Защо Борис III се молел ракета да удари самолета му на път към Хитлер

Близо 79 години след кончината на последния българския цар Борис III продължава да се разпространяват слухове около причината за неговата смърт, пише Телеграф бг.

Авторите цитират несъществуващи документи и неводени разговори. Бил отровен от немците, защото отказал да изпрати българска военна част на източния фронт?!

Въпреки че България продължава да поддържа дипломатически отношения с комунистическа Москва. Още преди нахлуването в съветска Русия водачите на Райха решават България да не се включва във войната дори с рота доброволци.

Нелепо

Друг слух тръби, че Сталин е наредил да отровят царя, защото България не напуска Тристранния пакт?!

Дори се пуска абсурдният слух и в западни медии, че царица Йоана е отровила съпруга си, защото е имала млади любовници?! Най-достоверни са изследванията на английския историк Бърнард Нюман и немския му колега Щефан Апелиус, които в годините непосредствено след края на Втората световна война изследват и документират последните дни на българския монарх.

Среща

На 14 август 1943 г. царят лети за Германия за среща с Хитлер. От срещата има най-много запазени документи, особено в германски архиви. Още на другия ден се връща и е посрещнат на летище Божурище от брат си принц Кирил, Бекерле, царицата и децата. Симеон помни, както и сестра му Мария Луиза, че са получили подаръци на летището и са разгледали самолета отвътре.

В Бойния дневник на Главното командване на Райха е протоколиран разговора между фюрера, царя и други висши нацисти за политическото и военното положение на Балканите и Средиземноморието. Заявеното намерение на Хитлер българите да разоръжават италиански войски на полуострова е отказано, както е отказано и окупирането на Тетово: „Не ми е до Тетовски ябълки в тая жега“, махва с ръка цар Борис.

На тази среща е договорирано изпращането на две български дивизии в Северна Гърция, които да пазят тила на германците или както уточнява Кайтел:

„Да им осигурят главно тила между Солун и Атина“. Царят се връща от тази среща здрав, видимо уморен, но не фатално:

„Толкова належащо ли беше това пътуване?“ - пита на 16 август най-доверения си по тайните работи Никола Гешев. Всичко, за което се е говорело във Вълчето леговище, е могло да бъде формулирано пред военния министър. Царят стига до извода, че Хитлер го е извикал за нещо друго, но не му е казал по една или друга причина.

Лов

На 17 август Борис ІІІ заминава на лов в Царска Битрица. На следващия ден ловува, а на 19-и отива на разходка до Мусала с брат си, секретаря Балан и адютанта Бъдаров. На 20-и забелязва козел, за който коментира, че не е тукашен. Работи до 3 часа заранта на 21-ви, след което отива да отстреля козела.

Загадка

На 22-ри вече е в София. Към 16 часа в двореца тайно пристига военновъздушният аташе полковник Карл-Август фон Шьонебек.

Визитата е необичайна, от два дни Шьонебек е на легло с над 39 градуса температура. Със себе си полковникът води навъсен и мълчалив майор от военновъздушните сили на Райха. Шьонебек заявява недвусмислено: „Негово величество тайно трябва да тръгне веднага с нас.

На летище Божурище чака самолет, а в 23 часа в кабинета на Хитлер ще Ви чакат фюрерът, Гьоринг и Химлер.“ Летището е блокирано от специално пристигнали от Берлин есесовци от обяд на 22 август до вечерта и отново рано сутринта на 23 август, като всички българи старателно са отстранени.

Един от техниците обаче успява да се скрие от погледите на охраната. Казва се Янко Игнатов. След години укриване в Югославия се връща във Велико Търново и до края на живота си през 1986 година само пред близки е споделял: „Едно се пише, друга е истината за смъртта на царя..."

Има и други доказателства, че царят е заминал за малко известната втора среща с фюрера на 22 август. Тази дата е посочена по време на Народния съд и от неколцина от работещите в двореца.

Английският историк Бърнард Нюман посочва датата 22 август в една своя студия от 1946 година. Царят изпитва неразположение по време на седемчасовия полет от София до Растенбург. Впоследствие е документирано и едно откровение на царя пред Богдан Филов, записано в дневника на Филов. Борис ІІІ молил зенитните оръдия да изпепелят самолета, в който лети.

Разговор

В кабинета на фюрера във Вълчето леговище го посрещат изключително любезно: “Ваше Величество“, започва Хитлер, „в тая война мисията на България е да защитава германските войски в Москва и руските в Берлин. Дойде време и ролята й на ничия земя в изключително важни преговори.

От вас се иска да осигурите в пълна тайна среща между Химлер и Лаврентий Берия. Трябва да спрем тази война, да си подадем ръце с маршал Сталин и да пометем заедно чифутската паплач от Вашингтон и Лондон.

Контакти между НКВД и Гестапо са установени отпреди войната и през цялото й времетраене са осъществявани на едно или друго ниво преговори, но договорености не са постигнати. Може би защото не бяха на нивото, на което залагаме сега...” Това е всичко, което чува цар Борис III.

Инфаркт

Пред очите на царя блесват огнени оранжеви кръгове, под краката му рухва като картонена кула всичко, което е постигнал с руснаците за България. Той се свлича на земята в несвяст и губи съзнание.

Докато Хитлер още говори, Химлер пръв скача към падналия на пода цар Борис III. Фюрерът изпада в стрес и вдига ръце към небето: „И това ли трябваше да ми се случи!“ Тези думи открива едва преди няколко години германският историк Щефан Апелиус.

Светкавично е извикан личният лекар на фюрера Карл Бранд, както и д-р Фердинад Зауербах. Компетентната им намеса изправя на крака монарха, но препоръката им е - никакви вълнения повече, почивка и възстановяване. На сутринта царят е върнат тайно в България.

На летище Божурище Янко Игнатов отново се е скрил от есесовците и вижда от малкото прозорче на тоалетната свалянето на царя от самолета на носилка.

Предразположение

Инфарктът е предизвестен 42 години по-рано. През 1901 г. седемгодишният престолонаследник Борис боледува тежко от тифус. Болестта изтощава детето до такава степен, че всички по-големи български църкви започват молебени за здраве.

Продължителната треска и температура над 40 градуса остро се отразяват на физиката му. Момчето след време стъпва на крака, но в протокола специалистите от Университета в Линц записват, че „всяко извънредно изтощение на организма в бъдеще ще изтощава силите въобще и сърцето в особеност”. Инфарктът точно е диагностициран от д-р Зайц.

Благодарение на лекарите Бранд и Зауелбах на 23 август състоянието на царя е стабилизирано. Вечерта Борис ІІІ е предусещал, че нещата отиват на зле и се обажда на сестра си Евдокия: „Отивам си от този свят“ – казва й монархът.

След което се заема с държавните дела и със завещанието си. До ден днешен завещанието е в неизвестност. Има предположение, че е взето от агентите на германската тайна полиция в София и изпратено в Берлин. Цар Борис III склопява очи на 28 август 1943 г.

Погребението на царя в София