Бизнес с вземане на заложници ли са санкциите по "Магнитски"

Всеки знае старата максима на американските власти, че с терористи не се преговаря. Чували сме я в не един или два холивудски екшъна, когато някой престъпник се барикадира в банка, например, държейки като жив щит десетки случайно попаднали в сградата хора. Това е във филмите.

Какво обаче се случва в реалността?

Какво следва, когато някой е намерил нов и удобен механизъм за „държане на заложници“? Особено в случаите, когато това дори не съответства на наказателно деяние по някой от действащите в страната закони? Няма как да не направим тази алюзия със санкциите по закона „Магнитски“, наложени вече на 8 български граждани. Особено на фона на изказването във Виена от началото на март на Иван Кръстев – известен кадър на кръга „Капитал“, приятел на олигарха и медиен монополист Иво Прокопиев и съученик на бившия шеф на руския петролен гигант „Лукойл“ у нас Валентин Златев. Та същият този човек, на лекция в австрийската столица с участието на Джеймс О’Брайън - ръководител на Службата за координация на санкциите в администрацията на президента на САЩ, завърши събитието със „запазена специално шега“. Кръстев нарича О’Брайън, с когото са приятели от 15 години, на малко име – Джим, а шегата е следната: „В администрацията на Обама Джим беше специален пратеник за освобождаване на заложници, докато сега той е в бизнеса с вземане на заложници“. Край на действието. Тишина.

Какво всъщност казва Кръстев? На практика, в рамките на вътрешноведомствения хумор, този виден говорител на българския олигархичен кръг „Капитал“ сравнява санкциите по закона „Магнитски“ с вземане на заложници - което било "бизнес", въпреки че най- малкото нарушава основни човешки права.

Ако се замислим дори само хипотетично, в подобна теза може и да има резон.

Всеки санкциониран по закона „Магнитски“ се оказва в юридически капан. Не му предоставят доказателствата, използвани за налагането на санкцията, с което на практика санкционираният е лишен от възможността да се защити ефективно. Санкцията, въпреки, че действа на територията на САЩ, има глобален ефект, като обрича санкционирания на „гражданска смърт“. Той няма право да оперира със собствените си финанси, които, без да са конфискувани, де факто са блокирани за неизвестен период от време. Междувременно всички юридически лица и публични институции отказват да имат отношения с него, от страх и те да не се озоват в някой санкционен списък. Параграф 22. Единствено Делян Пеевски досега успя да започне фактически процес по оспорването на санкциите и това явно силно разтревожи определени кръгове в България. Именно тази тревога, дори откровен страх, лъха от творението на вестник "Сега" от този петък със заглавие "Гешев пада жертва на спасяването на редник Пеевски". Манипулативен "журналистически" материал, в който удобно се пропускат неприятни за авторите и техните ментори факти, а други силно се деформират, дори с доза неуместна ирония, за да бъдат умело употребени. Типично за медия от кръга на родното ни задкулисие. Добре ще е да си припомнят финала на едноименния филм "Спасяването на редник Райън" - защото редникът, макар и трудно, наистина беше спасен. А ако и "редник Пеевски" бъде спасен, въпреки цялата машина за манипулации на олиграхичния кръг "Капитал", впрегната срещу него? Въпрос, от който авторите на статията (а и не само те) направо ги обливат студени тръпки. 

Основната теза в "Сега" е, че видите ли прокуратурата, въпреки твърденията на американската администрация, не успяла да намери за какво да обвини Пеевски. Да, защото у нас все още действат закони, а не се повдигат обвинения по клевети и доноси. За наказателно обвинение са необходими безспорни доказателства. Каквито, в случая с Пеевски явно няма.

