден път – от негово интервю по NOVA.
В сутрешната му телевизионна изява, на въпрос дали МВР може да спре достъпа на и.ф. главния прокурор, тъй като служебният вътрешен министър считал, че Борислав Сарафов не заемал законно поста, Дечев заяви дословно: „МВР може много неща…Минавали са ми такива мисли през главата. Не съм взел решение“.
Иначе казано, призна в национален ефир, че макар постът му да го задължава да бди за спазването на законите, той не само няма скрупули да ги погазва, а дори го е обмислял. Както очевидно е обмислял и подпалването на междуинституционална война между изпълнителната власт в лицето на правителството и съдебната в лицето на прокуратурата.
Да видим фактическата обстановка. Откакто на власт е служебният кабинет „Гюров“, на прицела му са не спекулата, не скачащите с космическа скорост цени, не и организирането на честни избори, което е главната му задача, а Борислав Сарафов. Защо? Защото изпълняващият функциите главен прокурор, който е част от съдебната власт, има дързостта да отказва да се поддаде на натиска от страна на временно изпълняващите ролята на изпълнителна власт да се оттегли от поста си.
Така осуетява амбициите им да се уредят с удобен човек на тази позиция, който да не им пречи нито да заличават следите от пряката взаимовръзка между ПП-ДБ и аферата „Петрохан“, нито да опорочават предстоящите избори с натиск и незаконни арести на активисти на опонентите на тази формация.
Заради този отказ, откакто са поели кормилото на властта, и Дечев, и съмишленика му по спорни практики – правосъдният министър Андрей Янкулов, обикалят студиата и разправят, че Сарафов незаконно заемал поста.
Груба лъжа, предвид факта, че както ВСС, така и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет на няколко пъти препотвърдиха, че настоящият и.ф. главен прокурор е напълно легитимен. И ще е така, докато не бъде сформиран нов състав на ВСС, защото на настоящия отдавна му изтече мандатът и той не избере нов титуляр на поста обвинител №1.
Това обаче явно не се харесва на хора като Дечев, който – както стана ясно от днешното му интервю, очевидно счита, че когато законът му пречи, може безнаказано да го потъпква.
Тук е моментът да се подчертае и друго – освен, че понастоящем е вътрешен министър, а в предишните години четири пъти беше зам.-правосъден шеф, преди да влезе в изпълнителната власт той дълги години беше и съдия.
На фона на изявленията му, можем да си представим защо е на такъв хал правосъдието в страната ни. Извън рамките на черния хумор обаче, е добре – както той, така и хората, чиито интереси обслужва, да си припомнят, че България все още е демократична държава, в която спазването на Конституцията, законите и независимостта на властите продължава да е висш принцип. Въпреки опитите им да го денонсират и да ни превърнат във фасадна демокрация, управлявана не от правителство, а от хунта.
