Централна Европа – на произвола на съдбата?

Пандемията от коронавирус нанесе удар върху икономиката на всички засегнати страни-членки на ЕС. Според последната прогноза на Европейската комисия, ЕС очаква икономически спад от поне 1% заради епидемията, пише "Труд", цитирайки анализ на световните агенции.

Еврогрупата е уверена, че рецесията ще започне в страните от ЕС след края на април. За да минимизира въздействието върху икономиката, Брюксел разработи план за нейното подпомагане, който включва отпускането на рекордните 540 млрд. евро.

ЕС очаква да координира спешните мерки в близко бъдеще на среща на върха на страните-членки.

Планът на ЕС е следният: Европейската комисия ще отпусне € 100 млрд. по програмата SURE, насочена към подпомагане на заетостта, € 200 млрд. ще отидат за програмата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за кредитиране на предприятия, а € 240 млрд. ще са кредитни пари, които ще се раздават Европейският механизъм за стабилизиране (ЕМС) и ще отпускат за защита на страните от ЕС от фалит.

Последният пакет от мерки обаче ще се прилага само за 19 от 27-те държави от ЕС, а именно за държавите от еврозоната, в които официалната валута е еврото.

Осем държави от Централна и Източна Европа – България, Унгария, Дания, Полша, Румъния, Хърватия, Чехия и Швеция са извън тази подкрепа, тъй като те не могат да се възползват от ЕМС, без да са влезли в еврозоната.

Общо има регистрирани над 40 000 случая на коронавирусна инфекция на територията на тези страни, а смъртните случаи са над 2000 души.

Повечето от пациентите са от Швеция – почти 11 000, а най-ниското число е в България – малко над 700. Швеция също е лидер и по смъртност – 919, а Хърватия е последна – 25 (данните са отпреди 2 дни).

Тези държави са принудени да разчитат най-вече на собствените си ресурси за противодействие на икономическия срив, причинен от епидемията.

Според Politico ситуацията в България и Румъния предизвиква най-големи страхове и те трудно ще преодолеят кризата заради тежката икономическа ситуация в тях.

Според прогнозата на Световната банка през 2020 г. България ще загуби 3,7% от БВП поради коронавирусната пандемия, а през 2021 г. БВП на страната ще намалее с още 3,9%.

Според анализаторите то се дължи на това, че по-голямата част от приходите на страната са обвързани с туризма, който страда най-много от практически глобалната карантина.

В Румъния ситуацията не е по-добра и според последната прогноза на Bank of America, страната ще загуби 7% от БВП през 2020 г. – най-високия процент в Централна Европа.

В същото време, за да спаси икономиката, Букурещ ще отдели около 4% от БВП. Анализаторите са убедени, че румънският бизнес се нуждае от поне 15% от БВП, за да остане да плава над водата след кризата, но Румъния има малък шанс да привлече подобни средства.

От страните извън еврозоната най-положителна е ситуацията в Швеция и Дания, които засега се справят с кризата за своя сметка. БВП на глава от населението в тези страни съответно е € 46 000 и € 53 000, което е значително по-високо от България и Румъния – € 8 600 и € 11 000.

Ако говорим за Унгария, Полша, Хърватия и Чехия, то и тези страни също се сблъскват с трудности без подкрепата на ЕС. Полският министър на финансите Гжегож Колодко е загрижен, че помощта ще бъде насочена главно към страните от еврозоната.

„Тъй като това не е криза в еврозоната, е наложително всички ние да участваме в процеса на премахване на икономическите последици от пандемията в духа на европейската солидарност“, заяви Колодко.

Според него полската страна вече е изправена пред големи проблеми заради намаляващите приходи в бюджета и увеличените разходи за здравеопазване.

За да подкрепи своята икономика, Полша разработи така наречения „антикризисен щит“, който трябва да осигури разпределението на около 15% от БВП. Мерките са комбинация от намаляване на данъци, отсрочка и евтини кредити за компаниите, които задържат своя персонал.

От своя страна Чешката република и Унгария очакват да подкрепят своите икономики, като разпределят 20% от БВП, докато Хърватия ще се ограничи до помощ в рамките на 11% от БВП.

Между другото, за сравнение Германия ще отдели около 60% от БВП, за да спаси своята икономика, докато Италия, която беше засегната силно от вируса, ще изразходва около 40% от своя БВП.

При тези обстоятелства тежкото положение на България и Румъния крие рискове от разширяване на разцеплението между европейските държави, според анализатори от Politico, което обикновено присъства между източната и западната част на ЕС.

Като цяло противоречията бяха демонстрирани и в хода на самите преговори за одобряване на пакет от мерки за подкрепа на икономиката. Страните на ЕС се разделиха на север и на юг, където първата част беше представена от Холандия, Германия и Австрия, а втората от Италия и Испания.

Основните спорове възникваха кой първи трябва да получи помощ и по какъв начин. Според Financial Times, северът настояваше да се прилага ЕМС с прехода на кредитираните страни към строги икономии, докато юга поиска да бъдат изоставени предварителните условия за засегнатите държави.

По време на дискусията обаче беше намерено компромисно решение и страните се споразумяха да използват EMС, но да се смекчат условията за страните, вземащи кредите чрез този механизъм.

Отделен план за 2021-2027 г.

Вероятно, ситуацията ще бъде урегулирана и за държавите, които не са членки на еврозоната. Според европейския комисар по икономиката Паоло Джентилони ЕС няма да спре спешната помощ от € 540 млрд.

„За дългосрочно възстановяване ще трябва да предвидим отделен план в седемгодишния дългосрочен бюджет на ЕС за 2021-2027 г., който да гарантира стабилността на нашата икономика и изпълнението на нашите социални и климатични цели“, подчерта европейският комисар.