Страхлив и злобен соросоиден сумтеж

Дори на сляпо да е причинено злото, човекът, който го прави, е морално нездрав. Това коментира в анализ за в."Труд" д-р Илия Илиев. 

Финансист е главната социална характеристика на Джордж Сорос. Колко голям такъв е, всъщност, не може да се каже, във всеки случай не е велик. Не е възможно сам да направи няколкото огромни удари като срива на английската банка, например. Несъмнено тази сложна операция е работа на група най-едри спекуланти.

Той е преди всичко острието на едрия финансов капитал в областите на политиката и подривната дейност в самите САЩ, в Европа и много страни по света.

Днешният изроден либерализъм, наричан неолиберализъм и още някак, представлява главно идеологически модел, изграден и поддържан от американския и други световни финансови елити с оглед прокарването и защитата на техните интереси. Банкерите са станали банкстери.

Те остро се нуждаят от защита, тъй като губещи се оказват най-широки слоеве от населението в инфектираните от либералната демокрация държави. Сред потърпевшите са и притежателите на индустриален капитал, на земи и други нефинансови ресурси.

Причината е в могъществото на финансовия капитал чрез системата за преразпределението на печалбите в икономиката. През 50-те години на миналия век банките са контролирали около 5 процента от нея, днес вече към 60. Огромна власт, чудовищно влияние, неизбежно пораждащи люта омраза сред ускорено нарастващия брой потърпевши.

Както и естествена готовност да се опълчат срещу Злото. Защитата предполага премахването на основните заплахи чрез създаването на социални и политически институти, на изгодни закони и морални правила.

Ето защо и чрез кого отначало в отделни щати възникват необходимите за целта структури като НПО, после техните деструктивни за обществото идеи и лозунги нахлуват в медиите, университетите и училищата. Следва проникването им в политическата надстройка и администрациите, накрая в законодателството, правораздавателните елити и практиките за прилагане на законите.

Напълно изключено е това да е работа само на Сорос. Производството и налагането на соросоиди е дело на малобройна, но извънредно силна с позициите си прослойка.

Тя има много какво да защитава. Такава е икономическата и философската подплата на либералната демокрация, в която либералното е тежко изродено и с тоталитарни импулси, а демокрацията се крепи на зловредни манипулации и море от измами. Наплодените соросоиди също имат от какво да се страхуват.

Твърде дълго и надълбоко са „топили човките“ както в сервираните им благини като плата за усърдието във вредни за обществата и държавите дела. Буквално за кожичките се очертава в близкото бъдеще въпросът, мнозина искат да им ги дернат.

„Тръмп помита либерализма, предстоят световни промени“, писа „Труд“ точно преди три години. Старогерманското Trumpff се превежда като „коз“, с него групировки на нефинансовия капитал прецакаха в лицето на предводителката на неолиберализма Хилари Клинтън троцкистката демократическа партия. И световните промени вече са налице. Дълбоко се заблуждават онези, които страстно очакват да не го преизберат и всичко да стане както преди.

За дълбоката криза на представителната демокрация и либерализма говорят и пишат в Европа и Америките, в Азия и Африка. Край на американската империя провиждат дори западни наблюдатели и политици. „Трябва да действаме според принципите си, дори когато ситуацията изглежда безнадеждна“, казва Сорос.

Но вече така действат и противниците на неговото черно дело, които наричат популисти и авторитарчици. „Гордея се с враговете си“, добавя. По-скоро злорадства пред последствията, които търпят и тепърва ще понасят много страни и народи.

Междувременно опитва да събере в единен юмрук десетките си НПО-та в редица страни, също и у нас. В единен фронт срещу здравия разум и традиционните ценности да тръгнат обединени левичари, либерали и продажни десни, за да наложат перманентната революция като разрушителна за държавите и градовете лудост.

Прокараха джендъристка за кмет в Кьолн и направиха града столица на гейпарадизма. С лозунга „Жени за климата“ – така успя и ултразелената Идалго в Париж, но на парижани скоро „жълтите жилетки“ може да се сторят забавни добряци.