И след като пространно коментират станалия публичен отговор на Министерство на финансите на САЩ по заведената жалба от адвокатите на Пеевски, авторите от "Сега" удобно пропускат най- важното твърдение на американската администрация, което опровергава категорично всичките им нескопосани инсинуации по темата. Американската администрация приема изцяло становището на българската прокуратура, че санкцията по "Магнитски" е административна и политическа по своя характер. Както и че не разполагат в рамките на административното производство (каквото неминуемо представлява "Магнитски") с доказателства срещу Пеевски, които да могат да обосноват наказателната му отговорност. Апропо, какво искат тогава от "Сега" от българската прокуратура - да превърне чужда административна и политическа санкция в наказателна такава по българския Наказателен кодекс и то без надлежни доказателства? Утре сигурно ще поискат и съд и прокуратура да няма - щом е политически коректно, направо американци или други чужденци да раздават присъди у нас. А доказателствата - е "очаквано" (както угоднически посочват от "Сега") американските ни партньори отказват да ги споделят. Противно на манипулациите на авторите на статията, никаква "остра критика към правосъдието у нас" няма в отговора на Министерството на финансите на САЩ, дори напротив - американската администрация единствено разяснява разликите в двете производства, както и че нивото на доказване и вида на доказателствата са различни. Също откровена лъжа е, че българската специализирана прокуратура е постановила отказа си на рождения ден на Пеевски. Той е роден през юли, а отказът е постановен през ноември. Нищо, въпреки че тази лъжа бе вече публично опровергана, авторите от "Сега" продължават да я използват - нали са част от машината за манипулации на Прокопиев. 

Но да се върнем отново на темата. Ако бяха малко по-умни, а не само отдадени на желанието да създават инсинуации, щяха да разберат какъв правен нонсенс създава санкция, която обвинява някого в "корупция" по административен ред и по политически причини, след като корупцията е състав от наказателния закон на всяка една демократична държава, където в състезателен съдебен процес прокуратурата трябва да докаже обвинението си. А при санкцията по "Магнитски", освен клеймото "корумпиран" без състезателен процес (изцяло в противоречие на презумпцията за невиновност), на санкционирания не му предоставят дори и прословутите доказателства, въз основа на които е наказан.      

На фона на написаното по-горе, тук е мястото на логичния въпрос – как един държавен инструмент за опазване на интересите на САЩ може да се използва като инструмент за вземане на заложници? А отговорът е прост – с хора. С правилните хора, които да упражняват натиск върху американската администрация чрез лобисти, НПО-та, говорители и медии. А когато тези хора разполагат и с преки (приятелски) връзки със същата тази американска админстрация, то няма смисъл да гадаем за крайния резултат.  

Веднъж реализирали се като „правилните хора“

обаче местните източници лесно могат да се превърнат в продавачи на влияние, особено ако има сметки за разчистване на местно ниво.

Най-яркият пример за това явление е кръгът „Капитал“, оглавяван от олигарха Иво Прокопиев. Биографията на този бос е достатъчно красноречива и достойна да бъде самият той обект на санкции на САЩ – произхожда от кръговете на Държавна сигурност у нас, забогатял е „за една нощ“ по съветски модел с пари от държавната приватизация и е овладял медиите и неправителствения сектор у нас. А оттам си е гарантирал господстващо положение в редица важни за страната икономически отрасли като енергетика и пенсионни фондове. Всичко това пък му е дало огромно влияние върху властта в България и дори възможността лично да „назначава“ както отделни министри, така и цели кабинети. Прокопиев е инженер и на политическите проекти и на обществени групи за натиск. А цялата тази задкулисна машина е свързана единствено с обслужване на личните му и бизнес интереси, докато всички участници в кръга „Капитал“ декларират привидни евроатлантически ценности.

И след като всички знаем истината за Прокопиев, учудващо е защо отделни кръгове зад Океана все още използват кръга „Капитал“ за свой източник. Това е факт благодарение именно на говорителите на този кръг, като Иван Кръстев, както и благодарение на приятелските им взаимоотношения с ключови лица зад Океана, отговарящи за налагането на санкциите. Не вярвате?  Да видим.  

Как работи бизнеса с вземането на заложници?

