Във връзка с датата 1 февруари, напомняща за жертвите на т.нар. Народен съд, медиите изобилстват с материали, заклеймяващи червения терор от зимата на 1944 г – навсякъде представен като изцяло наше, българско дело. Обаче има дълбоко скрити архивни данни, които показват, че не е наше дело, руско е.
Нещо повече, ако разгледаме фактологията, свързана с това и други наситени с народен гняв събития от новата българска история, ще установим един поразяващ факт, общ за всички тях. Този факт навярно би бил ключът към правилно тълкуване на много от днешните, привидно хаотични процеси в страната.
Орлин Филипов
Нека разгледаме отблизо: Септемврийското въстание от 1923 година и червения терор от 30-те и 40-те години; Болшевишкия терор през зимата на 1944 г; Априлския пленум; масовите протести в началото на Прехода и терорът на синия нихилизъм, довел до пълна разруха на държавата след 1989 г; народният гняв, извел народа на улицата, например през 2013 и 2025 г. И нека си отговорим на въпроса, кое е общото между тези събития?
Както ще видим, общото е, че при всяко от тези събития и процеси, войнственият български нрав е умело дирижиран от агентурните апарати на чужди специални служби и неизменно е насочван винаги в една посока – рушене на държавност. И нека помислим защо?
Септемврийското въстание и червеният терор – дело на Москва. На 14 юни 1923 г. Коминтернът в Москва изпраща телеграма до Българската комунистическа партия (БКП), с препоръка за решителни действия за завземане на властта. От Москва в България пристига лично генералният секретар на Комунистическия интернационал, Васил Коларов. На 5 август 1923 г. Коларов организира конгрес на БКП, където запознава участниците с исканията на Коминтерна за организиране на въоръжено въстание. Конгресът решава да бъде вдигнато въстание и е обявена целта му – насилствено сваляне на властта и установяване на работническо-селско правителство. Скоро БКП започва да бъде пряко финансирана от Коминтерна. Въстанието е вдигнато, без всякаква подготовка, безотговорно, въпреки масовите арести на комунисти в предните дни, показващи че полицията знае и е готова за ответна реакция. Загиват много хора.
Подготовка на ново кърваво въстание. През януари 1924 г. на среща във Виена с лидерите на БЗНС Петко Д. Петков и Николай Петрини, висшият функционер на Коминтерна Георги Димитров обещава пред двамата пълно съдействие от Москва с пари и материали за подготвяното ново въстание в България. В края на същия месец в Москва пристига Коста Тодоров, пред когото е обещана финансова помощ в размер на 20 милиона френски франка за покупка на оръжие, които ще бъдат отпуснати от Съветска Русия.
На 18 май 1924 г., по нареждане на Комунистическия интернационал в Москва, БКП свиква тайна конференция на Витоша, на която се решава предизвикване на ново въоръжено въстание в България, както и сближаване с БЗНС. Партията БКП придобива завършен терористичен облик, когато към военната организация на БКП се обособява Наказателна група, наречена ЧЕКА, предназначена за политически убийства.
Английски опит за преврат. През есента на 1940 г. английските служби вербуват д-р Г.М. Димитров (БЗНС „Пладне“) да организира преврат в България, с цел при смяната на властта политическата ориентация на страната да се насочи към английската сфера. За целта английските служби предоставят на Димитров пари и взривни материали. Предвидено е винаги враждебната югославска армия да навлезе в страната в помощ на преврата. Поради мощната агентура на Царство България, превратът не е осъществен, а Г.М. Димитров напуска страната в багажника на автомобил на английското посолство. Днес неговото име грози един софийски булевард.
Комунистическият терор през войната. От началото на 1943 г. комунистите активизират своята въоръжена съпротива и саботажи. Финансираната и пряко ръководена от службите на Съветския съюз Българска работническа партия, БРП (бившата БКП) обявява реорганизация на своите рехави и малобройни въоръжени чети, като ги обявява гръмко за „Народоосвободителна въстаническа армия“, НОВА. Формирана е специална терористична група за изпълнение на „наказателни“ акции, наречена „Черните ангели“, начело със Славчо Радомирски. Групата започва да извършва терористични акции с убийства на видни политици.
