Атаките на Станишев срещу кабинета „Борисов” са обикновени маневри. Зад кулисите бившият премиер се готви да даде битка на големия си политически враг – Георги Първанов.
Критиките към Борисов и неговите министри са средство за мобилизиране на Станишевия кръг в ръководството на БСП и опит да се убедят редовите социалисти, че експремиерът има ресурс за нов поход към властта.
Последната надежда за оцеляване на Сергей Станишев на партийния връх са местните избори. През есента в БСП ще се разгори братоубийствена война. Двата лагера вече гласят джепането.
Лидерът на червените се опитва да изпревари хората на Първанов. Станишев вече направи първата обиколка за оглеждане на евентуалните кандидати за кметове в знакови градове. Председателят на БСП беше водач на червената листа във Варна. Логично е да е много активен в морската столица. Особено след ареста на градския председател Борислав Гуцанов.
Точно във Варна активистите на проекта „Първанов” готвят изненадки. Засега те се таят. Изчакват Станишев да направи първия ход. Всъщност той вече стори това. Блъфира остро за възможния кандидат на БСП за кмет на града. Сергей Станишев трябва да е политически самоубиец, ако наистина вярва, че ясна партийна кандидатура има някакви шансове в „корпоративен” град като Варна. Даже и да се разиграе сценарий за превръщането на Гуцанов в „знаме” на червените и тяхната битка срещу „полицейщината” на ГЕРБ. Повече от десетилетие червените във Варна превръщат политическата търговия (под лицемерната благовидност на консенсуса) в основен инструмент за вписването си в процесите в града. Защото осъзнават колко са слаби като партиен електорален потенциал.
Но ерата „Кирил Йорданов” приключва. И Станишев ужасен се изправя пред задаващата се катастрофа във Варна. Въпреки заявленията си пред медиите за варианта „Гуцанов” Сергей Станишев търси изход отново в непартийна кандидатура. Лидерът на червените заформя двойна игричка – блокиране на Първановите хора тук чрез извеждане в челните позиции в листата на партийни фигури като проф. Николай Джагаров (руски зет, който е изцяло в кръга „Гуцанов”) и лансиране на непартийна кандидатура за кмет като проф. Анелия Клисарова.
Първановите активисти в БСП тутакси заформиха интрига – Станишев бил дошъл в града, за да реши казуса с „оставката” на Клисарова. Само дето се опитаха да пласират версията, че Станишев е склонен да приеме подобна оставка. Тъкмо напротив. Точно след последното идване на експремиера в морската столица Клисарова отново се появи на сесия на Общинския съвет. Тя просто беше изчезнала след ареста на Гуцанов – вероятно поради академична заетост...
Но и по тази писта Станишев си прави сметката с обичайното за политиците „пожелателно мислене”. Той очевидно изчислява, че Клисарова и Джагаров ще издърпат червената листа. След вота червените ще се опитат да консолидират мнозинство „анти ГЕРБ”.
Посланието на кампанията ще бъде съсредоточено около предлаганите персонажи – „професори срещу ченгета”.
Проблемът на Станишев във Варна е, че той не разполага с реален контрол върху местната организация. Неговият човек е под "домашен арест". Не може да предложи изостряне на играта чрез хората на знакова фигура като Петър Димитров, тъй като тогава ще взриви партията тук. Фигурите, които държат структурите и се опитват да формират позицията на млади червени тигрици като Валерия Ангелова (стари партийни кримки дори я виждат на мястото на Гуцанов) и Анна Радева, няма да приемат намеса на Петър Димитров в делата на градската партийна организация. Те се нервят дори в момента, че неговият човек Димитър Чутурков замества Борислав Гуцанов.
Но Станишев няма само вътрешнопартийни проблеми. Десните в града също се стягат да дадат битка този път. Също като в БСП-Варна и при тях старите играчи командват парада. (Иван Костов вече оглеждал, научаваме, обстановката от плажа в „Евксиноград”...) Именно липсата на ясна алтернатива на познатите стари муцуни може да доведе до рекордно ниска избирателна активност. Два фактора могат да повлияят в обратна посока – протестен вот срещу ГЕРБ и надигане на гражданска вълна срещу консолидираните корпоративни кохорти, открили новата версия на политическото си представителство. (Които всъщност са най-вероятните победители след вота догодина.)
Но и при ниска активност червените имат шанс за успех тук, ако само техни избиратели отидат до урните. А те са силно демотивирани. Станишев яко ще се разочарова, когато се убеди, че даже при яростна кампания със „знаме” като Гуцанов отпред, няма да осигури повече от сегашната бройка общински съветници.
Лидерите на мрежите на Първанов във Варна, контролирани от фигури като Бойко Радоев, също са разколебани от противоречивите сигнали (плеймекърите им са точно като злощастния президентски любимец Меси – никакви ги няма). Те разбират, че „публиката” е уморена от стари играчи. И все пак се надяват, че Първанов прикрива заявката си за премиерския пост зад раздувки, че щял бил да бъде „плеймейкър”. Хората на Първанов във Варна тръбят, че Станишев няма никакъв шанс отново да е премиер, докато на Първанов можело и да му се получи.
В момента едно е сигурно – нито Станишев, нито Първанов могат да се похвалят с особена популярност във Варна. Ходовете на верните им кадри тук са повече от жалки. Всъщност в морската столица за Бойко Борисов има една опасност – неговите хора тук да не направят прекалено много грешки до вота. „Подскачането” на Първановите и Станишевите хора е имитиране на активности – всъщност всички основни играчи чакат герберите да се издънят. След ареста на Гуцанов червените не са предложили нито една значима идея за развитието на града. И продължават да затъват в „кадровото блато” – едни и същи партийни мутри издигат едни и същи муцуни от „гражданските квоти”. И очакват избирателите да се юрнат на бегом към урните. С тази стратегия червените са на път да катастрофират жестоко на местния вот. На избирателите не им дреме, че в БСП не могат да се разберат клановете на Първанов и Станишев.
Варна, Любомир ЖИВКОВ
versia.bg
