По Коледа обичайно у нас всички телевизии въртят вече поовехтелия холивудски хит „Умирай трудно 3“. Лентата е запомняща се – докато кара Брус Уилис и Самюел Джаксън да търчат из града, за да обезвреждат бомби, героят на Джеръми Айрънс „Саймън“ заедно с група неонацисти успява да обере Федералния резерв на САЩ. Така чрез кратка операция в стил „шок и ужас“ Саймън успява да накара всички ченгета в Ню Йорк да се щурат из града, за да евакуират гражданите, докато в същото време камионите с тонове златни кюлчета напускат необезпокоявано може би най-охраняваната сграда зад Океана.

„Огледай се, днес е Коледа! Всеки може да си открадне всичко, защото полицията я няма“, казва едно хлапе на Брус Уилис в същата лента. Е, у нас не е Коледа (въпреки декемврийското време на което се радваме в последните седмици), но ако се огледаме, няма начин да не се сетим за репликата на малкия тарикат от „Умирай трудно 3“. Взривове, оставки, заплахи, трусове по върховете на държавното обвинение. И всичко това се случва насред доста паянтови преговори за сформиране на редовен кабинет, след като 5 пъти за 2 години гласувахме за парламент.

И на този фон има нещо, което няма как да не ни направи впечатление – докато всички шумят, един олигархичен кръг в държавата, който обичайно е доста крещящ именно по темата „Реформа в Темида“ е доста сдържан. Обезпокоително. Почти толкова безшумен (засега) като Саймън от „Умирай трудно 3“. И няма как да не се запитаме – какво успя да задигне кръгът „Капитал“ на енергийния олигарх и медиен монополист Иво Прокопиев, докато всички други из държавата се щурат нагоре надолу, веейки знамето за съдебна реформа?

Всъщност разговорът за реформирането на третата власт у нас е стар като света (или поне откакто у нас има демокрация) и вече премина през редица законодателни, че и конституционни промени. За да сме още по-акуратни, последните промени в основния закон на страната бяха направени именно по модел, предложен от проксито на Прокопиев в политическия живот Христо Иванов. Тогава в качеството му на правосъден министър на Бойко Борисов, Иванов успя да раздели Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии – прокурорска и съдийска, които заедно пък сформират пленум.

Тази промяна доведе основно до повече на брой заседания на кадровия орган на Темида, но не и ефективно до ограничаване на правомощията на т.нар. Тримата големи. По закон това са главният прокурор и шефовете на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), които са членове на ВСС по право.

И тук всъщност може би се крие разковничето. Защото хората на Прокопиев във властта от години говорят за съдебна реформа, но без тя да засяга съда. Идеята е да сложат ръка върху държавното обвинение, което още от началото на века създава доста главоболия на Прокопиев и други олигарси като периодично разследва аферите им. Затова се налага разградският бос да задейства своето влияние (както, когато прокуратурата сама се отказа да жали оправдателната му присъда по делото „ЕВН“) и така да вади на светло влиянието си в Темида. Виж със съда каолиновият крал едва ли има подобна драма, защото от години приближени на кръга „Капитал“ са на ключови позиции - като се започне от ноторно известния Съюз на съдиите в България и се стигне до предишния шеф на ВКС Лозан Панов.

В този момент ще направим малко уточнение – идея за истинска реформа в съдебната власт, включваща промяна в Конституцията на страната има. И тя е одобрена вече от редица евроинституции, но мълчаливо отлежава в деловодството на НС, докато видни „реформатори“ като прокситата на Прокопиев в политиката като ДБ и ПП виеха по всички медии, че трябва да има промяна в съдебната власт. Защо става така? Елементарно, защото макар получила „Да“ от Брюксел, реформата е лоша за Прокопиевите хора. Просто защото тя наистина въвежда механизми за контрол и орязване на правомощията не само върху главния прокурор, но и върху другите двама от голямата „тройка“.

И затова днес, когато темата за реформите в Темида отново се вади като основен залог за бъдещо мнозинство в НС, от ДПС ясно заявиха, че този цирк вече сме го гледали. И настояха истината да излезе наяве. А тя звучи така:

„Аз мисля, че скандалът в прокуратурата е резултат на дългогодишни причини, които наблюдавахме изобщо в обществено-политическия терен. Опитите за намеса на различните власти и да се налагат над другите власти, въпреки разделението на властите по Конституция, доста хора ги приемаха за нещо нормално, щом идват от един олигархично-медиен енергиен кръг. И това се считаше за нещо нормално.

На практика се получаваше опит за овладяване и на трите власти от олигархично-медийния кръг. И в един момент дълги години когато наблюдавахме безропотно този процес, днес стигнахме до една ситуация, в която след пет поредни избори нямаме работещ парламент. За Прокопиев става въпрос. И не персонално за Прокопиев, а за кръга „Прокопиев“, който ние сме го дефинирали точно. Онези шамани, които в края на комунизма не се бяха реализирали и след падането на комунизма се опитаха да завладеят дясното и освен дясното като проводник и на комунизма, мислеха, че са инженерите и на лявото, тези, които през приватизацията ограбиха България... Причината е по-важна от лекуването на симптомите. Ние трябва да видим причината на тези процеси.

Онези „Агнешки главички“, които заедно с шаманите ограбиха България и организираха и бизнес-кръга си и в крайна сметка му сложиха един етикет на този бизнес-кръг с шаманите и овладяха и медиите в България – и те му сложиха етикет „Капитал“, заяви пред журналисти в парламента председателят на ДПС Мустафа Карадайъ.

Точно и ясно – докато всички в държавата се щурат и въртят в омагьосан кръг, една реална съдебна реформа е оставена на трупчета, а Саймън няма кой да го разследва. Тъжно и елементарно. Като в холивудски екшън – по български.