Старите служители на Прокопиев и Костов продължават да обслужват интересите им

Това да изкараш жертви на някаква мнима институционална репресия хора като Иво Прокопиев и оръжейния търговец Емилиян Гебрев е не просто изкуството да владееш (френската) любов до съвършенство, но и сериозен проблем на втория етаж. Който може да се дължи само на два цвята – бял или зелен. А може и комбинация от двата, пише "Монитор".

Колко бели ленти... каолин трябва обаче да си друснал, за да достигнеш такива висоти на шизофренията, каквито постигат от българската секция на „Свободна Европа“? За непознатите уточняваме – проектът „Свободна Европа“ се финансира от държавния департамент на САЩ и навсякъде по света има за цел да дава трибуна на демократичните мисли в недемократични общества.

У нас обаче не е така – просто защото в секцията на „Свободна Европа“ успяха да свият гнездо основно храненици на подсъдими, които явно продължават и до ден днешен да питаят силна (финикийска) любов към бившите си босове. Затова хич не се притесняват да ползват авторитетната трибуна за удовлетворяване на щенията на ексработодателите си. А срещу кого са насочени атаките?

Май е безсмислено да посочваме, че това е депутатът от опозиционната ДПС и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски. Едва ли има човек у нас, че и зад граница, който да не е виждал истеричното късане на ризи само при споменаването на името на народния представител. Пеевски е силно мразен от тези кръгове на задкулисни играчи и интереси и силно харесван от обикновените хора, които виждат, че той е един от малцината у нас, които полагат сериозни усилия за посичане на тези афери, които изсмукват кръвта на държавата и гражданите й.

И затова – захранвани с каолин и зелени банкноти старите служители на Иво Прокопиев и още по-сенчестия му ментор Иван Костов, пишат ли пишат срещу Пеевски. Трудно им е, изсмукват си от пръстите компромати срещу него, само и само хората да не видят каква е истинската дейност както на Пеевски, така и на каолиновия бос Прокопиев. Понякога им е толкова трудно, че се стига до шизофренни състояния като в песента „Аз ли съм или не съм“. Най-пресния пример е текст със заглавие „Покушение срещу опозицията. Или просто „един демократичен модел"“.

А авторът му (бивш кадър на „Медиапул“ - на говорителката на Командира Стояна Георгиева – б.р.) се е видял в чудо как хем да наплюе идеята на Пеевски и ДПС за финансиране на партиите по US модел (за да обслужи бившите си шефове), хем да не каже нещо лошо за самия US модел. И се получава един текст, подобен на хилядите текстове преди няколко месеца, в които други каолиново зависими журналисти обясняваха, че законът на Пеевски за осветляване на финансирането на медиите е лош, само защото... е внесен от Пеевски.

Точно в този дух авторът и на новия апотеоз на мисълта реди изречения, в които, за да атакува идеята на Пеевски, се налага да рисува в нежно розови краски хора като Прокопиев, чийто първи милион си е сериозно основание за получаване на нов раиран костюм. Или като Емилиян Гебрев, който в опит да уреди с един военен завод за лично ползване укриващия се от БГ правосъдието Цветан Василев, се сдоби със сериозни прокурорски обвинения.

А какво значат тези факти за голямото сърце на родната журналистика? Нищо, разбира се. Важното е – както беше казал и самият автор на горния материал - „Да има независимост и грантове“. Или с други думи – парите да си текат и никой да не разследва издатели за далаверите им. А Пеевски май сериозно пречи на този план. Нали?