Болшевишкият терор в България през 1944 г. През есента и зимата на 1944 г. хиляди висши офицери, министри, индустриалци, общественици, адвокати и лекари, едри земевладелци и кметове, елитът на царска България, е избит или безследно изчезнал, за да бъде заменен с болшевишки псевдоелит от работници и селяни, а сред тях и немалко хитри авантюристи. В учебниците по история липсва изключително важна подробност, а това е ключът към разбиране и преодоляване на днешното разделение в обществото – фактът, че терорът след 9 септември 1944 не се ръководи от българи! Режисьорът на акцията са руските специални служби, а тайните нощни екзекуции извън Народния съд се ръководят в страната от лице с име Гад Зееви, личен представител на шефа на НКВД, Лаврентий Берия (недостъпна класифицирана информация, въпреки давност).
Около 9 септември 1944 г, съветските служби НКВД се настаняват в хотели и квартири и започват без излишна показност да ръководят процеса по разграждането на цялата демократична държавност в България. Изготвени от НКВД списъци с имена на видни граждани са дадени на озлобените в партизанската война комунисти. Организирани са бойни групи от по 3–4 човека, които тръгват из София на лов за своите жертви (виж приложените копия на документи). Често екзекуциите се правят на място в апартаментите на хората. Отделно, много от арестуваните не успяват да стигнат живи до Дирекция на полицията и са сваляни мъртви от камионетките. Хора със странни македонски фамилни имена, като Лев Главинчев, стават известни със своите зверства, извършени над невъоръжени хора. Арестуваните са събирани във временни депа, едно от които е мазето на хотел Славянска беседа. След изтезания, оцелелите са закарвани в Дирекция на полицията. Институцията става известна с това, че след като жертвите „признаят“ обвиненията, изтезанията продължават. Всичко се прави в стила на болшевишкия терор в Съветска Русия през 20-те и 30-те години. За няколко месеца, под надзора на НКВД България е превърната в окървавена дрипа.
Факт е, че преките изпълнители на разстрелите са вероятно не повече от няколко десетки озлобени от партизанския живот хора, а ролята на Москва е дълбоко засекретена. Избиването на българския елит – организирано тайно от руските служби, но представено като българско дело, е още една специална операция на чужда държава, целяща да лиши нацията от автентичния елит и едновременно с това да раздели обществото на два вечно враждуващи лагера, репресирани и комунисти – лъжа, на която българското общество продължава да вярва, за да се стигне до днешното разделение, напомнящо на гражданска война. Истината е, че Съветска Русия стои зад всичко това.
Според материала „„Народният съд”: Обезглавяването на държавния, политическия и военен елит“ (https://pametbg.com/), Народеният съд издава общо 9550 присъди в 135 съдебни процеса. На смърт са осъдени общо 2730 души, а 305 получават доживотен затвор. Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди провеждането на съдебните процеси. Убити са тримата регенти, министри, висшият генералитет и много офицери. Според други източници, заедно с безследно изчезналите, жертвите са три пъти повече.
Виждаме, че в червения терор след 1944 е намесен мощен външен фактор, руските специални служби. Има косвени данни, че в процесите е замесена и английската агентура, но делата й засега остават дълбоко законспирирани, вероятно защото пипалата й стигат далеч напред, през епохата на социализма, та чак до днес.
Писмо с дата 25 септември 1944, от ЦК на Българската комунистическа партия до Г. Димитров: „Готов е законопроектът за Народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа ще измине известно време. Това може да бъда използвано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се възлага на нашите вътрешни тройки“ (бойни групи от по три човека).
