А мисията по освобождаването на Киро Киров трябва да прилича на спасяването на редник Райън, пише в "Новинар" Калин Руменов. С много мръсна кръв и патриотични послания. Както войнишката us майка не може да погребе и последния си син, така и bg икономиката трябва да търси похитените си деца на капитализма. Като мотивите й за това са изцяло прагматични.
Сценарият за излизане от конфуза на държавното безсилие не може отново да бъде поръчван на смесен боливийско-венецуелски екип. Който ще представи безследното изчезване като бягство от кредитори или дълга ваканция с любовница. Докато в последния предизборен епизод не се появи таен близнак на заложника, минал в нелегалност веднага след раждането им.
От него се очаква да напише в централните новини чек за борбата срещу рака на гърдата. И след 70-годишна раздяла двамата братя да се съберат заедно със семействата си. Този филм вече сме го гледали и не сме впечатлени. Предпочитаме истински холивудски екшън. А не претопляне на латиноамерикански клишета.
По които само баби и стринки продължават да подсмърчат. Защото другите не вярват, че ако направиш добро в ефир, то ще ти се върне като бумеранг. Сюжетът беше изхабен окончателно от семейство Бончеви.
Отвличането на бизнесмен е много повече от лична драма за роднините му. То засяга държавния бюджет, който не очаква най-добрите си времена. Ако за заложника бъдат поискани примерно два милиона лева – семейството му ще трябва да осигури парите за сметка на нещо. От имот, спестявания, по-скоро от бизнеса си. Което означава свиване на разходите, замразяване на инвестициите, орязване на заплатите и съкращаване на служители.
Това може да се случи и без отвличане, защото кризата е достатъчна причина. Но когато и двете съвпадат, изглежда неизбежно. Заради лошото стечение държавата ще загуби едновременно данъци, инвеститор и работодател. В замяна ще получи намалена покупателна способност на персонала му (по-добрият вариант), нови безработни (по-лошият) и никаква комисиона от парите за откупа.
Върху нея бандитите няма да платят данък печалба. И за да не се набиват на очи, вероятно ще я похарчат в чужда икономика. Два милиона не са драматично голяма сума от брутния вътрешен продукт. Но точно сега ще изглежда безотговорно, ако не ги прибавим към него. Защото не е сигурно колко още по толкова ще изгубим. А с тази разкриваемост на отвличанията, прогнозите съвсем не са оптимистични.
При поръчковите разстрели мързелът и некадърността на разследването не са икономически фатални. Текучеството на кадри в ъндърграунда не се отразява върху увеличението или намаляването на приходите в бюджета. Бизнесът на светло обаче се нуждае от минимални гаранции за оцеляването си. Той може да изчезне по много начини. Но по-добре е да го направи с фалит, отколкото с качулка на главата.
Първото ще означава рискована фирмена политика. А второто – рискова държава. Антикризисните мерки трябва да започнат от подобряване на физическата сигурност. Което включва демонстративна саморазправа с поне една отвличаща бригада за пример на останалите. Вместо това правителството раздава милиони за ремонт на селски детски градини.
И пише списъка на следващите жертви, за които дори няма да ни е мъчно. Тъй като детска градина не се ремонтира с толкова пари – не е трудно да се отсеят печелившите от кризата фирми. Ще бъдат тези на държавна издръжка, които не са губили държавна поръчка. Заради платежоспособността си обаче съвсем скоро могат да загубят пръст от ръката.
Първоначалната информация за влизане в лесния бизнес с отвличания е публикувана в „Държавен вестник”. И няма смисъл да се търси с корумпиран достъп до данъчните декларации и финансовите отчети на набелязаните. Възможното похищение на умишлено създадената олигархия няма да произведе емоционална депресия на общественото мнение.
То ще приеме отвличането за възмездие, каквото официалното правосъдие не може да осигури. Депресията обаче ще настъпи, когато градините останат неремонтирани, пейките в парка небоядисани, а с парите за блажна боя бъде откупена лична свобода. Тя после ще финансира задгранична икономика.
Въпреки социалистическите му убеждения очакваме от правителството малко повече заинтересуваност към капиталистите. И към парите им, които изчезват заедно с тях. Очакваме истинска война, а не сополиво-щастлива развръзка с елементи на благотворителност. Ако пак повярваме в нея, ще изглеждаме като безнадеждни идиоти. Или като венозно пристрастен към сапунените сериали застаряващ електорат. Който трудно различава реалността от сценарий за евтино кино.
/БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
