В Гърция вечеря за двама с бутилка вино струва 104 евро, а в България цената за същото е 75 евро. Това посочи в предаването „Тази неделя“ по бТВ доц. Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценка в туризма.
Румен Драганов
По думите му световните дестинации на най-високо ценово ниво са Осло, Женева и Барселона. „Това са най-скъпите дестинации. Гърция е на 19-то място, а България - на 4-то. Ако искаме да проверим статистиката на британските пощи – Post Office, които следят колко струва престоят в различните държави, там има 12 показателя. Всеки може да ги отвори и да ги види. Ако напише „Post Office Travel Barometer“, ще намери цялата класация“, обясни Драганов.
Той отбеляза, че англичаните сами правят подобни изчисления за разходите си. „Англичаните си правят сметката. Когато сте на пазар, например германския, и разглеждате рекламите за пътувания, Гърция навсякъде е по-скъпа от България, Турция е по-евтина от България, а най-евтини са Тунис и Египет“, коментира той.
Според него, за да се направи сравнение между България и Гърция, е достатъчно да се погледне националната статистика. Тя показва, че миналата година около 1,6 милиона българи са пътували до Гърция, а от тях около 400 хиляди са отишли там на работа. „А в България имаме 27 милиона пътувания. През лятото, което е най-натовареният сезон, са около 5,7 милиона пътувания по морето“, добави той.
Той обясни: „Няма как да кажем: „Виждате ли, българите масово пътуват в Гърция.“ Гърция има значим дял по отношение на пътуванията в чужбина, но по никакъв начин не можем да кажем, че българите са се насочили основно натам. Аз в момента обикалям цялата страна и е пълно. Пътищата са пълни. Бях в няколко пещери, ресторантите почти навсякъде са пълни“, посочи Драганов.
По думите му ресторантите, хотелите и къщите за гости, които вървят добре по морето, се отличават именно с гостоприемството си. „Там, където нещата вървят, имаме средно над 68% повтаряемост на туристите“.
„Аз знам имената на семействата и децата на хората, при които ходя. Те също ме познават много добре. В Приморско знаят къде ходя и навсякъде, където отида, знаят при кого отсядам. Така че голяма част от българите и хората, които ги посрещат, вече се познават. И това не е само през лятото, а и за Нова година и другите празници. Поддържат контакт, знаят си рождените дни, знаят дори рождения ден на кучето“, коментира той.
Драганов смята, че тези, които не успяват да постигнат това - както в Гърция, така и в България - плащат за това с липса на туристи. Просто няма кой да отиде при тях.
„Има хора, които са с първа жена, после с втора, вече в седми брак, второто дете от третия брак управлява хотела. Излиза такъв човек пред камерата и казва: „Никой не иска да работи.“ А той не може да се снима нито с турист, нито със служител. Няма готвач. Казвам му: „Вземи готвача от миналата година.“ „Не мога да го гледам.“ „Добре, вземи този от по-миналата.“ „С него не си говоря“, коментира Драганов.
Според него проблемът при такива хора е, че просто не умеят да работят в туризма. „И това не е само в България – така е по целия свят. Който не умее, няма място в туризма. А тези, които са гостоприемни и умеят, ги виждаме навсякъде“.
„Ние имаме огромен скок по отношение на качеството. Вече сме 2026 година. Много от младите хора, които след 2004–2008 година заминаха в чужбина, завършиха престижни училища, работиха там, управляваха ресторанти и хотели, вече се върнаха в България. Тях няма как да ги учим как се усмихваш и как се обслужват клиенти. Това вече е много високо ниво“, заяви той.
Драганов се спря и на инцидента, при който сервитьори в Гърция нападнаха български туристи заради спор около сметката.
„Аз разглеждам този случай и си представям, че става въпрос за английски туристи. Те веднага ще се обърнат към организатора на пътуването, ако той е техен, или към юристите си във Великобритания. Юристът ще заведе дело въз основа на доказателствения материал, а съдът ще прецени кой каква отговорност носи за случилото се“, посочи той.
„Англичаните, за това, което виждаме, няма да се съгласят на обезщетение под 10 хиляди евро. Така че тук става въпрос за сериозна щета - сънливост, загуба на работоспособност. Обикновено англичаните казват: „Аз съм отишъл да си почина, а сега цяла година не мога да работя. Вие трябва да ми платите обезщетение“, обясни Драганов.
По думите му българите трябва да постъпват така, както се прави навсякъде по света. „И българите, както и всички останали, трябва да разберат, че всеки спор се решава в съда. Той не се решава с бой на място, не се решава с телефонни обаждания и не се решава с клипчета във Facebook. Решава се в съда и с влязло в сила съдебно решение“.
Според Драганов съдът изисква конкретна документация – наличните клипове, свидетелски показания, записи от охранителни камери, имена на участниците и точно описание на инцидента. Когато случаят засяга обект в България, се търсят записите от камерите в съответното заведение, имената на служителите, а също се проверява дали персоналът е назначен по установения ред.
Освен това се установява кои са собствениците и кои са управителите на заведението.
Пострадалите туристи, посочва той, трябва да потърсят съдействие от юрист, за да предявят претенция за обезщетение. Те следва да опишат точно какви щети са понесли и да представят всички доказателства, с които разполагат.
Накрая делото се внася пред съда, на чиято територия се намира въпросното заведение – именно този съд е компетентен да установи какво точно се е случило.
