Воля за борба: Готови ли са американци и китайци да мрат за Тайван?

Войната с Китай за Тайван ще генерира големи жертви, ще дестабилизира световната икономика и ще унищожи американско военно оборудване за милиарди долари.

Стратегическо поражение за Съединените щати във война с Китай би било много реална възможност, въпреки че китайските лидери са изправени пред подобни рискове. Въпреки това и Съединените щати, и Китайската народна република (КНР) вървят към война.

Президентът Джо Байдън направи ескалиращи дипломатически изявления и изпрати военни съветници в Тайван, докато КНР засили своите заплашителни военни учения.

Въпреки че този вид действия е полезен за стратегическо възпиране, той е и много рискован. Съединените щати и Китай могат лесно да се спънат и да стигнат до непланирана война с висок интензитет. Изобщо обаче не е ясно дали и двете страни са психологически подготвени за такава война.

Американските обосновки за война

Обосновката за водене на война в защита на Тайван не е изяснена нито на въоръжените сили на САЩ, нито на обществеността. Защо американците трябва да умират за Тайван? Няма договор, изискващ защитата на Тайван, остров, който Съединените щати не признават официално като независима държава.

Искането на американците да умрат в защита на тайванската демокрация ще бъде трудно за продажба след катастрофалното изтегляне от Афганистан.

Като се има предвид аргументът на администрацията на Байдън, че запазването на афганистанската демокрация не си струваше американските животи – фактически подход, който поставя Америка на първо място във външната политика – защо запазването на тайванската демокрация би струвало американски животи?

Може да е трудно да се отговори на този въпрос, без да се потопим в обезпокоителни морални дебати, които администрацията на Байдън би искала да избегне. Убедителна идеологическа обосновка за война заради Тайван е малко вероятно да излезе от правителството скоро.
Хладният геостратегически реализъм изглежда е най-честата основа на аргументите в полза на защитата на Тайван.

През 2018 г. реалистите Джон Дж. Миршаймър и Стивън М. Уолт предположиха, че Съединените щати ще се възползват от защитата на Тайван, тъй като имат значителни икономически ресурси, които могат да бъдат използвани като гигантски „самолетоносач“ срещу Китай и от страх, че изоставянето на острова ще подкопае доверието към САЩ в Азия.

Въпреки че тези изчисления в духа на реалполитик могат да бъдат или не могат да бъдат солидни геостратегически аргументи, те не биха мотивирали непременно стотици хиляди военнослужещи на САЩ и стотици милиони цивилни да подкрепят война, която може да доведе до големи жертви и глобална икономическа катастрофа.

Ще се бие ли Американската армия и ще загива ли за Тайван?

Като се имат предвид последните двадесет години на солидно американско тактическо представяне, може да е трудно за политическите или военни лидери на САЩ да си представят, че американците отказват да се бият. Американците не са преживели сериозно тактическо поражение на бойното поле от края на войната във Виетнам.

Въпреки това, американската армия не е участвала във война с висока интензивност на стрелба със сериозен противник след Втората световна война.

Ние наистина не знаем дали прехваленият военен професионализъм, който караше американците да се бият в непопулярните войни в Ирак и Афганистан, ще бъде достатъчен, за да пренесе нашите сили през десетки хиляди жертви във войната за Тайван.

Готови ли са американските летци, моряци, войници и морски пехотинци да загинат с хиляди, за да защитят тайванското производство на полупроводници или сега обърканата представа за доверието във военните на САЩ?

Предполагаме, че ще направят каквото им е казано. Но предвид залога, това предположение трябва да бъде преразгледано.
Готови ли са американските цивилни да поемат бремето на войната?

Докато повечето цивилни на САЩ като цяло биха могли да игнорират войните в Ирак и Афганистан без последствия, те няма да бъдат пощадени от война с Китай. Най-малкото, американците у дома ще преживеят сериозни икономически сривове, тъй като търговията с Китай и други азиатски държави ще спре.

Американците също могат да очакват продължителни прекъсвания на интернет услугите, тъй като китайските хакери ще направят всичко възможно, за да нарушат търговските и военни логистични вериги, които захранват американската военна машина. Всички американци ще бъдат пряко и лично замесени във войната за Тайван.