Сходна беше и схемичката на Мая Манолова в София, затова за нея работеха непеошници от различни десени. Естествено, именно като безпартийна, независима, затова и безотговорна, тя беше подкрепена от леви и десни избиратели.

В столицата, особено в подведомствените на МОН институции, соросоидите заеха много позиции. Меко им постлаха Луканов, Филип Димитров, Станишев, силен беше Сорос във Вашингтон и Брюксел. Видя се и при опита да пробутат Истанбулската конвенция, отдясно припнаха Цачева и Захариева, отляво Манолова и Йотова.

Не успяха, сега и Манолова се провали за кмет. Благодетелят на соросоидите неотклонно потъва в омразата на милиарди хора по света, но и на десетки видни политици в Щатите и Европа. Изгониха структурите му от Русия, Турция и Унгария, обезсилени са в още няколко страни в ЕС.

За Найджъл Фарадж Сорос е „най-голямата опасност за целия западен свят“, за Ердоган – „човек, който възлага на хората да разделят нации и да ги разбият“. Салвини заяви, че Сорос иска Италия „да се превърне в гигантски бежански лагер, защото обича роби“.

Процесът е неудържим. Троцкизмът отпреди сто години като болшевизъм и маоизъм рухна в прах, днес се срива в калта като неолиберализъм. С него потъват соросоидството и непеошките му структури, няма да ги спаси ляво-дясното им политическо обединяване. Защото е във война със семейството и средната класа, на които се крепят обществата и държавите. А тяхното устройство е консервативно, променя се бавно, не могат дълго да търпят чести революции, били те червени, зелени или оранжеви. Съпротивата предизвиква страхливия и злобен соросоиден сумтеж.

На нормалните общества, на средните съсловия държавите са остро необходими за оцеляването им, а глобалистите соросоиди ги рушат, за да изградят утопична социално-политическа система. Затова у нас им трябват във властта дами като споменатите по-горе, затова им се искаше техен човек за столичен кмет, техни хора във Висшия съдебен съвет, лозанпановци за главен прокурор и шефове във висшите съдилища. Но не могат да успеят нито с публични дебати, нито в условията на демократичен избор.

Неолибералната идеология се сблъска с неразрешимите си противоречия. А соросоидите – с последствията от думите и делата си. Екологическите непеошници изглеждат като психически неуравновесени субекти, тъй като защитата на природата изисква не улични изцепки, а консервативно поведение на държавите.

Налагането на пълен либерализъм води до поява на тоталитарни държави или такава глобална империя. Няма да се получи, но пораженията от опита са много тежки, спасяването на семейството и средната класа няма да е лесно и скорошно.

Моралното здраве е сложен проблем за формулиране. Всъщност, зависи от установените в дадено общество норми, ако индивидът не ги спазва, вероятно боледува морално или психически и следва да се лекува. Разтегливо е. За едни да си предан на вожда, на самодържеца е добро. За национално отговорните хора нормата е да си предан на народа си, на страната. За трети, те са сектанти, да следват нормите на заклетия тесен кръг е добродетел. Другите са неразумни и неморални, подлежащи на превъзпитание, включително манипулативно и даже наказателно.

Дори на сляпо да е причинено злото, човекът, който го причинява, е морално нездрав. Целенасоченото причиняване на зло вече го прави морално болен. Той също страда, както при физическо заболяване. Както при всяка болест, при моралната рано или късно се влошава и субективното качество на живота. Спре ли вече намаляващото финансиране на непеошките операции, соросоидите ще усетят съществени липси. При моралното заболяване постепенно се губи обичайният приятелски кръг и се замества с други, също нездрави люде.

Добре се забелязва, че кръжецът на туземните зелени, джендър и прочие активисти е значително стеснен и общуването им в тази вредна за психиката среда е довело да силно ограничаване на способностите и възможностите да се справят с живота по други, здравословни начини. Особено е релефно сред избралите да се изявяват в политическия живот, на такива във всекидневието почти нищо не им е на мястото си. При доста от тях моралното заболяване ще се превърне в психическо или телесно. Рано или късно всичко се плаща.