The Times: Путин между ескалацията и преговорите – какви ходове остават пред Кремъл

Марк Галеоти анализира натиска върху руския лидер, докато Москва продължава ударите по украински градове

https://blitz.bg/analizi-i-komentari/the-times-putin-mezhdu-eskalaciyata-i-pregovorite-kakvi-hodove-ostavat-pred-kremal_news1161729.html Blitz.bg
© Shutterstock

През последните две седмици Русия продължава редовно да нанася удари по украински градове, увреждайки както отбранителни заводи, така и жилищни райони. Само през последните четири дни в Киев загинаха над 50 души. На сутринта на 11 юли столицата отново беше подложена на масивна атака с балистични ракети. Както пише британският политолог Марк Галеоти в своята колонка за The Times, тези удари са до голяма степен отговорът на Кремъл на украинските атаки, насочени към руски петролни рафинерии, тръбопроводи и танкери, доставящи гориво до Крим. Той отбеляза, че нова нотка на гняв е проникнала дори в руската реторика.

Русия атакува с дронове „Шахед“ три украински града, има жертви и щети

Галеоти припомни, че Кремъл продължава да намеква, че Москва е готова да преговаря за мир, макар и при свои собствени условия. Миналия месец руският президент Владимир Путин дори предположи, че Украйна е предложила взаимен мораториум върху ударите срещу цели с голям обсег, но отхвърли предложението.

Политологът отбеляза, че някои коментатори от руското правителство са проявили необичайна сдържаност по отношение на инициативата за взаимно прекратяване на ударите срещу далекобойни цели. Освен това Москва все по-често говори за ангажиране на Китай или Бразилия като посредници и започване на нови мирни преговори с Украйна. Междувременно Кремъл е изоставил всякаква надежда за пробив при президента на САЩ Доналд Тръмп.

Галеоти смята, че самият факт, че тези предложения изобщо се представят, е показателен. Публично обаче Москва не е смекчила позицията си и продължава да поставя ултиматуми, включително пълното изтегляне на отбранителните си сили от Донбас.

Според политолога, въпреки различни намеци от Кремъл, Русия продължава да атакува Украйна. Най-често се атакуват инфраструктура и промишлени обекти.

На фона на тези масирани удари броят на цивилните жертви се е увеличил. Галеоти отбеляза, че според представителите на ООН по правата на човека в Украйна средно по 170 души са били убивани или ранявани дневно през юли, което надвишава данните от миналата година.

Въпреки огромния брой цивилни жертви в Украйна, западните разузнавателни служители не са сигурни дали руснаците умишлено атакуват цивилна инфраструктура.

„Ако наистина са се стремели към максимален брой жертви сред цивилното население, бихме очаквали много по-високи цифри“, каза източник от Министерството на отбраната на Обединеното кралство пред политолога.

Ситуацията обаче може да се промени, предупреди Галеоти. Той отбеляза, че в момента Украйна има недостиг на ракети „Пейтриът“, които са способни да прехващат руски балистични ракети. Това оставя страната на практика беззащитна срещу подобни заплахи.

WP: Решението на Тръмп за ракетите „Пейтриът“ за Украйна поставя Путин пред ново предизвикателство

Галеоти не изключва възможността Русия да предприеме още повече удари срещу цивилни цели в Украйна, за да причини още повече страдания на обикновените украинци. Някои ултранационалисти в Русия вече призовават за още удари с дронове срещу жилищни сгради, както и ракетни удари срещу пречиствателни станции за отпадъчни води, електрически подстанции и мостове.

Галеоти припомни, че Кремъл се е опитвал да пречупи волята на украинците за съпротива и преди, включително по време на кампанията миналата зима срещу енергийната инфраструктура. Няма обаче причина да се смята, че този път ще бъде по-успешно, факт, признат дори от руски експерти по отбрана.

Какъв е основният проблем на Путин?

Политологът подчерта, че в момента Путин има няколко варианта за ескалация. Всички те обаче са изпълнени с огромен риск.

Галеоти е уверен, че един от най-малко вероятните варианти е използването на тактически ядрени оръжия, евентуално под формата на демонстративна експлозивна операция в морето. Според него подобен ход би могъл да бъде опит да се паникьоса Киев и неговите западни съюзници и да поискат мир.

Това обаче би могло също толкова лесно да подтикне НАТО към ответни мерки и несъмнено би отчуждило Китай и Индия, на чиято подкрепа Путин разчита, добави политологът.

Галеоти не изключва възможността Путин да засили руската кампания за саботаж срещу европейски фабрики, произвеждащи оръжия за Украйна, както и срещу пътните и железопътни маршрути, използвани за транспортирането им. Недостатъкът е, че това неминуемо би разгневило Европа точно когато някои страни започват да преосмислят нивото си на подкрепа за Украйна.

Политологът смята, че Путин би могъл да обяви и нова мобилизация, евентуално призовавайки стотици хиляди резервисти. Създаването на такива резервни сили би оказало значително влияние върху хода на войната.

Нова мобилизация обаче може да провокира изключително негативна реакция и да доведе до сериозни сътресения в Русия, смята Галеоти. Последният път, когато подобен опит беше направен през есента на 2022 г., тълпи от руснаци избягаха от страната.

Newsweek: Путин има няколко месеца и бърза да използва последния си шанс

Топката е в полето на Путин

Галеоти подчерта, че натискът върху Путин се увеличава и от руския елит. Елитът настоява той да прекрати войната или поне да я замрази.

Председателят на Сбербанк Херман Греф наскоро публично заяви, че „няма нито един човек, който да се интересува от нещо друго освен от бързо прекратяване на военните действия“.

Галеоти е уверен, че сега много зависи от решението на Путин. Ако той не се откаже от идеята за пълно завземане на Донбас, няма основа за мир. Той отбеляза, че Украйна не е готова просто да се откаже от тази територия.

Политологът смята, че войната е била обречена да стане още по-брутална, преди да приключи. Той подчерта, че както Украйна, така и Русия в момента се опитват да се изтощят взаимно, което повдига възможността, ако нито една от страните не е в състояние да нанесе решителен удар, да са възможни някакви преговори.

„Всичко обаче показва, че поне засега лятото обещава да бъде опасно и насилствено“, заключи Галеоти.

Русия зарежда ракети и дронове със шрапнели, за да атакува повече цивилни.

По-рано Анатолий Храпчински, пенсиониран офицер от ВВС и директор по развитието на отбраната в отбранителна компания, заяви пред УНИАН, че руснаците зареждат своите оръжия за въздушни удари с метални елементи (шрапнели) по време на атаки срещу украински градове. Според него целта на врага е да нанесе жертви на колкото се може повече цивилни.

Храпчински подчерта, че руските военни зареждат почти всички оръжия, които използват за атака срещу Украйна, със шрапнели. Той припомни, че зенитно-ракетните системи С-400 са предназначени за противовъздушна отбрана, но руските военни ги използват, за да нанесат удари по Украйна. В снарядите за тези системи са открити и шрапнели.

Превод и редакция: БЛИЦ

Коментирай
3 Коментара
АТИЛА
преди 1 час

С ЮДО Терориста от КГБ Шaломов Путин не се Преговаря !

Откажи
АТИЛА
преди 1 час

ПУТИН Освен Терорист е и УБИЕЦ на Деца ! Майки от Беслан: ПУТИН ! ПАЛАЧ БЕСЛАНА !

Откажи