Готови ли са американските цивилни да подкрепят обещанието на Байдън да защитава Тайван от китайско нападение? Те могат да направят това при правилните обстоятелства, като например след непредизвикана китайска атака срещу американските военни сили.

Милиони американци, които никога не бяха чували за Пърл Харбър, веднага се наредиха пред военните станции за набиране на войници след изненадващата атака на Япония на 7 декември 1941 г.

Атаките на Ал Кайда от 11 септември предизвикаха подобно — макар и много по-малко — изливане на патриотична подкрепа за войната. Но предвид настоящите разделения в обществото и културата на САЩ, изобщо не е ясно дали Байдън може да разчита на американците да подкрепят войната с Китай за Тайван.

Ще се бият ли китайските комунисти за Тайван?

Китайските лидери може да са уверени в способността си да нахлуят в Тайван, да победят тайванските въоръжени сили, да отблъснат американска контраатака и да гарантират своите печалби.

Но те със сигурност също така знаят, че ще понесат тежки жертви, ще видят голяма част от новозакупената си военна техника, стрита на прах от Съединените щати, и ще отслабят собствената си икономика в процеса.

Ценната китайска инициатива "Един пояс, един път" ще бъде сериозно повредена, тъй като Съединените щати и техните съюзници ще се опитат да прекъснат достъпа на Китай до глобалните добивни индустрии.

Макар че вероятно могат да разчитат на своите военни сили да започнат война, въздушните, военноморските и сухопътните сили на Китайската народноосвободителна армия не са участвали в сблъсъци с висока интензивност след неуспешното им военно нахлуване във Виетнам през 1978 г.

Очакваното им представяне през конвенционалната война срещу Съединените щати остава въпрос на почти чиста спекулация. По този начин китайската прекомерна самоувереност може да помогне за разпалването на война, която няма да служи на най-добрите интереси на КНР.

И докато китайската комунистическа диктатура може да има по-малко основания за страх от недоволна от политиката общественост, отколкото американските политици, китайските лидери със сигурност са наясно, че техният мандат може да не преживее двойното въздействие на голяма военна и икономическа катастрофа.

Америка трябва да преразгледа волята за борба

Волята за борба е нагласата да се биеш, да действаш и да упорстваш във война. Недостатъчното познание на Америка по този въпрос е ясно: ние не разбираме собствената си (или китайската) воля за борба. Тази празнина в знанията оставя нашите висши лидери опасно зле информирани.

Началникът на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Марк Мили наскоро заяви, че се опитва да разбере факторите, допринесли за провала на афганистанската армия да се бие.

Мили не трябваше да бъде поставян в положение да се налага да прави този вид ad hoc изчисления след стратегическо поражение. Американските военни и политически анализатори могат и трябва да свършат по-добра работа, подготвяйки висшите лидери за война.

Човешката воля не може да бъде точно изчислена, защото хората не са машини. Лидерите трябва да внимават с прекалено уверените прогнози. Все пак Мили е на прав път. Може да се каже, че най-добрият начин да разберете волята за борба е да разбиете поотделно нейните приноси.

Корпорацията РАНД предлага два аналитични модела фактор по фактор – един военен и един национален – предназначени да разбират и прогнозират воля за борба. Други експерти проучват начини за формализиране на волята за борба с анализа. Тези и други съществуващи модели трябва да бъдат проучени.

Правителството на САЩ трябва да се опита да приложи тези подходи, за да разбере както китайската, така и американската воля за борба, преди Съединените щати да претърпят стратегическо поражение или дори пирова победа над Китай.

Най-малкото, докато Байдън засилва дипломатическото напрежение, той трябва да обмисли начини да подготви американската армия и обществеността за война, която, макар и вероятно да не е желана от нито една от страните, изглежда все по-вероятна.

* Бен Конабъл е директор на изследванията в института DT и професор по сигурност в Джорджаутнския университет. Водил е финансирани от американското правителство изследвания върху волята за борба, като част от корпорация РАНД от 2016 до 2021 година.