Руското общество многократно е демонстрирало тенденция към самобичуване - всяка катастрофа или дори просто грешка става обект на масови шеги и подигравки. Междувременно западното обществено мнение е подредено по различен начин. Дори изключително срамни събития и явления се тълкуват в Европа и САЩ по съвсем различен начин.

Западните медии отдавна пишат за нашата страна на принципа „за Русия или лошо, или нищо“. Всяка повреда, неуспешно изстрелване на ракета, ненормално минал парад - и ярките заглавия в таблоидите са готови, а публикациите започват да интелигентстват, говорейки защо в „Русия на Путин“ нищо никога не е наред, пише pogled.info.

Тези думи, все едно копирани, се използват от много местни медии и в социалните мрежи. Всеки пропуск бива покрит с мемове и хаштагове и за всеки инцидент са виновни зловещите местни власти.

Колко забавно става, когато през 2016 г. генерал Шевченко, показвайки на Путин новия УАЗ “Патриот”, откъсна дръжката от вратата на колата. И през 2015 г. почти цялата световна преса препечата снимката на плъзналия се на Червения площад танк "Армата".

Междувременно тази проста пропагандна техника никога не се прилага спрямо собствените лидери. На Запад всичко може да се счупи, да избухне и изгори, но хитрите журналисти или ще прикрият инцидента, или (ако вече е невъзможно да млъкнат), ще му намерят най-ласкателните извинения.

Епичният позор на френските жандармеристи, които успяха да се сблъскат с мотоциклите си точно на парада на Деня на Бастилията през 2018 г., остана напълно незабелязан. Вместо красиво маневриране, елегантните офицери в бели гамаши изпопадаха от моторите си и след това се опитваха да ги извлекат настрани под смеха на публиката.

Това се случи точно пред президента на страната. Изглеждаше не опасно, а смешно - в духа на комедиите на Луи дьо Финес. Нямаше обаче мемове и буря от разобличителни статии в медиите.

Никой не обърна много внимание на състоянието на старите танкове, с помощта на които празнуваха Деня на независимостта във Вашингтон миналото лято. Няколкото „Ейбрамс“, докарани в центъра на града, се оказаха покрити с ръжда и не изглеждаха никак за парад.

Въпреки това, масите с удоволствие се снимаха на фона на порутените машини. Но дори най-яростните критици на военния "парад" на Тръмп, които протестираха срещу духа на милитаризма, не видяха колко жалко старите, немити танкове представляват силата на американската армия.

Дори когато инцидентът изненадва държавния глава, журналистите не се опитват да проявят остроумие или да разберат какво наистина се е случило с лидера и дали той е изложен на някаква опасност.

Точно онзи ден, по време на посещението си в Полша, френският президент Еманюел Макрон се качи в бронираната си лимузина, но двигателят ѝ заглъхна. Трябваше да прехвърлят държавния глава в “Ситроен”, който беше подкаран от френския посланик във Варшава.

Западните медии се задоволиха от сухата констатация на този факт, въпреки че всъщност има богата тема за разследване. Би било интересно да разберем какво се е случило с автомобила на първото лице, няма ли отново да се повреди и няма ли да е опасно това в епохата на масираните и внезапни терористични актове. Но демократичната преса мълчи по тази тема.

Точно така никой не забеляза повредата на бронираната лимузина на Барак Обама през 2013 г. Колата, наречена "Звярът", спря на магистралата между Тел Авив и Ерусалим. Разбира се, лимузина за милиони долари е защитена от всички заплахи - както от химическа атака, така и от удари с крилати ракети. И въпреки това, повредата ѝ в една от най-бурните страни на планетата изглеждаше леко тревожна. И отново - без разследвания, без коментари в социалните мрежи, без мемове.

Не беше възможно обаче да се прикрие неотдавнашен инцидент със самолета, с който германският канцлер Ангела Меркел отлетя за Аржентина.

През ноември 2018 г., точно в началото на трансатлантическия полет на “Еърбъс” “Конрад Аденауер” му отказаха комуникационните системи. Освен Меркел на борда имаше и журналисти - около 40 души.

