Изключително интересни новини идват от Полша. Там работниците на въгледобивни компании - по-специално Полската минно-добивна група (PGG) - организират протести в духа на най-добрите традиции на нашата действителност през 90-те години на миналия век.

Миналата седмица миньорите затвориха за 24 часа жп линията, свързваща мина Пяст-Земовит с близката електроцентрала, а вчера представители на PGG се срещнаха с ръководството на компанията и заместник-министъра на държавните активи, за да обсъдят изискванията за заплатите. Ако преговорите се провалят, ще бъде обявена стачка, а през януари ще бъде организирана блокада на доставките на въглища от мините.

Причината за толкова радикални стъпки на местните миньори е на повърхността, но изглежда проста само на пръв поглед. Синдикат „Солидарност“ е най-голямото професионално сдружение в страната, което представлява интересите на няколко десетки хиляди миньори.

В същото време в Полша, за разлика от други страни, където ролята на синдикатите е намаляла през последните десетилетия, подобни сдружения все още играят значителна роля и са напълно оправдани.

Полската енергетика и икономика са изцяло зависими от въглищата. От есента на миналата година почти 80 процента от електроенергията в Полша е била произведена от каменни въглища и лигнит. Лесно е да се изчисли, че изкопаемите горива осигуряват нормален живот на повече от тридесет милиона поляци.

Полша е абсолютният лидер на Европейския съюз в добива на въглища. През 2020 г. местните миньори са добили 56 милиона тона каменни въглища, или 96 процента от цялото европейско производство. За сравнение: съседна Чехия, която е на следващото стъпенка на пиедестала, е произвела само два милиона тона.

Причината е много проста, Германия може да си позволи така наречения преход към зелена енергия, но поляците не могат. Следователно не е изненадващо, че в самата Полша запазването на въгледобива се насърчава масово на всички нива на обществото. Националната въгледобивна индустрия се поддържа от специализирани компании, синдикати и дори популярни актьори и музиканти.

На международната сцена Полша, въпреки непрекъснато нарастващия натиск от Брюксел, продължава упорито да избягва всякакви ангажименти, свързани с декарбонизацията.

Освен това, през 2018 г., на конференцията на ООН COP24 за борба с изменението на климата, която се проведе в Катовице, Полша, президентът Анджей Дуда заяви от високата трибуна, че Полша няма планове да се откаже напълно от добива и изгарянето на въглища и всички релевантни индустриални производствени вериги ще продължат да работят поне следващите двеста години.

Въпреки това Варшава, която е критично зависима от парите от центъра на Европейския съюз, е принудена поне да имитира борбата за околната среда - което веднага води до стачки на миньорите.

Преди година, през зимата на 2020 г., представители на 300 миньорски синдикати блокираха железопътните релси в района на град Славков в Силезко войводство, протестирайки срещу закупуването на въглища от Русия.

Тогава Варшава, намалявайки собственото си производство и увеличавайки покупките в чужбина, се опита да покаже, че се придържа към общия европейски климатичен курс, но ответният ход на синдикатите моментално върна всичко обратно на мястото си.

На всички полски държавни компании беше забранено да внасят въглища от Русия, а данните за собственото им производство се върнаха към предишното си ниво.

Днес, в края на изтичащата бурна 2021 г., хитрата политика на Варшава върна миньорите от въглищните рудници отново на релсите. Миньори от "Солидарност" и други сдружения изискват от властите не само увеличение на заплатите и изплащане на всички необходими бонуси за добива и изпълнението на плана, но и ясна програма за по-нататъшното развитие на въгледобивната индустрия.

Ако исканията им не бъдат уважени, миньорите обещават да спрат напълно доставката на гориво до топлоцентралите от 4 януари. Всъщност на властите е поставен ултиматум: или ще запазят индустрията, гарантирайки работни места и растеж на доходите, или страната ще бъде изправена пред енергиен колапс.

И има всички основания да се смята, че синдикалното движение отново ще надделее.

Най-показателният пример за това, че полското правителство е наясно, че няма алтернатива за по-нататъшния курс на националния енергиен сектор, е ситуацията около въглищната мина Туров. Намира се на кръстовището на границите на три държави: Полша, Германия и Чехия - от рудника до германския Дрезден, например, разстоянието е само осемдесет километра по права линия.

Туров, чиито балансови резерви се оценяват на над 700 милиона тона лигнитни въглища, произвежда 27 милиона тона въглища годишно, които осигуряват гориво за електроцентралата с мощност 1,9 гигавата в съседния град Богатиня.

Навремето официална Варшава бурно приветстваше плановете на Германия и Чехия да съкратят собствения си въгледобив. Освен това полското правителство не само следеше отблизо, но и не пропусна да напомни на Берлин и Прага да изпълняват своите екологични задължения.

Именно Полша беше сред онези, които оспориха изграждането на двата енергоблока в унгарската атомна електроцентрала "Пакш" под предлог, за опасност от антропогенна катастрофа.

В същото време екипът на Анджей Дуда категорично отхвърля всякакви подобни изисквания към Полша. През март 2020 г. полското правителство разшири лиценза за ползване на природните недра на управляващото дружество Polska Grupa Energetyczna, позволявайки добива на въглища в Туров до 2044 г.

Това решение беше незабавно протестирано от чешките власти, които бяха активно подкрепени от Германия. Представители на близките региони представиха заключението на геолозите, че по-нататъшното развитие на "Туров" ще доведе до необратими промени в геоложката структура, включително на водоносните пластове, а междувременно в германския град Цитау вече цели къщи пропадат под земята.

Варшава просто пренебрегна всички искания, позовавайки се на факта, че не може просто така да уволни хиляда и петстотин миньори, работещи в Туров. Освен това без местните въглища ще спре електроцентралата в Богатин, която дава цели пет процента от държавното производство на електричество и няма с какво да се замени.

Чешката република се обърна към Европейския съд, който се произнесе в полза на Прага през септември - и това беше първият път в историята, когато се прие съдебно решение по въпроси, свързани с околната среда, по иска на един член на ЕС срещу друг.

Съгласно това решение, Полша е длъжна незабавно да затвори въглищната мина и за всеки ден на неизпълнение на решението Варшава е длъжна да плаща глоба от петстотин хиляди евро, но поляците и тук останаха верни на себе си: те просто отказаха да платят.

Както бе споменато по-горе, локалната ситуация в малкия полски миньорски град има много по-дълбоки корени и показва трудностите, с които ЕС мъчително се опитва да се удържи в установените граници и рамки.

Образът на единното европейско семейство, включващо цял куп русофобски и в същото време много бедни държави, се пръска по шевовете, а с него и всички опити да се приведе до общ знаменател енергийният сектор на държави с различно ниво на икономическо развитие и на налични ресурси.

Тази зима вече показа, че без доставките на руския газ, Европа може алтернативно да се отоплява само с банкноти и няма съмнение, че всяко правителство от страните-членки на ЕС е направило съответните изводи.

Затова с пълно основание може да се твърди, че Полша ще продължи да добива въглища, осуетявайки всички планове на ЕС за декарбонизация и е ясен пример за това колко много могат да пострадат националните интереси, ако други и другаде ги определят вместо вас.

Сергей Савчук