Виден икономист разкри какъв страшен икономически апокалипсис ще ни удари през зимата

Прогнозата за икономическото развитие на страната ни в краткосрочен план направи доцент Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН. В предаването „12+3“ той заяви, че Европа не е много далече от рецесия. „Факторите за това са няколко.

На първо място са скъпи енергоизточници, които няма как да бъдат с по-ниски цени при положение, че има ограничение на доставките. Вторият фактор, който оказва влияние е, че тази година беше доста лоша за аграрния сектор в Европа. Имахме рекордна жега.

Очакванията за добив на реколта са с около една шеста по-ниски в сравнение с последните 5 години. При това положение пазарът търси равновесие чрез по-високата цена“.

Ръстът на паричното обръщение е дежурният мотив за повишението на цените, обясни още Сарийски.

„Това е политика, която се провежда от години и в периоди като сегашния, когато има засилване на дефицита, изведнъж увеличените пари напомнят за себе си и започва да се търси уравняване между тях и цените на стоките“.

Икономическите мерки, които прилагат правителствата в Европа, за да смекчат последиците от войната в Украйна, само отлагат кризата, но в никакъв случай не я смекчават, смята доцент Сарийски. „На много места в Европа бяха въведени тавани на цените на енергията - на газ,  ток и т.н.

В този случай крайният потребител – предприятия, домакинства и т.н., не плащат цената за това, което ползват, но загубите се трупат.

В „Булгаргаз“ има натрупана една много голяма загуба, която трябва да бъде покрита.

Това става или чрез продажба на компанията, или чрез инжекция от бюджета, представляваща директен трансфер, който ще бъде за сметка на данъкоплатците и ще рефлектира в очакванията за по-големи бюджетни дефицити“.

България е една от 5-те страни в ЕС с най-висока инфлация, напомни експертът.

„Или трябва да има повече приходи и по-малко разходи, или трябва да се изтегли дълг, с който да се отложи решаването на проблема за по-нататък. Но ние имаме спад на приходите от ДДС.

За по-високата събираемост няма фундамент, тъй като липсва промяна на данъчната основа и на ставките. Остава тегленето на дълг, което ще става все по-трудно и все по- скъпо. Недоверието на инвеститорите към българския дълг е все по–голямо“.

Трябва да прокараме две големи разделителни линии между партиите, които се борят за влизане в парламента, обясни Григор Сарийски.

„От една страна са тези, които ще работят за влизането на България в еврозоната. Другите не искат това да се случи.

Големият фундамент, който кара партиите да искат да вкарат страната ни в нея, е освобождаването на покритието на борда. Има една сума от 20 млрд. евро, която ще бъде освободена.

Те ще бъдат похарчени по усмотрение на правителството, което тогава е на власт. Под лозунгите, че са за инвестиции, стимулиране и подпомагане, реално ще потънат в нечии дълбоки джобове“.  

Втората разделителна линия ще бъде провеждането на разумна фискална политика, обясни доцент Сарийски.

„От едната страна са партиите, раздаващи пари на калпак, както това правеше предишната управляваща коалиция, за да са доволни всички и да спечели политическо време.

От другата страна са партиите, които ще настояват за прилагане на някакви принципи на социална справедливост“.

Обещанията на партиите, участващи в предизборната битка, са доста общи, отчете икономическият анализатор. „Няма количествени измерители на успеха на политическите представители.

Във Великобритания имаше преди 15 години задаване на конкретни емпирични методи за измерване. Така можеше да се проследи успеха на партията още през първата година от управлението“.

Още тази зима инфлацията ще скочи над 20%, заяви Сарийски.

„Винаги, когато се дават стимули, това са пари, които се взимат от бъдещето. Инфлацията е начинът, по който правителствата взимат онова, което са дали чрез стимули и икономически мерки“.

Хората, които разполагат със спестявания, могат да ги спасят, пренасочвайки ги към алтернативни форми. При тях обаче има риск да изгубите и това, което имате. Експертът не се ангажира с даването на конкретни препоръки.