Писмо с дата 1 октомври 1944 г, от ЦК на Българската комунистическа партия до Г. Димитров: „… по повод ликвидацията на фашистката агентура, решихме: Чистката да продължи още една седмица, след което да започнат да работят народните съдии, и (след което) чистката да продължи по законен път.“ (…)
Априлският пленум. Мистериозната смърт на Сталин и смяната му с либералния Хрушчов в СССР е последвана през 1956 г от Априлския пленум в България, който слага край на ортодоксалния комунизъм от сталински тип и държавата става по-отворена към Запада. Имат ли връзка английските специални служби с този рязък завой? Факт е, че за периода на довоенна България, с най-високо ниво на секретност се пазят документи и информация, свързани с тайния архив на Княз Кирил, досиетата на агентите на Никола Гешев, сред които и досието на Тодор Живков, както и някои факти свързани с негови преки роднини. Хора от дълбоките етажи на бившето Първо главно управление споделят, че непосредствено преди ареста си, Княз Кирил се опитва да предостави на английските служби един строго секретен списък с имена, срещу гаранции за закрила. Англичаните не откликват, а причините е, че вече са притежавали списъка. Този факт вероятно би поставил под съмнение непорочността на самия суперполицай Гешев, за когото се знае, че е разполагал с въпросния списък още години преди това. Списъкът съдържа имената на хора, държани десетилетия в дълбока тайна, а като всеки човек с тайна – и тези от списъка са лесни за вербуване от чужди служби. С огромна вероятност може да се предположи, че част от тези хора, тогава на възраст между 23 и 50 години, са били действащи или бъдещи английски агенти в България, продължили подмолната си дейност и след преврата през 1944 г.
Гениалният политик. Появил се сякаш внезапно, на 9 септември 1944 г. никому неизвестният Тодор Живков изневиделица става главен координатор в Щаба на новосъздадената комунистическа полиция – Народната милиция, след което шеметната му кариера го отвежда до върха на държавата. Суперполицаят на Царство България, Никола Гешев, началник на отделение „А“ на Обществена безопасност в Дирекцията на полицията, за когото се твърди че е разстрелян на турската граница през 1944 г., в някои среди е известно, че по-късно, през 1948 г. изрича думите: „Аз ще продължа да управлявам България още 30 години.“ Много преди 1944 г, Гешев внедрява Т. Живков в управлението на БКП и с помощта на други свои агенти му осигурява бърза кариера. Защо е избран Живков? Вероятно защото е носител на специални качества на политик от най-висок ранг. Независимо от собствената му легенда, грижливо подхранвана с преднамерено нескопосано поведение пред широките маси и медиите.
Досието на Живков. В определени среди е известно, че през 30-те години Никола Гешев вербува Живков за агент на полицията. В края на 1944 г., като член на БКП, Живков се укрива, без някой да го търси, в с. Говедарци, където работи по разпределение д-р Мара Малеева, негова съпруга. На една от срещите, състояла се край Самоков месец преди преврата от 9 септември 1944, Гешев уговаря Живков да бъде внедрен сред висшето ръководство на комунистите и му е гарантирана бърза кариера. Действително, кариерата на Живков тръгва стремително нагоре. Непосредствено след преврата е лансиран като ръководен кадър в Народната милиция, с чин подполковник. Първото, което прави Живков като главен координатор в Щаба на милицията, е да нареди да бъде открито и донесено неговото собствено полицейско досие. Досието е намерено в архива и донесено на Живков лично от Григор Шопов. Шопов се заклева, че нищо не е чел в досието, но от този момент той ще има осигурена доживотна закрила – след преврата през 1956 Шопов става несменяем 1-ви заместник-министър на Вътрешните работи, а по-късно и шеф на Държавна сигурност. Шопов е най-тъмната фигура в МВР. Според непотвърдими източници, той е отговорен и за организиране на политически убийства (Ив. Башев, Г. Марков, Б. Арсов). Личен шофьор на Гр. Шопов е Г.Ц., баща на известен десен политик (виж книга „България – господарят на Via Diagonalis“, изд. на БАН, 2025, стр.627-628).
