След провеждането на първите от началото на пълномащабната война тристранни преговори в Абу Даби, източници от американската администрация допуснаха, че в близко време може да се състои лична среща между Володимир Зеленски и Владимир Путин. Политическа фантастика? Възможно е. Но до съвсем скоро самата тристранна среща изглеждаше като такава. Въпреки това, тя е факт.
Журналистът Виталий Портников анализира ситуацията в своя блог.
Когато казваме, че Путин по-скоро имитира преговори, за да печели време, трябва да разберем едно: дори за имитацията е необходим определен дневен ред. Ключовото е, че руският президент очевидно не желае пряка конфронтация с американския си колега и прави всичко възможно да я избегне.
За целта обаче е необходимо да демонстрира миролюбие и готовност за приключване на войната. И тук арсеналът от „трикове“, с които кремълският фокусник се опитва да хипнотизира аудиторията, очевидно е на изчерпване.
Хронология на дипломатическите маневри:
- Телефонната дипломация: В първите месеци след завръщането на Доналд Тръмп в Овалния кабинет бяха достатъчни само телефонни разговори. Американският президент настояваше за прекратяване на огъня, а руският учтиво отказваше.
- „Истанбулският процес“ и Анкоридж: Когато Тръмп започна да говори за безрезултатни разговори, Путин предложи „размразяване“ на преговорите от Истанбул, но без реални отстъпки. Последва среща в Анкоридж, която не доведе до нищо, освен до абстрактния „дух на срещата“, под който Москва все още разбира изтегляне на украинските войски от неокупираните части на Донбас.
- Санкциите и „Мирният план“: След провала на срещата в Будапеща и последвалите санкции на Тръмп срещу руските петролни гиганти, руската страна предложи „мирен план“ на Белия дом. За неговото обсъждане обаче са необходими лични срещи.
В момента се намираме в етап, в който на руснаците се наложи да се съгласят дори на тристранен формат, за да демонстрират воля за мир. Вашингтон ще продължи да притиска Москва към следващи стъпки – чак до среща между президентите.
Това би било безусловен дипломатически триумф за Доналд Тръмп, тъй като да събереш на една маса Зеленски и Путин е значително по-трудно от посредничеството между лидерите на Армения и Азербайджан.
Никакви преговори, дори на най-високо ниво, не гарантират край на войната. Съществува обаче друга важна формула – състоянието на руската икономика.
Ако Путин прецени, че икономическите му възможности не позволяват воденето на война още няколко поредни години, а новите санкции ще влошат драстично положението, той ще се съгласи и на среща със Зеленски, и на прекратяване на огъня.
Въпреки жестоките удари по енергийната инфраструктура на Украйна, признаци за промяна в намеренията на Кремъл съществуват. Те се крият в:
- Самият факт на тристранните преговори;
- Съставът на руската делегация – там вече няма фигури като „историка“ Медински. Вместо това присъстват генерали и дори ръководителят на ГРУ (Главно управление на Генщаба) адмирал Игор Костюков. Такива служители не пътуват за „декор“, а за разговори по същество.
Това показва, че на бюрото на Путин днес лежат няколко варианта за развитие на конфликта. Остава да разберем кой от тях ще избере и какво точно ще го принуди да предпочете мира.
