Срещата на НАТО: Какво ще предложат на Киев вместо членство и ще уплаши ли Путин

Въпросът за присъединяването на Украйна към НАТО е основният при получаването на гаранции за сигурност, които биха направили невъзможни бъдещите атаки от страна на Руската федерация. Това се признава както от украинците, така и от западните партньори, но Западът все още не е готов да предостави "натовския" чадър, пише Обозревател уа. 

Докато много членове на НАТО смятат, че Алиансът трябва да покани Украйна да се присъедини, Съединените щати и Германия се противопоставят на подобен ход.

Ето защо, според официални лица, на срещата на върха във Вашингтон Алиансът най-вероятно ще характеризира стремежа на Украйна като „необратим“, тоест, че „бъдещето на Украйна е в НАТО“, но това е далечно бъдеще.

Според украинския президент Володимир Зеленски Украйна би искала да получи нещо подобно на покана за членство в НАТО по време на настоящата среща на върха на Алианса.

Казват, че това би било знак, че всички участници в алианса не се страхуват от руския диктатор Владимир Путин. Една предпазлива и спокойна позиция на западните партньори по този въпрос най-вероятно ще вдъхне увереност на Русия в сегашния й подход към Украйна.

Всичко, на което Украйна може да разчита днес, бе изразено от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който каза, че целта на срещата е „да осигури предвидима подкрепа за украинците за дълго време“.

НАТО ще създаде и ново командване във Висбаден. То ще координира доставките на военно оборудване за Киев и обучението на украинските войски.

Членовете на НАТО смятат, че създаването на мисията е „силен сигнал за съюзнически ангажимент“ в дългосрочен план, както и гаранция за продължаване на подкрепата за Украйна от Алианса, дори ако Тръмп спечели президентските избори в САЩ.

Какъв ще бъде характерът на отношенията между НАТО и Украйна в близко бъдеще и какви са последствията за Украйна, Русия и НАТО

Когато му дойде времето…

Всичко предполага, че във Вашингтон на Украйна ще бъдат предложени допълнителни задължения към НАТО, премахване на някои изисквания за членство, задълбочаване на политическото сътрудничество в Съвета на НАТО за Украйна, но това е всичко.

Тоест засега перспективите за бъдещето на Украйна в Алианса изглеждат така – „ когато му дойде времето “, а повишените задължения уж ще служат като мост към НАТО.

Но може ли това „когато му дойде времето“, както и „мост“ към НАТО“ и други пакети за помощ, обещания и двустранни ангажименти за сигурност да се превърнат в компенсаторна алтернатива на самото членство в НАТО?

Все пак, какво всъщност се явява значителна компенсация за членството в НАТО за днешна Украйна и нейната сигурност, остава неясно, защото само Член 5-и от устава на Алианса е способен да сдържи Русия.   

Но Путин също осъзнава, че след края на войната на Украйна може да бъде предложено членство в НАТО и следователно формулата за присъединяване на Украйна „когато му дойде времето” може да стане още един стимул за него да продължи войната, за да не дойде това време.

Успокояващ бонбон за Украйна и защита от Тръмп. Достатъчно ли е?

На юбилейната среща на върха във Вашингтон алиансът ще предложи създаването на нов контролен център за военна помощ за Украйна, казаха представители на НАТО - гаранция за дългосрочен ангажимент за сигурността на страната, както и "мост" към Киев евентуално членство.

Той ще бъде базиран в американска военна база във Висбаден, Германия, и вероятно ще бъде ръководен от американски генерал, който ще докладва директно на висшето ръководство на Алианса и на командващия Европейското командване на САЩ и върховния съюзнически командващ на НАТО в Европа, генерал Кристофър Каволи.

Тъй като мисията, наречена "Помощ и обучение от НАТО в сферата на сигурността за Украйна" (NSATU), ще работи под егидата на НАТО, тя е предназначена да функционира дори ако Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ.

Тази идея беше предложена, за да се подслади по някакъв начин ситуацията за Украйна, когато елитът на НАТО твърди, че времето за присъединяване на Украйна още не е дошло.

Новата мисия ще обедини под един чадър дейностите на държави, които предоставят на Украйна различни аспекти на военна помощ, като противовъздушна отбрана, артилерия, изтребители F-16, оръжия и помощ при обучение.

Всички страни от НАТО са съгласни за създаването на нова структура. Мисията ще работи за намаляване на дублирането и усложненията, свързани с доставката на различни видове оръжия, изпратени в Украйна.

В операцията ще участват около 700 военнослужещи от 32 страни от алианса. Той ще поеме по-голямата част от мисията, която американската армия изпълнява от февруари 2022 г.

„Основната причина за промяната е да се защитят усилията за подпомагане на Украйна от Тръмп. Вместо Вашингтон да отговаря за управлението на обучението и помощта, НАТО ще отговаря. Така че дори ако САЩ намалят или оттеглят подкрепата за тези усилия, те няма да изчезват", каза Иво Даалдер, който беше посланик на САЩ в НАТО от 2009 до 2013 г.

