Въпрос за 100 000 (медии): Къде е свободата на словото?

Има ли свобода на словото в България? Пореден международен доклад, този път на „Амнести интернешънъл“ отчита влошена информационна среда в страната. Подобна оценка направи само преди няколко дни и Държавния департамент на САЩ в годишния си анализ за развитието на демокрацията по света.

Положението със свободата на медиите в България продължава да се влошава, а журналисти стават обект на заплахи, сплашване и съдебен произвол, казва международната правозащитна организация "Амнести интернешънъл" в годишния си доклад за състоянието на правата на човека по света през 2022/23 г. Докладът е особено критичен що се отнася до свободата на словото. В него дословно е записано „големите медии продължават да бъдат контролирани от политици и олигарси, което допълнително подкопава редакционната свобода и ограничава достъпа до информация“.

„Проучване на Асоциацията на европейските журналисти показва, че един на всеки двама журналисти в България е ставал обект на неправомерен натиск, а един на всеки 10 - е бил заплашван със съдебни дела срещу него. Това е оказало смразяващ ефект върху отразяването на новините и е довело до увеличение на самоцензурата. Журналисти и защитници на човешките права, живеещи извън столицата София са особено уязвими към заплашване“, пише още в доклада.

А ето един въпрос за 100 000, както се казва в едно популярно шоу. Кои са тези олигарси и политици, за които говорят от „Амнести интернешънъл“? И дали не става въпрос за един конкретен представител на „дълбоката държава“ у нас, който преди само година беше описан от авторитетното брюкселско издание „Ню Юръп“ като „сляпото петно на българския медиен пейзаж“ - Иво Прокопиев. 

Прокопиев пръв въведе в световен мащаб патента да заложи като обезпечение за банков кредит редакционната политика на изданията си. Очевидно „независимият издател“ възприема журналистите в изданията си като инвентар, който може да служи за бизнес и политически цели. Това, всъщност беше потвърдено и от неговия създател – политинженера Иван Костов. Който в последната си книга публично обяви, че „Дневник“ и „Капитал“ на Прокопиев са обикновени медийни бухалки, които олигархът ползва за своя угода – да шамароса неудобните, да притисне държавата и да уреди на издателя си каквото пожелае. Пари, власт, партии, всичко, което Прокопиев поиска е лесно постижимо – достатъчно е просто да задейства машината си за обществен натиск от медии и НПО-та.

Явно, че зад ключовата фраза „олигарси и политици“, използвана в доклада на „Амнести интернешънъл“ се крият изцяло интересите на кръга „Капитал“ на Прокопиев. Който от години е разпрострял своето влияние върху държавата до такава степен, че от инсталиране на свои хора на ключови позиции като министри и високопоставени чиновници (по признанието на един бивш премиер), днес Прокопиев е достигнал до там да реди собствени правителства, подпомогнат от двете си партийни проксита ПП и ДБ. Връзките му с тези политически проекти не са от вчера и са лесно проследими през аферата „АРГОгейт“, в която олигархът буквално диктува „мейнстрийма“ на медиите у нас чрез опорки в полза на политическите си амбиции.

Опорките, впрочем, са стар похват използван от боса на кръга „Капитал“ - преди няколко години в медиите изтекоха негови писма с явни указания към журналистите в подопечните му медии как да се действа по важна за бизнес и политическите интереси на Прокопиев тема – енергетиката. От материалите, родени от същите тези издания съдим, че възражения от страна на журналистите или не е имало или не са били позволени.

Което днес се потвърждава и от „Амнести интернешънъл“, отчитащи, че натискът върху медиите в България в последните години е зловещ. А ние можем да допълним, че това явление не е от вчера. Просто досега Прокопиев много успешно прокарваше в публичното пространство версията, че зад проблемите на медиите у нас стои вечният му враг – народният представител, избиран от гражданската квота на ДПС Делян Пеевски, който до преди 2 години притежаваше и няколко печатни медии у нас. Вече не притежава нито една, но констатациите за натиск върху медиите у нас, стават все по-тежки.

В същото време западните издания вече няколко години успешно свалят маската на самия Прокопиев. Той е "знаков олигарх на прехода….създаден по съветски модел… притежаващ над 25 издания и използващ медийното си влияние, за да скрие част от предполагаемите си злоупотреби", написа френското Economie Matin. Прокопиев е "типичен пример за олигарх, упражняващ влиянието си, за да развали репутацията на опонентите и да манипулира общественото мнение", твърди в анализ френското Entreprendre. "Олицетворение е на безнаказаното придобиване на обществени блага", разкри Еврообсерватория за престъпления. 

И ние знаем, че е така. Доказателство са отново стенограмите от „АРГОгейт“, в които Прокопиев обявява, че може да реши какъв да е дневният ред не просто на неговите медии (което също е абсолютно недопустимо от гледна точка на журналистическата етика и правила), а на всички основни издания в страната. Или на почти всички – тези, в които е успял да вземе контрола на ръчно управление чрез подставени лице, без да се водят негова собственост на хартия.