Създава се донос, който се разпръсква без доказателства в десетки медии. Оттам той се подхваща от различни групи за обществен натиск като публични говорители и НПО-та и накрая влиза в сводката на някое посолство – най-добре е ако това е американското. Олигархът Прокопиев разполага с целия необходим арсенал за това. Цяла кохорта от журналисти и медии (като "Дневник", "Капитал", "Медиапул", "Сега", "Фрог нюз", сайтовете Биволъ и Bird.bg, водещи, репортери и програмни директори в Нова ТВ и бТВ, и още и още), множество говорители и зависими НПО- та (Илиян Василев, "Антикорупционен фонд", "Правосъдие за всеки" и прочие), а публична тайна е, че българският стаф на американското посолство е изцяло на негово разположение, и не само българския. Целта е от една страна да се смаже публично определена личност, партия или бизнес, а ако институциите в страната решат да дадат отпор на тази кампания като оповестят, че няма доказателства разпространения донос да е истина, се стартира нова кампания по очернянето на самото държавно обвинение. Каква е целта? Девалвиране на доверието към държавната власт на обществото и довеждането на кампанията до пълно овладяване на властовите лостове у нас. Заради това Иван Гешев и колегите му от прокуратурата в момента са обект на масирана атака по кагебейски модел, целяща дискредитирането им, за да не им позволи да изнасят повече данни за задкулисните афери в държавата. И пак заради това в статията на „Сега“ се лансират абсурдни тези като тази, че може да се стигне до това „Гешев да разследва и партньорите ни зад Океана дали участват в заговор срещу него“. „Сега се чака родната прокуратура да провери министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън или пък координатора на американските санкции Джим О‘Брайън защо Пеевски е вкаран в списъка "Магнитски" и дали американските чиновници участват в заговор срещу главния ни прокурор“, пише „Сега“, ясно знаейки, че тезата е смехотворна. Но дори и в използваната в случая ирония има явна цел – да се разруши доверието на партньорите ни в държавата, с което припознаването на представителите на олигархичния кръг „Капитал“ няма да може да бъде осветено.

Но да се върнем на въпроса - как работи бизнеса с вземането на заложници. След като са изпратили достатъчно много медийни доноси и след като в американското посолство са се извървели достатъчен брой доносници, които свидетелстват изцяло по поръчка на своите господари (като олигарха Прокопиев), американският посланик сглобява получените "сведения" в доклад, който изпраща до администрацията зад Океана. Там отново темата се поема от правилните хора - също близки приятели на Иван Кръстев (вече разказахме за един от тях по- горе). Не е тайна, че контактите на Кръстев водят и до хора и структури, близки на Джордж Сорос. Не е тайна също, че Сорос се идентифицира изцяло с управляващите във Вашингтон към момента демократи. А с правилните хора резултатът неминуемо ще е налице. Дали същият механизъм, котролиран от Иван Кръстев и близкият му приятел - олигарха Прокопиев (и определен от Кръстев като бизнес за вземане на заложници), ще функционира и при победа на републиканците след две години на изборите в САЩ, предстои да разберем. Но дотогава има време.    

Реалната причина за страха на Иво Прокопиев и неговите сподвижници е,  

че истината за доносите, по които са наложени санкциите „Магнитски“, ще излезе наяве. Самият Делян Пеевски, който беше превърнат в публичното пространство у нас в обществен враг № 1 от медиите на Прокопиев е най-видимият пример за механизма, по който работи системата за натиск и очерняне на олигархичния кръг „Капитал“. В продължение на десетилетия публично той бе заклеймяван от медиите на олигарха. А когато нито една държавна институция у нас не успя да открие доказателства, че Пеевски е нарушил дори един закон, натискът и очернящите атаки се прехвърлиха върху съответната институция. Сега обаче

Пеевски успя да постигне опасен (за кръга „Капитал“) прецедент –

делото през Океана, образувано по иска му срещу наложените санкции по закона „Магнитски“, все повече напредва. И тук идва сакралният момент, който явно се очаква с ужас у нас, от Прокопиев и говорителите му – какво ще стане ако в съда Пеевски успее да докаже, че е невинен? И съответно, санкциите, наложени от OFAC паднат? Не чакаме отговор, той е ясен на всички.