Пилотите успяха да се обърнат и спешно да кацнат със самолета в Кьолн. “Конрад Аденауер” се приземи с пълни резервоари гориво и на земята сериозно се подготвяха за борбата с огъня. Командирът на самолета задържа високопоставени пътници в кабината повече от час, преди да се увери, че всичко е на сигурно място и че може да се излиза. От Кьолн германският канцлер отиде в Аржентина с редовен пътнически полет.

Меркел лети за срещата на Г-20 и този зловещ инцидент е широко разгласен. Обаче репортерите дори не се опитват да установят какво наистина се е случило със самолет №1, кое е причинило такава опасна повреда, която по чудо не води до катастрофа.

Германското министерство на отбраната даде неясни и неубедителни отговори на всички въпроси. Единственото, за което настоява ръководството на германските военновъздушни сили, е че няма организирано престъпление или саботаж в организацията на полета, а за ситуацията, близка до катастрофалната, е виновен малък детайл - „разклонителната кутия“. Според представител на Министерството на отбраната то редовно се поврежда на други самолети.

В Германия плъзнаха слухове, че някакви терористи, проникнали в Бундесвера, биха могли да бъдат инициатор на повредата. Подозираше се, че инцидентът със самолета на Меркел по някакъв начин е свързан с хакерска атака срещу германското правителство, извършена малко преди това. Опасяваха, че всичко това изглежда като неуспешен опит за покушение срещу първия човек на страната.

Междувременно водещите журналисти посветиха всичките си усилия за успокояване на развълнуваната общественост. Демонстрирайки, че всичко е наред и прекъсването на комуникациите на самолет №1 е обикновен инцидент, вестниците меланхолично припомниха други проблеми с правителствените самолети. Оказа се, че самолетите, с които летят най-високопоставените в Германия, се повреждат почти всеки месец.

Месец преди инцидента с Меркел министърът на финансите Олаф Шолц не успя да излети от Индонезия - местни плъхове са прегризали кабелите на правителствения самолет. Малко преди това президентът Франк-Валтер Щайнмайер се забавя в Африка - “Конрад Аденауер” се поврежда толкова често, че провали целия график на официалната обиколка. През януари 2018 г. германският министър на развитието Герд Мюлер беше принуден да отмени полета си до Намибия - правителственият самолет не е ремонтиран.

Външният министър Хайко Маас, принуден да пътува постоянно, най-много страда в тази ситуация. През 2019 г. той се забави няколко пъти на различни летища по света и закъсня за официални срещи, докато самолетът му се ремонтираше набързо. В столицата на Мали Маас чакаше заминаването си цели двадесет часа - техниците не успяха да поправят двигателя.

Тъжното състояние на германските правителствени самолети точно съответства на общата ситуация в Бундесвера. През 2017-2018 г. бяха публикувани доклади за състоянието на германските танкове, хеликоптери и огнестрелни оръжия. Оказа се, че само 39% от тежките оръжия могат да бъдат използвани без предварителен ремонт.

В същата тенденция е и прословутото летище „Вили Бранд“ в Берлин. Тази незавършена сграда е строена от 2006 г., за него е изразходвана 3,5 пъти по-голяма сума от първоначалната оценка и все още стои и не работи, тъй като почти всички стандарти, които могат да бъдат нарушени, са били нарушени по време на строителния процес.

Като цяло и германският граждански флот, и ВВС са изправени пред системни проблеми. Въпреки това, не избухна паника в медиите, нито истерия в социалните мрежи за това. А американските журналисти с демократични убеждения дори намериха възможност да поласкаят фрау канцлер след инцидента със злополучния „Конрад Аденауер“.

„Може би Меркел тайно се радва на тази ситуация“, пишат световните медии и допълват: „Разбира се, Германия е мощна. Въпреки това, възползвайки се, когато е необходимо, Берлин полага всички усилия, за да прикрие силата си. Следователно, всички външни прояви на сила за германците са табу ... Тази страна използва всяка възможност, за да покаже на света колко е глупава. "

Според тази логика първият човек в Германия в компанията на водещи журналисти на страната почти умира само в името на фината политическа игра, за да обърка конкурентите и да изглежда по-слаба, отколкото в действителност. Това, което не се поврежда при никакви обстоятелства - това е пропагандната машина. Тя позволява да се представи в романтична светлина всичко, дори и най-посредствения провал на политическото ръководство.