Дълги години българският политически елит беше свикнал да гледа на страната през термините на периферията – „санитарен кордон“, „външна граница на Шенген“, пазач на европейския праг. Сега обаче геополитическата картина около България се променя, а Европейската комисия (ЕК) постави страната ни в центъра на един от важните нови транспортни и икономически маршрути между Европа, Кавказ и Централна Азия.
В речта си „За състоянието на Съюза“ председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че Европейският съюз (ЕС_ ще мобилизира до 12 млрд. евро публични и частни инвестиции чрез „Глобалния портал“ за развитието на т.нар. Среден коридор. По думите ѝ целта е маршрутът да свърже директно Южен Кавказ и Централна Азия с европейския пазар, да диверсифицира транспортните връзки, да увеличи търговските потоци и да съкрати времето за превоз. Фон дер Лайен обяви още, че ще бъде организирана среща на върха за регионалната свързаност съвместно с българския премиер.
Това поставя България в различна позиция от тази, с която страната беше свикнала през последните десетилетия.
Развитието на Средния коридор е пряко свързано с промените в Южния Кавказ. През август 2025 г. президентите на САЩ и Азербайджан Доналд Тръмп и Илхам Алиев, както и арменският премиер Никол Пашинян, подписаха във Вашингтон съвместна декларация, която постави рамка за развитието на новия маршрут през Армения.
Така се оформи и проектът TRIPP – Trump Route for International Peace and Prosperity. Той предвижда развитие на транспортна и друга инфраструктура, която да свърже Азербайджан с неговия ексклав Нахичеван през арменска територия.
По силата на рамковото споразумение между Армения и САЩ се предвижда създаването на TRIPP Development Company. За първоначален период от 49 години американската страна трябва да притежава 74% от компанията, а Армения – 26%. При евентуално продължаване на партньорството с още 50 години делът на Армения е предвидено да нарасне до 49%. Арменското правителство подчертава, че държавата запазва суверенитета и правомощията си върху границите, митниците и сигурността.
Паралелно с това Турция и Азербайджан ускоряват изграждането на собствените си инфраструктурни връзки.
На 15 септември турският външен министър Хакан Фидан заяви от Баку, че железопътната линия Карс–Дилуджу, която ще свързва Турция с границата с Нахичеван, се очаква да бъде завършена до края на 2029 г.
„Надявам се към края 2029 г. жп линията Карс – Дилуджу ще бъде завършена и влак, който идва от Азербайджан, ще достига до Турция без прекъсване“, заяви Фидан.
Тази инфраструктура е част от по-голямата картина на Средния коридор – мултимодален маршрут, който свързва Китай и Централна Азия с Европа през Каспийско море, Кавказ и Турция.
За Европейския съюз развитието му е начин за диверсифициране на транспортните маршрути и намаляване на зависимостта от традиционните направления. Именно това стои и зад обявеното от Фон дер Лайен финансиране до 12 млрд. евро. Брюксел си поставя за цел до 2030 г. да утрои търговските потоци и да съкрати времето за превоз по маршрута.
На този фон България може да се окаже важна част от европейския край на новата транспортна ос.
Темата вече присъства и в българския икономически дневен ред. На Българо-чешкия бизнес форум в София премиерът Румен Радев и чешкият му колега Андрей Бабиш поставиха акцент върху развитието на технологиите, индустрията и съвместните инвестиции. В рамките на форума бяха подписани седем двустранни документа.
Всичко това поставя и въпроса за собствената инфраструктура на България – железопътната мрежа, пристанищата, логистичните центрове и енергийната свързаност.
В този контекст договорът с „Боташ“ също може да бъде разглеждан през по-широката тема за регионалната свързаност, макар че неговите икономически параметри и ефекти са предмет на отделен политически и обществен спор. Важният въпрос е как България ще използва съществуващата си инфраструктура и връзките си с Турция и останалите държави от региона, ако Средният коридор постепенно увеличи значението си.
Потенциалът е значителен, но превръщането му в реална икономическа полза не е автоматично. То изисква инвестиции в железопътния транспорт, пристанищата, пътищата, складовата и логистичната инфраструктура, както и координация с останалите държави по маршрута.
Средният коридор тепърва ще се развива. САЩ подкрепят новите инфраструктурни връзки в Кавказ, Турция и Азербайджан работят по ключови отсечки, Китай има интерес към търговските маршрути между Азия и Европа, а Европейският съюз вече заяви готовност да мобилизира до 12 млрд. евро.
За България това е възможност да премине от ролята на крайна точка в някои от европейските транспортни схеми към по-активен участник в свързването на Европа с Азия.
Дали тази възможност ще бъде използвана, ще зависи не само от геополитическите процеси, но и от способността на страната да модернизира собствената си инфраструктура и да привлече инвестиции.
