Западните медии в истерия: Русия ще застави целия свят да гладува

На Запад, в навечерието на сезона на пролетната сеитба, все пак забелязаха „слона“, който дотогава упорито беше игнориран: говорим за бъдещи проблеми с реколтата, които ще бъдат причинени от недостига или високата цена на торовете.

Интересното е, че почти едновременно този проблем беше забелязан от такива медийни гиганти като The Wall Street Journal и The Times.

В същото време британците отидоха по-далеч от американците, които се ограничиха само да посочат сериозността на проблема. "Таймс" стигна до прогнозирането на глад по света и в същото време назначаи виновника - разбира се, това е Русия. Те подчертават, че цените на торовете се покачват заради поскъпването на газа, което от своя страна е провокирано от Русия.

Това твърдение, разбира се, е абсурдно, независимо как ще подходите към него. По-специално, през 2021 г. Русия увеличи производството на газ с десет процента в сравнение с предходната година.

Експортните доставки в физическо изражение също се увеличиха, макар и по-слабо, с около два процента. Те биха могли да се повишат още повече, но именно Европейският съюз, с който Русия има най-добра свързаност с газопроводи, направи всичко през последните години, за да предотврати случването на това.

В крайна сметка ЕС още през 2009 г. прие т. нар. трети енергиен пакет, насочен срещу газовите компании и преди всичко срещу Газпром. Той предполагаше преразпределението на печалбите на руската корпорация в полза на европейските газоразпределителни компании и търговци.

По различни методи: от първоначалното разделяне на производството и транспорта на газ до по-късния преход от дългосрочна договорна схема за доставка на газ по договорена (формула) цена към спот такава с борсови цени.

Отначало новата схема работеше така, както се предполагаше от инициаторите й - цените на газа в Европа леко паднаха, както и печалбите на Газпром. А през миналата година дори се стигна дотам, че концернът беше принуден да доставя газ на загуба за себе си, просто за да изпълнява договорите си.

В същото време полската компания PGNiG успя да спечели арбитраж от Газпром, след като постигна преразглеждане на формулата за цената на доставките по договора: като значителен компонент от цените на газа беше добавена борсовата цена към формулата за формиране на цената на газа, преди това свързана с петрола и нефтопродуктите.

Това също доведе до връщането от страна на корпорацията на 1,5 милиарда долара, надплатени от поляците, и до промяна в формулата на цената в повечето други дългосрочни договори на Газпром.
Но след това дойде 2021 г. и празника на безпрецедентната щедрост на Газпром приключи.

Като част от възстановяването на световната икономика след тежките пандемични ограничения от 2020 г., освен това на фона на наложената от Запада зелена програма, поради която инвестициите в проучването и разработването на въглеводородни находища бяха рязко намалени, имаше недостиг на газ през първата половина на годината, което предизвика увеличение на цените на борсите.

Всички контрагенти на Газпром, които пренаписаха формулата в дългосрочните договори, започнаха да получават договорения газ на все по-високи цени с покачването на цените на борсата. Между другото, не всички го направиха.

Турция например съхрани старата формула и сега получава газ на една от най-ниските цени в Европа. Но Полша, благодарение на Пировата си победа на арбитража, вече е надплатила четири милиарда долара и ежемесечно продължава да го прави.

На фона на всичко това самата Европа отлага сертифицирането на оператора на новия Северен поток 2 с близо година. И това въпреки факта, че „Операторът на газопреносната система на Украйна“, който беше отделен от Нафтогаз на Украйна през декември 2019 г. и управлява старата украинска тръба, беше сертифициран от европейците за няколко дни.

С една дума, ситуацията със скъпия газ беше създадена изключително от ръцете на Запада и преди всичко на европейците. И затова нещо друго е изненадващо: че проблемите с недостига и високата цена на торовете в Америка и Европа са забелязани едва днес. Предупреждавахме за това още през октомври.

Тогава стана известно за масовото намаляване на производството на торове и дори спиране на отделни заводи от европейските производители.

Първо, като част от отказа им да купуват допълнителено нужния им газ на спот цени, надвишаващи получаваните по дългосрочните договори. Но със закъснение от няколко месеца, поради описаните по-горе причини, цената на договорния газ също се повиши значително. Общо през есента в Европа бяха спрени до 40 процента от производствените мощности.

В повечето страни по света запасите от торове са значително намалени. Редица държави ограничават или забраняват техния износ, по-специално Китай - износа на фосфатни торове. От 1 декември 2021 г. Русия въведе квоти за износ на торове за шест месеца.

В тази ситуация севернокорейските власти, след като до голяма степен загубиха достъпа до китайски торове, задължиха селяните си да събират човешки екскременти, за да се ползват в това качество - и това не е смешно: страната все още помни ужасния глад от 90-те години на миналия век.

А какво прави Западът? Той съвсем сериозно налага санкции срещу беларуските торове, като по този начин саморъчно се прострелва в крака, но обвинява за това Русия.

В резултат на това в сравнение с 2020 г. в края на 2021 г. цените на торовете на световния пазар се повишиха с 2-3 или повече пъти, в зависимост от вида. И европейската цена за тях е на преден план. На този фон Русия изглежда като остров на стабилността. По данни на Министерството на земеделието, цените на торовете тук вече дори малко са паднали.

И въпреки че, разбира се, те остават над цените от 2020 г., все пак се върнаха приблизително на нивото от лятото на 2021 г. Формира се доста значителна разлика със световните цени и министерството не очаква тази тенденция да се промени.

Относно ситуацията на световния пазар, можем уверено да кажем, че поради недостига и високата цена на торовете, използването им ще намалее през тази година.

Което неминуемо ще доведе до спад в добивите и повишаване на цените на селскостопанската продукция, както поради повишаване на нейната себестойност (поради покачване на цените на торове, горива, продукти за растителна защита и т.н.), така и поради недостатъчността на самата реколта.

Тоест ситуацията на пазара на храни се всмуква в някаква фуния от събития и в глобален мащаб и едва ли е възможно тук нещо да се промени много. Някои страни ще се сблъскат с покачване на цените на храните в по-голяма или по-малка степен, други ще се сблъскат с истински глад.

И не заради природни бедствия, а заради действията, предприети от колективния Запад, - от неистовата работа на печатните машини за пари в САЩ и Европа до нездравословните решения, наложени в рамките на зелената програма, както и от съмнителните методи за регулиране на пазара до безумната политика на санкции.

Валерий Михайлов