Тези стъпки ще позволят на НАТО да координира по-добре усилията на Запада за предоставяне на военна подкрепа на Украйна. Планът има за цел също да направи въоръжените сили на Украйна по-близки до тези на НАТО.

Инициативата за 100 милиарда е в застой

Преди няколко месеца Йенс Столтенберг обяви революционно предложение за създаване на фонд от 100 милиарда евро в подкрепа на Украйна, което веднага предизвика противоречива реакция. Планът на Столтенберг – ако бъде приложен, разбира се – би променил сегашната роля на НАТО и би означавал, че Алиансът най-накрая надхвърля предишното си поведение да не провокира Русия и да се опитва да не влиза във война с нея.

Специалният фонд за подкрепа на Украйна в размер на 100 милиарда е с хоризонт от пет години. Целта е да се направи помощта по-малко зависима от националните политики на отделните държави, позволявайки тя да бъде планирана в дългосрочен план.

Въпреки това, както се вижда от публичните коментари на външните министри на страните членки на НАТО, те все още имат много въпроси относно тази инициатива. Механизмът за разпределение на вноските и много други странични въпроси все още не са ясни.

Нови заплахи – Тръмп и Китай

Тази среща на върха ще се занимава не само с руската заплаха. Има още два фактора, които в момента тревожат Алианса –противопоставянето на Китай и възможните негативни последици от победата на Тръмп на президентските избори в САЩ.

Ако желае, през 2025 г. президентът Тръмп може чрез президентска декларация драстично да отслаби и дори да парализира основата на американските конвенционални и ядрени гаранции към НАТО, като прекрати ангажиментите на САЩ за отбрана, като същевременно остане член на организацията.

Тръмп може да спре финансирането и да изтегли американските войски и командири от Европа, включително главнокомандващия на съюзническите сили в Европа. Да блокира важни решения в Северноатлантическия съвет, основният политически ръководен орган на НАТО, да изтегли стратегическите военновъздушни сили, космическото наблюдение и комуникациите и оперативното разузнаване.

В същото време поддръжниците на Тръмп твърдят, че когато бившият президент казва, че Съединените щати ще преосмислят фундаментално целта и мисията на НАТО и определя Алианса като остарял, той го прави умишлено. Той иска да окаже натиск за преразглеждане на „споделянето на тежестта“ и да насърчи европейците да харчат повече за собствената си защита.

Тръмпистите отбелязват, че през първия си мандат Тръмп е засилил конвенционалните и ядрените гаранции на НАТО, така че Алиансът не трябва да се страхува от второто му появяване в Белия дом.

Друг важен фактор, който ще бъде разгледан на срещата, е противопоставянето на Китай.

Според генералния секретар на Алианса Столтенберг днес НАТО не смята Китай за противник, но Пекин предизвиква неговите ценности и интереси, изискващи реакции и решения. Ето защо не е изненадващо, че повече от 30 държави извън НАТО, включително от Индо-тихоокеанския регион, бяха поканени на настоящата среща на върха във Вашингтон.

Тоест Китай днес е ново предизвикателство пред НАТО и се нуждае от адекватен отговор, разработване на подходяща контрастратегия и обединяване на нови ресурси.

Отказът на Украйна да се присъедини към НАТО днес е пресилен и опасен

„Мисля, че въпросите, свързани с Украйна и какво ще бъде НАТО в близко бъдеще, ще бъдат ключови на срещата на върха във Вашингтон“, – това мнение изрази украинският народен депутат, председател на парламентарната комисия по външна политика и международен съюз Парламентарно сътрудничество, Александър Мережко.

Според Мережко въпросът за Украйна ще бъде разгледан от гледна точка на това какво да се прави, ако политиката на САЩ в оказването на помощ на Украйна се промени с вероятното идване на власт на Тръмп. Тоест, какви механизми има, за да се гарантира, че помощта за Украйна остава на достатъчно ниво и е системна, постоянна и не спира. С други думи, НАТО и ЕС ще поемат по-голяма отговорност в това отношение.

„Вече има определен механизъм, който се обмисля. Това са замразените руски активи. Тоест да се създаде на тяхна база финансов механизъм, който ще позволи предоставянето на военна помощ на Украйна с руски пари. Тоест, това е гаранция за удължаване на подкрепата. 

Освен това, за нас важни остава, разбира се, противовъздушната отбрана, снарядите, по-широкото разрешение за използване на западни оръжия, включително ракети с голям обсег на руска територия. Тези въпроси също ще бъдат обсъдени на срещата на върха и се надяваме, че ние ще получи положителни отговори.

Що се отнася до въпроса за присъединяването на Украйна към НАТО, смятам аргументите срещу този процес, които нашите западни партньори изтъкват днес, за пресилени и опасни. В края на краищата, когато западните политици казват, че Украйна може да стане член на НАТО само след войната, това насърчава Путин да направи всичко възможно войната да не спре.

И за да има време да унищожи Украйна и да я принуди да капитулира. Тоест руският диктатор възприема това като слабост на Запада“, отбелязва Александър Мережко.