Наскоро излезе забележителен материал, озаглавен „В подземията на хотел „Славянска беседа“ (https://kultura.bg/web/, 29.01.2029), където авторът Т. Николов изтъква, че не е запазена нито една снимка на Тодор Живков в униформа на Народната милиция. Всъщност, има такава – публикували сме я в книгата „България – господарят на Via Diagonalis“, на страница 649. Там читателят може да открие и снимки на Лев Главински, на Никола Гешев, дори на Царя с руските агенти дни преди да го отровят и други редки материали, както и осъвременено разследване на смъртта на Царя.
Преходът след 10 ноември 1989. Още през първите дни след 10 ноември 1989 последният етаж на хотел Шератон в София е зает от специалните служби на САЩ. Започна внезапно разграждане на държавност, икономика, общество и морал. Под диктата на чуждите служби бяха изкуствено генерирани анархия, корупция, бедност, масови разрушения на заводи – като важна предпоставка за превръщане на страната в бедна и зависима държава, подобна на колониална република, слаба и лишена от суверенитет. Беше разрушено всичко, свързано с национална сигурност, независимост и всякакви активи, които биха гарантирали бъдещ просперитет. Резултатът е убийствен - срината индустрия, унищожена армия, разбито образование и здравеопазване, потисната интелигенция, изчезващо население, празни села и градове. България беше накарана да се самовзриви отвътре. Еуфорията на протестите е превърната в масова психоза и прерастване в огромни митинги, чрез технологията HAARP, с използване на доставени от базата в Аляска преносими УВЧ генератори. Магазините бяха организирано изпразнени. Хората обедняха и загубиха вяра в институциите. Най-лошото е разкъсването на народа на враждуващи лагери. Измаменото общество се раздели на два непримиримо враждуващи полюса – започна истинска гражданска война от безсмислено мразещи се хора.
Ключов момент в стратегията е втълпяване на лъжата, че българите сами са си виновни за корупцията и разрухата в собствената им държава, а това не е вярно и, освен че цели да оневини Западните служби, води до отчаяние и лишава народа от естествения стремеж за възстановяване на страната и за търсене на възмездие. Дирижираният от чужди служби Преход, продължаващ вече 35 години, по своя опустошителен резултат може да се сравнява единствено с османското нашествие. (за повече по темата препоръчваме материала „10 ноември и Преходът в България – наръчник за ликвидиране на една държава“, 08.11.2025, https://blitz.bg/politika/)
Както видяхме, при всяко от разгледаните събития има директна чужда намеса. Войнственият български нрав е умело дирижиран от агентурните апарати на чужди специални служби и неизменно е насочван винаги в една посока – рушене на държавност. Защо? За да бъде България слаба и зависима. Но защо? Защото страната заема ключова географска зона, свързваща изтока със запада и северните предели на източна Европа със Средиземно море. България владее стратегически кръстопът, който винаги е бил цел за Англия и Русия, а днес и за САЩ. Разделението на българския народ, чрез създаване и щедро финансиране на русофилски, англофилски, евроатлантически и всякакви други фракции, е гаранция за безпрепятствено владеене на ресурсите на страната.
В заключение, вероятно няма на е пресилено ако се каже, че още с убийството на великия Стамболов руският ботуш е стъпил в България и до днес е тук, заедно с английския, а в по-ново време в страната проникват и шетат безпрепятствено още и американска, гръцка, турска, израелска, дори сръбска агентура. Трябва да е сляп човек, за да не го види. Това налага тезата, че борбата за България минава през борба с чуждите служби и агентури в страната.
На протестите скандираме „Всички да ги избием! Разстрел, затвор!“ – на кого служим с това? Играем по свирката на чуждите служби, целящи разделение в страната. Какво ще спечелим, ако изгоним олигархията? – друга държава веднага ще ги приеме, заедно с парите им. Нашите пари! Защо да ги гоним, по-добре е да ги опитомим.
